Решение № 172 от 05.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пазарджик, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500224 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пещера ,постановено по гр.д.№ 9 по описа за 2024 година е отхвърлен предявения от Е. Н. Б. с ЕГН ********** иск за отмяна на Заповед № 545/06.12.2023г. на Директора на ДПЛУИ и ЦНСТ гр. Б.

- И.Б., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Е. Б.,чрез процесуалния и представител.

Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Съдът не се произнесъл по всички доводи и доказателствени искания на ищцата.

В исковата молба били направени редица възражения относно законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство:нямало 1 посочване кога е извършено нарушението, нито като време, нито като място: нямало посочване какви са били точните действия на Е. Б. в този момент,с оглед факта ,че с ищцата е имало и други дъжностни лица; в МВР нямало регистрирано бягство на потребител от ЦНСТ № 2 в гр. Б. и по специално на потребителя Н.М.И. ; този потребител не е връщан от органите на МВР в ЦНСТ № 2;не била извършена никаква преценка от страна на работодателя за тежестта на нарушението от гледна точка на основните признаци, които могат да формират различни тежест на дисциплинарното нарушение ;заповедта не съдържала дори минималните изисквания, които да дадат възможност на работника да разбере за какво е наказан и то при условия, че те липсват и в процедурата по чл. 193 от КТ.

При искането на обяснения по реда на чл.193 от КТ не било посочено ,когато точно е извършено бягството на лице от дома ,което да даде възможност на ищцата да изгради защитата си. Представено било доказателство ,че този потребител не е връщан от органите на МВР.

Това доказателство не било обсъдено от съда.

Работодателят не доказал, че има бягство ,което да е установено по надлежния ред и да е регистрирано при него, съгласно разписана процедура.

Съдът необосновано направил заключение ,че било налице общоизвестно на персонала нареждане на директора на ДПЛУИ и ЦНСТ поставените под запрещение потребители да не напускат оградения двор на институцията, без надзор на от страна на работещите там.

Съдът не взел предвид доводите на ищцата относно разминаване на обстоятелствата , във връзка с писмения отговор на ответника. ЦНСТ и ДПЛУИ били социални заведения и потребителите не били ограничени по закон да се движат свободно, както на територията на тези две социални заведения, така и извън тях, което било подкрепено от всички свидетелски показания .Незаконно в това социално заведение те били поставени под ключ и заради спокойствието на ръководителя и на персонала, тяхното движение било ограничено в някаква територия. По-важното е, че ЦНСТ № 2 е сграда и ако потребителят Н.И. не е бил в тази сграда по време на раздаването на лекарствата, което не било доказано, то това не означавало, че има „ бягство ” на този потребител, така както е формулирано за първото дисциплинарно нарушение или пък ,,напускане", така като се опитвал ответника да 2 преформулира в писмения си отговор и в пледоариите.

Съдът не съобразил,че на този потребител не се дават лекарства, поради което не следвало да кредитира показанията на св. П.С., която освен, че е заинтересована, не казвала истината ,което се установявало от представения по делото “Дневен рапорт" с изписани имена и потребите, па които ежедневно се дават лекарства.

Необосновано съдът приел,че уязвимият ( в предвид нивото на вменяемост) болен е бил изложен на пряк риск най-малкото от това да стане жертва на ПТП.

Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства , във взаимната им връзка.

Не била прецизна и преценка на съда за работата на назначената със Заповед № 538/29.11.2023г. комисия.

Не било установено св. П.С. да е медицинска сестра, въпреки, че заявила, че изпълнявала и тази длъжност.Тази свидетелка заявила ,че не е давала показания пред комисия,както и ,че не е видяла потребителя Н. И. да е напускал сградата, както и да е бил връщан от МВР в сградата, видно от Протокол № 409 от с.з от дата 17.10.2024Г..

В хода на делото Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и центрове за настаняване от семеен тип - гр. Б.а не бил впоследствие страна в това производство , а Община Б..

След като съдът отменил определението , с което е конституиран като страна кмета на Общината и конституирал Общината като страна , ход на делото не следвало да се дава , а да се отложи , за да се даде възможност за отговор на този ответник.

Неправилно били съобразени потвържденията на действията , извършени от юрисконсулт Т.. По отношение на този довод следва да се посочи ,че на ограничаване на правото и да участва в процеса би мога да се позове само тази страна , но не и жалбоподателката.

