Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6281 от 20.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2327/2024
Вид
Решение № 6281
Подписан
20.10.2025
В сила
20.10.2025
Състав
Ваня Николаева Иванова, Диана Василева, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6281 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100502327 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18674 от 14.11.2023 г. постановено по гр. д. № 26206/2023 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че П. Д. Т. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата 510,13 лв. – цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2022 г. до обект с абонатен № ********, представляващ апартамент 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане; сумата 59,77 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 03.02.2023 г.; и сумата 35,18 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8138/2023 г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени претенциите за: доставена топлинна енергия в частта за сумата 52,70 лв. за периода от м.05.2019 г. до м. 12.2019 г., за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за сумата 15,86 лв., и за сумата 6,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 03.02.2023 г. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски за заповедното и исковото производство – 1 съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението и обжалвано от ответницата П. Т., чрез адв. В. Я., като нищожно, евентуално неправилно – поради необоснованост, незаконосъобразност и постановяването му при съществени процесуални нарушения. Излага се довод, че предходното заповедно производство е било проведено незаконосъобразно, което опорочавало производството по установителния иск. Производството било недопустимо и поради неспазване на императивното изискване за предварително провеждане на производство по споразумение за доброволно уреждане на спора, както и поради липса на представителна власт на изпълнителните директори на ищцовото дружество и надлежно упълномощаване на юрисконсулта. Не била индивидуализирана претенцията в заявлението, впоследствие и в исковата молба; не била платена в цялост държавната такса,; не били представени със заявлението и с исковата молба доказателства за валидно облигационно правоотношение и дължимост на претенциите. Не било изпълнено служебното задължение на съда за проверка за нищожни и неравноправни клаузи. Изтъква се, че от представените по делото документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите по договорното правоотношение, които противоречат на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В заповедта за изпълнение липсвали мотиви в писмен вид, с което било нарушено императивното изискване на чл. 121, ал. 4 от КРБ, не бил указан срок за обжалване, нямало подпис на съдията, не били връчени на длъжника официално останалите материали, представени от заявителя. Заповедното, както и последвалото исково производството, били проведени от съдия, който не бил избран на случаен принцип измежду всички съдии от ГО на СРС.

Изтъква се, че производството е недопустимо поради злоупотреба с права от страна на топлофикационното дружество. Навеждат се доводи за недоказаност на исковете претенции.

Излагат се възражения срещу приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ – същите били изготвени от назначени лично от съдията вещи лица, осъществили незаконни контакти с представители на ищеца и неговото трето лице-помагач – „ортак” в бизнеса, от които били получили укрити и непредставени по делото документи и данни. До съда се отправя искане да се прогласи нищожността на обжалваното решение, евентуално – същото да се отмени като незаконно, необосновано и неправилно; съдът да се произнесе по противоконституционната монополна дейност на ищеца; да се отхвърлят заключенията на СТЕ и ССчЕ като неверни и процесуално опорочени; да се произнесе по доказателствената стойност на представените от ищеца и заверени „с чавки” копия от писмени доказателства; да се приложи ПЕС и задължителните решения на СЕС.

Подадена и допълнителна въззивна жалба от пълномощника на ответницата адв. Вл.

Я., в която в пространно изложение се излагат идентични оплаквания и доводи.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу П. Д. Т. искове за установяване съществуването на негови вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена 2 по ч.гр.д. № 8138/2023 г. на Софийски районен съд, за следните суми: сумата 652,83 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г.; сумата 75,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 03.02.2023 г.; сумата 35,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м.

04.2022 г., и сумата 6,01 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответницата, в качеството й на вещен ползвател на горепосочения топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и е длъжна да заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия. Твърди се, че в имота е доставяна топлинна енергия в периода от м.

05.2019 г. до м. 04.2022 г., но ответницата не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимата сума за услугата дялово разпределение. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. № 8138/2023 г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

С писмения си отговор ответницата П. Т. оспорва исковете. Излага възражение за недопустимост на съдебното производство – поради пороци на провелото се заповедно производство и нередовност на исковата молба. Сочи се, че в исковата молба не е посочен правопораждащия договорното правоотношение юридически факт и не са представени доказателства за договорно правоотношение. Оспорват се като неверни и неавтентични представените с исковата молба документи. Оспорва се твърдението на ищеца, че е доставял топлинна енергия и по нормативно определените параметри през исковия период, както и твърдението за договорни отношения на ЕС и ФДР. Твърди се, че в имота не е доставяна топлинна енергия за отопление и топла вода – радиаторите в имота били затворени и откачени, а водомерът за топла вода пломбиран. Поддържа, че не дължи дялово разпределение, поради изчисляването й по невярна формула, както и че не дължи суми за дялово разпределение, тъй като то не е извършвано от ищеца. Оспорва годността на приборите за отчитане на топлинна енергия, верността на показанията им и верността на отчитанията и остойностяванията.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД, което заявява становище, че дяловото разпределение за аб. № ******** и извършвано в съответствие с действащите през процесия период нормативни актове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по 3 предявените допустими искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответниците по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8138/2023 г. на СРС.

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за недопустимост на производството поради липса на представителна власт на изпълнителните директори на ищцовото дружество и надлежно упълномощаване на юрисконсулта. Не са налице основания за извод за липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца в процеса.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение за недопустимост на исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт с последици на съдебно решение. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда. В случая издадената заповед за изпълнение срещу ответниците е валидна – издадена е в изискуемата писмена форма от надлежен орган и има изискуемото нормативно определено съдържание. Наведеното в жалбата оплакване за неустановеност на спазването на случайния принцип при избора на съдията, разгледал делото, няма отношение към преценката за допустимостта на производството. Въпросите, касаещи деловодната дейност по разпределение на делата, е извън пределите на въззивната проверка по обжалване на съдебните актове.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на индивидуализация на претенциите в заповедта за изпълнение и в исковата молба. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба имат необходимото съдържание - посочени са фактическите обстоятелства, от които възникват претендираните вземания, и същите отговарят на изискванията за редовност по чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК.

Всички останали изложени в жалбата възражения – относно представените от ищеца документи и приетите експертни заключения, касаят доказателствената стойност на събраните доказателства, преценката на която е относима към основателността на иска, но нямат отношение към валидността на заповедта за изпълнение и съдебното решение, нито към допустимостта на производството.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са 4 сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.