Решение № 287 от 26.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Ив. Минев

Членове:

Веселина Т. Семкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300601420 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 99/13.05.2025г., постановена по НЧХД № 6541/2022г., РС – Пловдив, 17 н. с. е признал подсъдимата Н. Л. М. за невинна и я е оправдал на основание чл. 9, ал. 2 от НК в това да е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. РС – Пловдив е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подс. Н. Л. М. да заплати на ч.т.г.и. М. И. Г. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 182, ал.

2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск до пълния предявен размер от 2 000 лева като неоснователен. ПРС е осъдил подс. М. да заплати по сметка на РС – Пловдив държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева.

Присъдата е обжалвана от адв. М. К. и адв. М. К. – М. – защитници на подсъдимата Н. Л. М.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Развиват се доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието. Иска се изменение на основанието за оправдаване на подсъдимата. Твърди се, че подсъдимата не е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение, поради което и същото не би могло да бъде малозначително по смисъла на чл.

9, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и 1 постановяване на нова, с която подсъдимата Н. Л. М. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Иска се да бъде отхвърлен предявеният граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

С жалбата и допълнението към нея не са направени искания за събиране на доказателства.

Частният тъжител и граждански ищец М. И. Г. и повереникът му – адв.

В. П. не са взели становище по въззивната жалба.

Частният тъжител М. Г. не взе участие в съдебните прения. Повереникът му – адв. В. П. иска потвърждаване на оправдателната присъда на ПРС на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Същият посочва, че по изричната воля на своя доверител не е депозирал жалба срещу оправдателната присъда. В пледоарията си той развива доводи за съставомерност на деянието на подсъдимата, както и за неговата доказаност както от обективна, така и от субективна страна.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и допълнението към нея оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н. Л. М. – на * г. *, *, *, *, *, адрес с. П., *, ЕГН:

**********.

Подсъдимата Н. Л. М. и М. И. Г. в резултат на фактическото си съжителство станали родители на * дете К. М. Г., която била родена през * г.

М. и Г. се разделели, като е установен режим на лични контакти на детето и бащата, съобразно постановени привременни мерки определени с определение за привременни мерки от 04.04.2021 г., влязло в законна сила от същата дата по гр.дело №13892/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ІІ брачен състав.

Режимът на лични контакти бил определен бащата може да вижда и взема детето си при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, като за времето от 04.02.2021г. до 04.03.2021г. включително, това ще бъде за времето от 10.00 до 17.00 часа в събота, от 10.00 до 17.00 часа неделя, без преспиване при бащата, а след това до приключване на производството по делото, за времето от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата.

Съгласно този така описан режим, на 08.10.2022г. частният тъжител взел дъщеря си и я върнал като не споделил нищо на майката на детето. Същото като се върнало при майка си се оплакало, че го боли корема, а после преди заспиването и разказал какво се е случило. Детето споделило, че баща му казал,ч е трябва да е тайна. А именно, че след като съблякъл дъщеря си и 2 сложил, както се изразило детето –един тампон в задното *, като го направил въпреки, че детето плачело. Това накарало майката да потърси детски гинеколог .След като обиколила няколко болници, успяла да намери час и такъв специалист в болница “С.“. Преди да бъде извършена процедурата за взимане на секрет, детето се притеснило и се свило, но след последващи уговорки и успокоение, лекарите успели да вземат проба за изследване.

Всичко това и най-вече взимането на проба от бащата на К. довело до промяна в характера на детето, тя станало притеснителна, доста мълчалива и уплашена.

На дата 22.10.2022г. следвало К. да бъде предадена на баща си/съгласно установените привременни мерки/ в 10.00ч .Майката събудила детето по – рано и му казала, че татко й ще дойде да я вземе. Но детето спряло не пожелало да отиде при баща си, като отказало дори и след уговорките и опита за успокоение от майката. Казало, че не иска повече тампони. В резултат на това подсъдимата Н. М. позвънила на частния тъжител, за да го уведоми, но понеже той не отговорил на обаждането му написала СМС, като му обяснила, че детето е разстроено и изплашено от случилото се, не е готова да се вижда с него, има изписано лечение, което тя ще осъществи като негова майка.

Независимо от изпратения СМС –М. Г. отишъл на адреса на М. заедно с Д. Г. и повикал по тел 112 * служители. Такива на място дошли от Пето РУ- М. и Д., като не установили никой на адреса. Проведена била консултация с психолог, който посъветвал да се даде времето на детето. Като срещата била на 10.11.2022г. и било дадено експертно становище от дата 14.11.2022г.