Изложените от съда мотиви били противоречиви , несъобразени с разпоредбата на чл. 194. ал.1 във връзка с чл. 195. ал.1 КТ. По делото било доказано,че заповед с рег. № 545 / 05.12.2023год., издадена от бившия директор на ДПЛУИ и ЦНСТ - гр. Б. И.Б. била издадена в противоречие с 3 материалния закон - КТ, което я прави незаконосъобразна.

Тази заповед не била мотивирана.

Не било установено по делото да има забрана за напускане ,като се има предвид ,че се касае за Център за настаняване от семеен тип , както и тази забрана да е била известна на ищцата.

Представено било удостоверение ,от което било видно ,че сигнал за бягство на това лице не бил подаван и не е връщано от органите на МВР. ,като това доказателство не било съобразено от съда.

Анализират се свидетелските показания относно правилата за движение и излизане от мястото за настаняване ,относно представения протокол на комисия за извършените нарушения,назначаването на каквато не е предвидено по закон.

Комисията заседавала в кабинета на директора и от нея било нареждано какви да са предприетите действия.

По делото не било установено извършването на дисциплинарното нарушение ,вменено в т.1 от издадената заповед.

Не било установено потребителят да е върнат в сградата на ЦНСТ № 2 от служители на МВР - гр. Б. в 18:30 часа, след като е избягал или пък изчезнал.

Основният свидетел, установявал това дисциплинарно нарушение на ищцата бил лице с тежка форма на умствена изостаналост .

Установено било по делото, че няма никакъв регламентиран ред за отваряне и затваряна на портала, през който се изнася боклука, като никой не контролира през това време там на място движението на потребителите. Така и не станало ясно ,след като има персонал, включително и санитари, то защо тази дейност - изхвърляне на боклук се възлага на потребителите.

В издадената заповед ,нямало никакъв мотив по отношение на посоченото като цифрово изражение на т.7 от тази ал.1 на чл. 187 от КТнеизпълнение на законните нареждания на работодателя.

Излага се още довод ,че не е извършена преценка на тежестта на нарушението.

Ищцата била служител при ответника от 16 години и се справяла добре с 4 работата си и оценката и за 2023 година също била добра.

За тези 16 години тя няма наложено дисциплинарно наказание.

Допуснато било и нарушение на чл.193 от КТ при издаване на заповедта.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго , с което да се отмени наложеното дисциплинарно наказания.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Община Б..

Подържат ,че не е нарушена нормата на чл. 193 от КТ, като работодателя при налагане на дисциплинарното наказание „забележка” е спазил процедурата предвидена в КТ. Установено било ,че има извършено нарушение на трудовата дисциплина,тъй като Е. Б., с бездействието си застрашила живота на потребителя Н.М.И..

Молят решението да бъде потвърдено.

Съображения са развити и в писмената защита , представена в определения от съда срок.

Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

В исковата си молба против Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и Центрове за настаняване от семеен тип гр.Б.,представляван от И.Б. - директор ,ищцата Е. Н. В. твърди, че работи на длъжността “ Сътрудник социални дейности в ЦНСТ № 2” при Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и центрове за настаняване от семеен тим .

Със заповед, от 06.12.2023 год., издадена от директора на ДПЛУИЦНСТ И.Б., и било наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 КТ.

Отказала да я подпише.

Твърди ,че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана и оформена съгласно изискванията на КТ. Не съдържала конкретно описание на нарушението с неговите обективни и субективни признаци.

5

На 28.11.2023г. и била връчена Заповед № 531 от 27.11.2023., с която на основание чл. 193, ал.1 от КТ , във връзка с чл. 187, т.7 и т. 10 от КТ и било поискано обяснение за това, че на 07.11.2023г. по време на смяна е допуснала потребител да избяга, както и за това, че на 11.11.2023г. пак по време на дежурство (на смяна) е накарала същият този потребител да набие друг, при което втория имал оток и синина по горната част на гърба.

Не било посочено каква е непосредствената дейност , от която ищцата се е отклонила.

Ищцата дала обяснения ,че не са извършени такива нарушения.

Твърди още,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказания не е мотивирана.

Подържа още,че наложеното дисциплинарно наказания е завишено,тъй като не е преценена тежестта на нарушението..