Решение № 1045 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100901433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от Търговския закон (ТЗ) от Национална агенция за приходите (НАП) срещу „Санатит“ ЕООД (н), Б. Д. Т., К. С. П. и В. К. Й. за установяване несъществуване на вземания на кредитори на „Санатит“ ЕООД (н), ЕИК 121317720, които са били включени от синдика Е. Г. Т. в списъка на приетите вземания по чл.688, ал.1 ТЗ и за които съдът по несъстоятелността е приел по т.д.№ 1816/2017г. на СГС, че направеното по реда на чл.690 ТЗ възражение на НАП е неоснователно, а именно:

Вземане на Б. Д. Т. в размер на 3385.88 лева за трудово възнаграждение за периода м.10.2014г. – м.03.2015г., вземане в размер на 545.20 лева – обезщетение по чл.221 КТ и вземане за сумата от 463.42 лева – обезщетение по чл.224 КТ;

Вземане на К. С. П. в размер на 7127.76 лева за трудово възнаграждение за периода м.08.2014г. – м.03.2015г. и за обезщетение по чл.221 КТ;

Вземане на В. К. Й. за сумата 16610.36 лева за трудово възнаграждение за периода м.06.2014г., както и за периода м.08.2014г. – м.03.2015г., и обезщетение по чл.221 КТ.

Ищецът НАП твърди, че горепосочените вземания, произтичащи от прекратени трудови правоотношения, са били включени от синдика на дружеството в несъстоятелност „Санатит“ ЕООД в списък по реда на чл.688, ал.3 ТЗ (вероятно е техническа грешка, тъй като списъкът е по ал.1), но същите се явявали погасени по давност, тъй като не са били предприети действия за събирането им в петгодишен 1 срок, считано от влизане в сила на съдебните решения, с които са присъдени.

Обосновава правен интерес от исковете с твърдения, че вземанията биха имали ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ, т.е. преди удовлетворяване на хирографарните кредитори на длъжника, вкл. за публични вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради което има правен интерес да оспори така приетите от синдика вземания, като погасени по давност. Излага съображения, че погасяването по давност на вземанията за главница води до погасяване и на вземанията за лихви, което да се съобрази от съда.

Пояснява, че със същите доводи е оспорил приетите вземания по реда на чл.690 ТЗ, но с определение по чл.692 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността по т.д.№ 1816/2017г. на СГС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 18.07.2023г., възражението било оставено без уважение. Претендира разноски.

Ответникът Б. Д. Т., представляван от особен представител адв. Д. Б., намира иска за допустим, но недоказан.

Ответникът К. С. П., представлявана от особен представител адв. П. Г., преупълномощен от назначения от съда процесуален представител адв. А. И., също не спори относно допустимостта на исковата претенция, но намира същата за неоснователна с довод, че възражението за изтекла погасителна давност не може да се заявява от кредитор на длъжника.

Ответникът В. К. Й., представляван от особен представител адв. Е. К., преупълномощена от назначения от съда процесуален представител адв.Е. И., излага съображения, че искът е допустим, но неоснователен и следва да се отхвърли.

Синдикът на „Синатит“ ЕООД (н) – Е. Г. Т., чието участие е задължително по силата на чл.694, ал.4 ТЗ, счита исковете за неоснователни с довод, че кредитор не може да упражни правото на длъжника да направи възражение за погасяване на вземанията по давност, тъй като това право е предоставено на личната преценка на длъжника.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

По допустимостта на исковете:

Съгласно чл.694, ал.3, т.1 ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуване на прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, но съдът по несъстоятелността е оставил същото без уважение.

Наличието на тези предпоставки за допустимост на исковата претенция се преценяват от съда, пред който е на разглеждане, на самостоятелно основание.

По делото са приложени доказателства и от справка по партидата на дружеството в несъстоятелност в търговския регистър се установява, че списъкът по 2 чл.688, ал.1 ТЗ, в който като приети са посочени оспорените вземания на служители на „Синатит“ ЕООД за трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, е бил обявен по партидата на търговеца на 04.05.2023г., от когато е започнал да тече седемдневния срок по чл.690, ал.1 ТЗ за подаване на възражения. На 11.05.2023г. НАП, като представител на държавата кредитор с прието вземане за публични задължения на търговеца, е депозирал по поща възражение срещу включването на процесните вземания в списъка по чл.688, ал.1 ТЗ, като е изложил доводи, че тези вземания са погасени по давност към датата на предявяването им и следва да се изключат от този списък, за което НАП има правен интерес, тъй като тези вземания имат ред на удовлетворяване преди държавата за публични вземания. С определение от 17.07.2023г. по т.д.№ 1816/2017г. на СГС възражението е оставено без уважение.

Същото е обявено в ТР на 18.07.2023г., от когато тече 14-дневният срок по чл.694, ал.6 ТЗ за предявяване на отрицателен установителен иск за тях. Този срок изтича на 01.08.2023г., в който ден е постъпила исковата молба от НАП.

С оглед така установените факти, предявените отрицателни установителни искове се явяват допустими, като заявени от легитимирано лице (НАП е кредитор с прието вземане) и при спазване на преклузивния срок за това, поради което подлежат на разглеждане.

По основателността на исковете

Оспорените вземания са такива, произтичащи от трудови правоотношения, като тяхното възникване и размер не се оспорват от кредитора НАП. Изложеното от него съображение, че тези вземания следва да се признаят от съда за несъществуващи е, че те са погасени по давност към датата на предявяването им пред съда по несъстоятелността по реда на чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като към този момент е изтекъл срок, по-дълъг от пет години от съдебното им установяване.

