Решение № 436 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100505637 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция "Пътна инфраструктура", чрез гл.юрк. Г.Н., срещу решение № 81456/30.04.2020 г. по гр.д. № 63560/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20084898/24.03.2023 г./, с което, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца “ЗАД Б..ВИ.Г.” АД /понастоящем - “ЗЕАД Б..ВИ.Г.” ЕАД/ сумата от 285.20 лева - регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско Стандарт” за щети на лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ленд крузер”, с рег. № *******, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 05.04.2017 г., поради преминаване през неравност върху пътното платно при движение по републикански път, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /12.09.2017 г./; сумата от 6.67 лева обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода 21.06.2017 г. - 12.09.2017 г., както и сумата от 500 лева - разноски пред първата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Със същото решение са отхвърлени и предявените от Агенция "Пътна инфраструктура", в условията на евентуалност, обратните искове с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу третото лице - помагач и ответник по обратния иск

“А.” ЕАД, с които Агенция "Пътна инфраструктура" е отправила към съда искане за присъждане на горните суми.

1

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото липсва протокол от ПТП, а представените по делото заявеление за регистрация на щета и декларация от водача на превозното средство не се ползват с материална доказателствена сила. Твърди се, че показанията на свидетелите си противоречат и от тях не може да се направи извод за точното място на настъпване на процесното ПТП. Според жалбоподателя от събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ не се установява механизмът на причиняване на ПТП и наличието на причинноследствената връзка, нито скоростта на движение на процесното МПС. В тази връзка се навеждат доводи за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , в това число за възможно умишлени действия от страна на водача на превозното средство. Излагат се съображения, че по делото не се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, като се оспорва формата на застрахователния договор. Посочва се, че по делото не е доказано настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск, като намира, че застрахователят по договора не е носил отговорност за увреждане на гумите на автомобила. Изтъква се, че не са представени доказателства, че водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което обстоятелство (употребата) е основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение, както и дали щетата не е настъпила в резултат на повреда поради износване и стареене на материала.

Отправя се искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца.

В случай, че съдът намери предявения главен иск за основателен, въззивникът излага доводи за основателност и на предявения в условията на евентуалност обратен иск срещу третото лице - помагач “А.” ЕАД. Сочи, че по силата на сключения между страните договор за обществена поръчка, “А.” ЕАД е имало задължението да поддържа в изправност пътното платно в процесния участък. Неизпълнението на това договорно задължение е довело до ангажиране отговорността на възложителя за вреди, поради което се отправя искане ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумите, предмет на претенцията по главния иск. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции и, в условията на евентуалност, се заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна “ЗЕАД Б..ВИ.Г.” ЕАД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - ответник по предявения обратен иск - “А.” ЕАД, с искане първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно в частта му, с която Агенция “Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на ищеца 2 процесните суми. В случай, че съдът намери главния иск за основателен, се отправя искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която предявеният обратен иск е отхвърлен като неоснователен.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ , вр. чл. 49, вр с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца “ЗАД Б..ВИ.Г.” АД /понастоящем - “ЗЕАД Б..ВИ.Г.” ЕАД/ сумата от 285.20 лева - регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско Стандарт” за щети на лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ленд крузер”, с рег. № *******, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 05.04.2017 г., поради преминаване през неравност върху пътното платно при движение по републикански път, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /12.09.2017 г./, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 6.67 лева - обезщетение за забава за периода 21.06.2017 г. 12.09.2017 г.

По делото е представената застрахователна полица №

4704170570000069/02.02.2017 г., ведно с Общи условия за автомобилна застраховка “Каско Стандарт” съгласно, която между ищеца “ЗАД Б..ВИ.Г.” АД и “С.Б.” - К.Ш. ЕООД е бил сключен договор за имуществена застраховка "Каско Стандарт" за лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ленд крузер”, с рег. № *******, със срок на действие 02.02.2017г. -. 02.02.2018 г., при уговорено покритие "Каско Стандарт", клауза “Пълно каско”.