Психологът консултирал детето била Ф. П.. Майката непрекъснато разговаряла с детето, но К. поискала малко почивка от баща си. Наближила новата дата за среща с него по утвърдения график. Детето отново станало неспокойно и не искало да се среща с баща си. Майката отново се опитала да я подготви да й каже да тръгне, но опитите й останали неуспешни. На въпросната дата 12.11.2022г., според майката, бащата - М. Г., така и не дошъл на тази дата, поради което и тя останала с впечатление, че той е разбрал, че на детето му е нужно време и я е оставил, за да премине ситуацията. В същото време М. Г. отново в посочения час е посетил адреса и тъй като на място нямало никой е извикал по тел.112 отново * екип. Същият бил в състав – П. и М.. Тъй като достъпа бил с чип, само полицаите се качили и тъй като не открили никой, позвънили на съседен апартамент. От съседка от долния етаж разбрали, че в апартамента над нея живее жена с дете.

В процесния период, а и след него, между страните били подавани множество жалби и образувани дела с различен предмет - наказателни и граждански такива, съответно били ползвани и социални услуги, изготвяни социални доклади. Детето К. Г. било изследвано и от психолози. Всичко това било заради трудната комуникация между родителите на детето.

Така изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена от обясненията на подсъдимата Н. М., от показанията на свидетелите П., М., М., 3

Д., Б., Г., Б., П., Н., Д., К. и Г., от писмените доказателства – заверени копия на: справка за съдимост, карта за обвиняемо лице, справка от ТД на НАП, справки за актуално състояние на действащи трудови договори, уведомителни писма.

Съдът е приел, че всички гореизброени доказателства кореспондират помежду си и ги е кредитирал изцяло.

Въз основа на така установените факти, ПРС е приел от правна страна, че с действията си на 22.10.2022 г. и 12.11.2022 г. подс. М. формално е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение с тъжбата – при условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител, не е изпълнила съдебно решение относно режима на лични контакти с дете. Същевременно, съдът е приел, че подсъдимата не е предала детето на неговия баща, в определените му дни за лични контакти от съображения за влошеното му здравословно състояние, а не поради недобросъвестност. РС – Пловдив е приел, че здравето на детето е с приоритет пред изпълнението на съдебно решение и с тези мотиви е признал подсъдимата за невиновна по така повдигнатото й обвинение по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и я е оправдал, като е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2, пр.2-ро от НК - обществената опасност на деянието е явно незначителна.

Районният съд е осъдил подс. М. да заплати на М. И. Г. сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди от престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 2000 (две хиляди) лв., съдът е отхвърлил иска като неоснователен.

Подсъдимата Н. Л. М. е осъдена да заплати по сметка на РС – Пловдив държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 (петдесет) лева.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на релевантните по делото обстоятелствата, първата инстанция е извършила необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите факти относно повдигнатото на подс. М. обвинение.

Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив и не намира за нужно да го преповтаря. По безспорен начин е установено, че на двете процесни дати – 22.10.2022 г. и 12.11.2022 г., подс. М., в качеството си на родител, при условията на продължавано престъпление не е изпълнила съдебно решение - определение за привременни мерки от 04.04.2021 г., влязло в сила на същата дата, постановено по гр. дело № 13892/2020 г. по описа на РС – Пловдив, относно режима на лични контакти с дете, тъй като не е предала детето К. М. Н. на 4 нейния баща М. И. Г.. В обясненията си пред районния съд подсъдимата не отрича, че на въпросните дати бащата на детето не е успял да упражни родителските си права относно личния контакт с дъщеря си, но излага обстоятелства направили изпълнението невъзможно, които в голяма степен са възприети от първостепенния съд, както и от настоящия въззивен състав.

Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че първостепенният съд е направил в мотивите си анализ на доказателствата, изцяло кореспондиращ с изводи за несъставомерност на деянието от субективна страна. Районният съд се е аргументирал подробно защо приема, че деянието е осъществено както от обективна така и от субективна страна, а също така и защо приема, че в разглеждания случай деяние е извършено от подсъдимата умишлено, но не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НПК.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тези аргументи. Подсъдимата е знаела, че и на двете инкриминирани дати в 10.00 часа е следвало да предаде детето на баща му, но въпреки това не го е сторила. По делото не е установено ч. тъжител М. Г. да не е дошъл на адреса или да не е бил в състояние или да е отказал да вземе и да се грижи за детето. Създалата се у подсъдимата представа и преценката й за физическото и емоционално състояние на детето, а именно, че то е разстроено и не желае да се вижда с баща си, не е основание да не се изпълни съдебното решение относно упражняване на родителските права и личните контакти с детето. Изпращането от страна на подсъдимата на СМС, че детето не е в състояние да се види с баща си, не я освобождава от задължението й да предаде детето, ако няма изрично изразено съгласие от другия родител. Упражняването на родителски права, установени със съдебно решение не подлежи на регулиране или изменяне едностранно по преценка на който и да е от родителите. В конкретния случай първостепенният съд е приел, че подсъдимата е действала с оглед на това какво ще е най-добре за детето, което е взето предвид при преценката степента на обществена опасност на деянието и дееца, което в крайна сметка е и основанието за приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.