Решение № 194 от 23.09.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Панагюрище, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100234 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „Кредит инс ” АД срещу Г. Н. Т., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3555,56 лв., представляващи непогасена главница по договор потребителски кредит Екстра № ДЗ0101533 от 14.06.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата 1676,50 лв. - договорна лихва за периода от 14.09.2022 г.

-14.10.2023 г. и 332,20 лева мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до 03.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 777/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, ищецът се е свързал с ответникка на посочения телефон и тя е потвърдила самоличността си ни желанието да получи кредит в размер на 4000 лева. Твърди се, че след обробатване на данните на ответника е изпратен в електронен формат договора за кредит, който е потвърден от нея и на ответника е изплатена сумата посочена в него чрез системата Е-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу 1 представена от Г. Н. Т. лична карта. Сочи се, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал.

1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Сочи се, че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Сочи се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него email адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Излага се доводи, че съгласно условията на процесния договор ответникът е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на 18 равни месечни вноски. Излага се, че първите две вноски са изцяло погасени, като ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващите вноски. Излага се, че предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че потребителя не заплати две поредни погасителни вноски. Сочи се, че на основание чл. 86 ЗЗД ответника дължи заплащане на лихва върху просрочените задължения. Твърди се, че за реализиране на правата е подадено заявление по чл. 410 ГПК, като в последствие с оглед дадени от съда указания за ищеца е възникнал правен интерес за предявяване на настоящата претенция. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че исковите претенции са неоснователни. Твърди се, че заемната сума не е предадена на ответника, като се оспорва представената разписка за плащане от epay.bg. Направено е възражение, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена съобразно основание т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Сочи се, че конкретния 2 случай липсва одобрения на потребителски кредит, както и че липсва сключен договор за кредит, тъй като представения договор не е подписан съобразно законовите изисквания. Излага се, че е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включен разходът за поръчителство, поради което процесния договор е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Сочи се, че уговарянето на възнаграждение за поръчител в размер на 75 % от отпуснатия заем противоречи на добрите нрави, като клаузата противоречи на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че липсва форма на договора за потребителски кредит, тъй като е поставено изисквания същия да се сключва в писмена форма,а в конкретния случай такава не е на лице.Сочи се, че не е връчен и не е подписан европейски формуляр за потребителски кредит преди подписване на договора. Моли се да се обяви за недействителен договорът з апотребителски кредит н аоснование чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР е над 50 %.

Оспорена истинността на договор за потребителски кредит и документ разглеждане на заявка за кредит. Моли се да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи главница по договор за кредит сключен между страните, договорна лихва и мораторна лихва за забава.

Предявените искове са процесуално допустими предявени са в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 05.03.2024 г., а исковата молба е подадена на 21.03.2024 г., от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.

Приет като писмено доказателство е представен договор за потребителски кредит “Екстра” № ДЗ0105333 от 14.06.2022 г. с лица посочени за страни “Кредит инс” АД - кредитодател и Г. Т.- кредитополучател, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 4000 лева, което е следвало да върне в срок до 14.12.2023 г. ведно с уговорената лихва. Между страните е уговорен ГПР в размер на 49,7% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 %. Сочи се, че процесния договор е сключен при спазване изискванията на ЗПФУР.

В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при 3 тези договори, която е изключително за доставчика, т.е. кредитодателят.

Съгласно нормата на чл. 18 ЗПФУР, при сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните юридически факти: изпълнение на задължението си за предоставяне на информация на потребителя; спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, свързани с правото на отказ на потребителя от сключване на договора; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на «финансова услуга» всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора като Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУ и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, за да е валиден електронния документ. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай са изпълнени изцяло изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно ищецът доказа, че е било налице съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Представените доказателства веществено доказателство - СД диск, съдържанието на който е възпроизведен в съдебно заседание, от които се установява, че е спазена процедурата по сключване на договора. По делото са представени доказателства, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение – от включването на ответника потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството. По делото е приложена разписка № 0700015912499416 от 14.06.2022 г. от трето неучастващо по делото лице “Изи пей” АД, от която се установява, че на 14.06.2022 г. - дата на сключване на процесния договор за кредит на ответника Т. е предадена сума в размер от 4000 лева с основание “заем” от наредителя “Кредит инс” АД, което представлява косвено доказателство за сключване на договора между страните, доколкото предоставяне на сумата е в изпълнение на задълженията поети от ищеца - кредитодател.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице договор за потребителски кредит сключен между страните, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 4000 лева.

4

По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява, че ответникът е усвоил сума в размер на 4000 лева, като за погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит е направил плащания в общ размер на 1013,00 лева. Вещото лице е посочило, че договорната лихва надминава размера на законовата лихва като съотношението е 6,24 пъти, като се излага, че възнаграждението за поръчител уговорено в т. 3 от Договора не е включено в ГПР посочен в договора, като в случай, че същото се включи размерът на ГПР ще е 185,10%. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.