По делото са приети Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки “Каско”, подадено от собственика на застрахование автомобил, в което е посочено, че при движение по автомагистрала “Хемус” в посока към гр. Шумен, след тунел “Ечемишка”, преминавайки през виадуктите, лекият автомобил преминал пред стърчащ винкел на снадките на мостовете, вследствие на което задната лява гума на автомобила се срязала.

По така заведената претенция при застрахователя - ищец е образувана щета № 470417171717077 за вреди върху задна лява гума на автомобил с рег.

№ *******., които, съгласно представеното опис-заключение, възлизат на сумата 285.20 лева /равняващи се на 80% от стойността на новата гума и цената на монтаж/.

Прието е по делото и платежно нареждане от 15.05.2017 г., видно от което сумата от 285.20 лева е наредена по сметка на регистрирания ползвател 3

/лизингополучател/ на автомобила - “Е.С.” ЕООД, съгласно подадено от собственика - лизингодател заявление до застрахователя. В основанието на превода е посочена щета № 470417171717077.

Представени са по делото декларация от водача на процесното МПС О.Т. Д., както и от свидетел на произшествието - С.И.Б., подадени на 25.04.2017 г. В двете декларации се сочи, че на 05.04.2017 г. при движение по автомагистрала “Хемус” в посока към гр. Шумен, след тунел “Ечемишка”, преминавайки през виадуктите, лекият автомобил с рег. № ******* преминал пред стърчащ винкел на снадките на мостовете, вследствие на което задната лява гума се срязала.

Като част от застрахователната преписка по делото са представени и приети копия от свидетелство за управление на МПС, контролен талон и пълномощно в полза на водача на процесното МПС, както и направените от застрахователя снимки на увредените в следствие на настъпилото ПТП автомобилни детайли.

По делото е представена регресна покана изх. № 03171/13.06.2017г., с която

“ЗАД Б..ВИ.Г.” АД отправя искане към Агенция “Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление - София да заплати сумата от 285.20 лева. Съгласно представената по делото известие за доставяне, поканата е получена от ответника на 21.06.2017 г.

По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по спора да е извършила плащане в отговор на получената регресна покана от застрахователя.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице Й. Й. по допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение описаните щети по задната лява гума на автомобила са в причинна връзка с реализираното през април 2017 г. ПТП на автомагистрала “Хемус”. Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 313.21 лева. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр.

2 ГПК.

В производството пред първоинстанционния съд са проведени разпити по делегация на свидетелите О. Д. /водач на МПС/ и С.Б. /пасажер в атомобила/.

Свидетелят Д. сочи, че има спомен за инцидента, но не помни точната дата - сочи, че се е случил през есента на 2017 г., когато преди първия тунел на АМ “Хемус” усетил, че автомобилът преминава през някакво желязо на пътя. След като излязъл от тунела установил, че задната лява гума била срязана. Сочи, че произшествието се случило в светлата част на денонощието, времето било сухо, трафикът - интензивен.

Свидетелят Б. сочи, че не помни конкретна дата за настъпване на инцидента, но смята, че е било през 2017 или 2018 г. Спомня си, че преди 4 единия от тунелите на магистралата автомобилът преминал през неравност, като се чуло силно тупкане. Докато били в тунела, светнала индикация за гумите, а след като излезли от тунела установили, че задната лява гума е срязана.

По доказване основанието на предявения от ответника в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, по делото е представен договор за възлагане на Обществена поръчка от 29.05.2015 г., сключен между Агенция “Пътна инфраструктура” /възложител/ и “А.” ЕАД /изпълнител/

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като съдът е разгледал иска, с който е бил сезиран, въз основа на заявените факти, независимо от посочването на неправилна правна квалификация в решението /такава по чл.

411 КЗ, вместо по чл. 410 КЗ/. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявената претенция касае застрахователното събитие, настъпило на 05.04.2017 г., застрахователният договор е сключен през 2017 г., поради което приложимият материален закон е действащият Кодекс за застраховането /К3/, в сила от 01.01.2016 г.

Предявен е за разглеждане главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.