Решение № 1015 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110201650 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Л., ЕГН **********, срещу Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство и/или система (АТСС) серия К № 10068328, издаден на 13.12.2024 г. от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.

2, т. 3 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на оспорения ЕФ като незаконосъобразен. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не е управлявал МПС на процесните място и време. Сочи се, че ЕФ е издаден в противоречие с чл. 34 ЗАНН. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, тъй като не показвал с точност до секунда часа на нарушението. Иска се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. С..

Въззиваемата страна - редовно уведомена, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки по съществото на делото от юрк. М.. В писмените бележки се излагат доводи на въззиваемата страна относно редовността и правилността на оспорения ЕФ, като се моли за потвърждаването му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2023 г. бил издаден ЕФ сер. К № 7184946 от ОДМВР Перник, с който на жалбоподателя Р. Л. било наложено административно наказание глоба за нарушение на чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Този ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 11.04.2023 г. и влязъл в законна сила на 26.04.2023 година.

На 18.08.2023 г. в 18:50 часа, в гр. София, по „Околовръстен път“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Самоковско шосе“ до административен номер „333“, като пътят е част от републиканската пътна мрежа и е извън населено място, се движел лек 1 автомобил марка „,,***''“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', собственост на „,,***''“ ЕООД със законен представител С., и с вписан ползвател Р.А.Р..

На цитираното място на движение по пътя действа ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Скоростта на движение на автомобила, е била отчетена от АТСС MD 1197, като след приспаднат толеранс (в полза на нарушителя) 3% е установена на 110 км/ч. Издаден е електронен фиш сер. К № 8006518 на законният представител на собственика на процесното МПС – С.П., с който му се налага административно наказание глоба.

В законоустановения срок, наказаният законен представител на ЮЛ – собственик на това МПС, подал Декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че бил предоставил процесното МПС на жалбоподателя Р. В. и той го е владеел (управлявал) на процесната дата и място. С оглед на това, първоначално издаденият ЕФ бил анулиран, като бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К № 10068328, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя Р. Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като нарушението било квалифицирано като повторно – извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 7184946 на 26.04.2023 година за същи такова нарушение.

Обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 08.01.2025 година.

Настоящият състав прие за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – ЕФ сер. К № 7184946, справка за собствеността на автомобила, декларация по чл. 188 ЗДвП от С.П., Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол от периодична проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология (БИМ), Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“, идентификационен номер MD 1197, извлечение от регистъра на вписани типове средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език, справка за датата на съставяне/връчване на обжалвания електронен фиш, справка за датата на съставяне/връчване на ЕФ сер. К № 7184946, ежедневна форма на отчет от 18.08.2023 г., протокол за използване на процесното АТСС рег. № 4332р-55037/21.08.2023 г., сертификат за успешно завършен курс на обучение на Г.М. - служител в СДВР, с правомощие за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростен режим тип „CORDON M2“ № CORDON-M2 20200826/25 г., справка картон на водача, схема на организация на движението и пътни знаци на „Околовръстен път“ до адм.

№ 333 от АПИ, схема за същия път от Столична община; веществените доказателствени средства - снимка към процесния електронен фиш, снимка на разположението на АТСС.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като последователни, еднопосочни и съответни на обстоятелствата предмет на доказване по настоящото административнонаказателно производство. От анализа им, настоящият съдебен състав достигна до безспорния извод, че именно на жалбоподателят е бил предоставен процесният лек автомобил и именно той го е управлявал на процесния пътен участък.

От приобщените схеми, изпратени за нуждите на настоящото административнонаказателно производство от АПИ и СО е видно, че процесния участък от пътя – „Околовръстен път“ до адм. № 333, е част от републиканската пътна мрежа и се намира извън населено място, като попада в този част от пътя, за която е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния 2 номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло снимковия материал, в това число и цветните фотоизображения, приобщени към доказателствената маса по искане на жалбоподателя. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и във взаимовръзка изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, както и в законоустановения 14дневен срок. Разгледана по същество е неоснователна, но са налице основания за изменение на обжалвания Електронен фиш.

При съставянето на процесния ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната му на формално основание. Издаден е от компетентна структура на МВР. Електронният фиш, предмет на проверка по настоящото производство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, както и спазвайки утвърдения образец.

Не са основателни възраженията на въззиваемата страна за допуснато съществено процесуално нарушение като времето на извършване на нарушението не е посочено с точност до секунда. Цитираната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП действително изисква в ЕФ да бъде посочено времето на извършване на нарушението, но с точност до час (а не минута, секунда и т.н., както претендира жалбоподателя). Часът на нарушението и мястото на извършването му са коректно и пълно индивидуализирани, а относно секундите на нарушението, същите са видни от приложения в административнонаказателната преписка снимков материал, доколкото са част от инкорпориранния в снимката автоматично създаден от АТСС текст. Затова съдът не намира процесуално нарушение по отношение времето и мястото на извършване на нарушението.

Не е основателно и възражението за нарушени срокове по чл. 34 ЗАНН при издаването на атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, „легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От вещественише доказателствени средства (снимките) се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 110 км/ч. От протокола за проверка 022-СГИСИС/14.03.2023 г. се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение 3% когато скоростта е над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3% е приспадната в полза на жалбоподателя.

Налице е и правилно определен субект, отговорен за извършването на административно нарушение свързано с режима на скоростта за движение. Видно от доказателствата по делото, първоначално е била ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на процесното МПС „,,***''“ ЕООД със законен представител управителя С.. На 3

21.11.2024г г-н П. е подал Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларира, че на 18.08.2023г. в 07,00 часа е предоставил процесното МПС именно на жалбоподателя, за ползване. Автомобилът му бил върнат в 22,00 часа същия ден. Поради тази причина издаденият на името на г-н П. ЕФ сер К № 8006518 е анулиран на основание чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП и на същото основание е издаден ЕФ, предмет на настоящото дело.

Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак (арг. от чл. 21 ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай, безспорно се доказа, че жалбоподателят от обективна страна не се е съобразил с въведеното със знак „В-26“ ограничение на скоростта от 80 км/ч.

С атакувания електронен фиш сер. К № 10068328 жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като нарушението е извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 7184946, поради което е наложена предвидената в текста на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП санкция в двоен размер за превишаване на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч на път извън населено място.

Правилно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя – въз основа на установеното и заснето от АТСС нарушение и Декларацията на г-н П..