За изясняване на спора по делото са приложени заверени преписи от молбите и приложенията към тях, с които вземанията на Б. Т., К. П. и В. Й. са били предявени в производството по несъстоятелност. Видно от отбелязване в търговския регистър по отношение на „Санатит“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност с решение по чл.630, ал.1 ТЗ от 13.08.2021г., постановено от Софийския апелативен съд по т.д.№ 6010/2019г., като решението е било обявено по партидата на несъстоятелния търговец на 07.09.2021г. Вземанията са били заявени пред съда по несъстоятелността на 26.11.2021г. от страна на Б. Т. и на 01.12.2021г. от страна на К. П. и В. Й., което е в допълнителния срок по чл.688, ал.1 ТЗ. Към молбата на Б. Т. е приложено удостоверение от ЧСИ В.Т. с район на действие ОС – Видин по изпълнително дело № 20157240400470, образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2015г., издаден 3 по гр.д.№ 602/2015г. на РС – Видин, с което предявените вземания са били съдебно установени. Към молбата на К. П. са приложени два броя съдебни решения относно вземането, както следва: 1.) Решение по гр.д.№ 653/2015г. на РС – Видин, влязло в сила на 24.07.2015г. относно дължими обезщетения от прекратен трудов договор, мораторна лихва и разноски, за които е бил издаден и изпълнителен лист от 30.07.2015г., също приложен към молбата, и 2.) Решение по гр.д.№ 654/2015г. на РС – Видин в сила от 09.07.2015г. за неплатеното от работодателя трудово възнаграждение, за която сума е издаден изп.лист на 08.07.2015г., предвид допуснатото по чл.242 ГПК предварително изпълнение. Налице е отбелязване, че вземанията са били предмет на принудително събиране по образуваните въз основа на изпълнителните листове изпълнителни дела № 20151320401066 и № 20151320402077 на държавен съдебен изпълнител при РС – Видин. Към молбата на В. Й. са приложени: 1.) Решение по гр.д.

№ 648/2019г. на РС – Видин в сила от 05.11.2015г., с което на това лице са били присъдени дължимите му се от „ТИТАН-АС“ ЕООД, сега „Санатит“ ЕООД, суми за обезщетения от прекратено трудово правоотношение, ведно с изпълнителен лист за тях от 12.11.2015г., и 2.) Решение по гр.д.№ 649/2019г. на РС – Видин, в сила от 03.07.2015г., с което са му били присъдени суми за неплатено възнаграждение, ведно с изпълнителен лист за тях от 13.07.2015г. В молбата отново е налице посочване, че въз основа на изпълнителните листове са били образувани изпълнителни дела за принудително събиране на сумите, както следва: изп.д.№20151320401132 и изп.д.№ 20151320402065 на ДСИ при РС – Видин. Няма данни и не са събирани доказателства относно това кога и какви действия по изпълнението са били предприемани, които да прекъсват давността по смисъла на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При така събраните доказателства, съдът намира исковете за основателни.

Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, когато едно вземане е установено със съдебно решение, то се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, считано от влизането в сила на решението. Същевременно, чл.116, б. „в“ ЗЗД постановява, че давността се смята за прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение. В настоящия случай се установява, че процесните вземания са били предмет на принудително събиране по образувани още 2015г. изпълнителни дела.

Същите се спират по силата на чл.638, ал.1 ТЗ предвид заложеният принцип за провеждане на универсално принудително изпълнение при открито производство по несъстоятелност, съответно се прекратяват с приемане на вземането в производството по несъстоятелност. Ответната страна обаче не е представила доказателства, нито е заявила доказателствени искания, за установяване на факта дали по образуваните дела са били извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността, и кога, съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, разрешенията по което се явява приложим закон предвид факта, че съдебните решения 4 и изпълнителните листа за вземанията за трудово възнаграждение и обезщетения по КТ са постановени, съответно издадени след постановяване на тълкувателното решение. Ето защо, съдът намира, че от датата на съдебните решения, които установяват предявените, но оспорени с настоящите искове вземания, до датата на предявяването им пред съда по несъстоятелността, е изтекъл срок, по-дълъг от пет години (изпълнителния титул е от 2015г., а решението по чл.632, ал.1 ТЗ 13.08.2021г.), тъй като няма данни давността да е била прекъсвана, а същата не е спряна с образуване на изпълнителното дело, поради новите разрешения относно течението на давността по ТР № 2/2013г. на ОСГТК.

Правото на ищеца в качеството му на кредитор на дружеството в открито производство по несъстоятелност да релевира с предявените по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ отрицателни установителни искове погасяване на приети от синдика вземания на друг кредитор на дружеството поради изтекла давност произтича от разпоредбата на чл.134 ЗЗД и е изрично признато в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 18.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, изложени във връзка с придобивната давност, но приложими и по отношение на погасителната давност, включително в хипотезите на исковете по чл. 694 ТЗ (в този смисъл определение № 215 от 14.04.2022 г. по т. д. № 1046/2021 г. на ВКС, II ТО, Решение № 117 от 18.07.2024 г. по т. д. № 586/2023 г. на ВКС, I ТО, Решение № 128/20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г. по описа на ВКС, Т. К., II ТО). Разрешението произтича от разбирането, че възражението за изтекла погасителна давност няма строго личен характер и следователно може да се упражни от страна на кредитор, който се конкурира с вземането – предмет на предявените искове. Такова възражение не може да прави единствено синдика, доколкото при съставяне на списъците на приети/неприети вземания същият действа само като орган на несъстоятелността (така и в Наръчник на съдебните процедури за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност).