Решение № 5727 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5727 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100503967 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20075707/20.01.2023 г. СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 14530/2021 г. е отхвърлил предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. С. Б. за сумата от 169,92 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г. вкл. до имот на адрес: гр.София, жк „******* аб.№ 269874; 47,11 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-07.07.2020 г.; сумата от 3,39 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2017 г.-м.05.2017 г. вкл. и сумата от 0,99 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г.-07.07.2020 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София“ ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.Позовава се на чл.33, ал.2 от р-л VII от 1

Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София в сила от 2016 г., съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактура по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок за периода, за който се отнасят.Задълженията за общата фактура от 31.07.2017 г. стават изискуеми едва на 15.09.2017 г., като от този момент следва да тече давностният срок.Предмет на първоинстанционното производство е фактурата с дата на издаване 31.07.2017 г., в разбивката на която е посочено, че за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. са издавани кредитни известия с посочени номера за прогнозно начислени суми.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказал изпадането на ответника в забава, като излага доводи, че давността е започнала да тече от 15.09.2017 г. и изтича на 15.09.2020 г., а заявлението е подадено на 22.07.2020 г.Твърди, че с ОУ от 2016 г. е отпаднало задължението на ищеца за удостоверяване на публикуването на общата фактура чрез констативен протокол, за да докаже изпадането на клиента в забава, тъй като в чл.33, ал.1 и ал.2 ЗЕ е предвиден срок за плащане.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- И. С. Б. оспорва същата.Твърди, че изложените в жалбата твърдения са неотносими към спора и е налице злоупотреба с процесуални права от ответника.Твърди, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София в сила от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и че задълженията за плащане на месечните фактури имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат.Поддържа становище, че всяка месечна доставка поражда вземане по месечна фактура, т.е. налице са периодични изискуеми и ликвидни вземания, които съгласно ТР № 3/2011 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, се погасяват с 3-годишна давност.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените 2 по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 22.07.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. С. Б. за сумата от 403,78 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до имот на адрес: гр.София, жк „******* аб.

№ 269874; 75,13 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-07.07.2020 г.; сумата от 30,16 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2017 г.-м.04.2019 г. и сумата от 5,88 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г.-07.07.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 32503/20 г. по описа на СРС, 64 с-в, получено на 12.02.2021 г. му е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че междувременно по банков път на 03.12.2020 г. са постъпили две плащания в размер съответно на 295,46 лв. и 52,75 лв. и като незаплатени в информационната система на дружеството остават 173,30 лв. главница и 46,19 лв.-мораторна лихва.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Твърди, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София в сила от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности, а върху задълженията по изготвените изравнителни сметки след изтичане на 45 дни от публикуване на общата фактура за 3 съответния отоплителен сезон. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 169,92 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.м.04.2017 г. вкл.; 47,11 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-07.07.2020 г.; сумата от 3,39 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2017 г.-м.05.2017 г. вкл. и сумата от 0,99 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г.-07.07.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражение, че претенциите са погасени по давност.Твърди, че в жилището няма радиатори, топломери и щранг-лири.Не оспорва сумите за сградна инсталация, обстоятелството, че до сградата-етажна собственост е доставяна топлинна енергия, че топлинният счетоводител е спазил нормативната уредба при разпределянето на топлинната енергия за отопление, както и че е титуляр на абонатния номер и е в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия за исковия период за процесния имот.Оспорва претенциите за мораторна лихва.Прави възражение за неравноправност на клаузата на чл.31 от ОУ, която предвижда, че падежът на месечните и изравнителните сметки за топлоенергия настъпва един месец след публикуването им на страницата на дружеството в интернет, което не отговаря на изискването за добросъвестност и налага на потребителя прекомерни задължения, свързани с достъп и разходи за интернет и устройствата, които да ги осигурят.

Със заявление вх.№ 3037387/22.07.2020 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. С. Б. за сумата от 403,78 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. до имот на адрес: гр.София, жк „******* аб.

№ 269874; 75,13 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г.-07.07.2020 г.; сумата от 30,16 лв.-цена за 4 услуга дялово разпределение за периода м.03.2017 г.-м.04.2019 г. и сумата от 5,88 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г.-07.07.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.На 01.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 12.02.2021 г.Исковата молба е подадена на 12.03.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 12.05.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******* е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване с „Т.С.“ ЕООД.

На 04.07.2002 г. е подписан договор № 2477 между ЕС в гр.София, жк „******* и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия.

Представени са и съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г., както и извлечение от сметки по месеци за процесния период.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните, че за процесния период и относно процесния имот е налице валидно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните е безспорно, че са обвързани от облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия и че в имота е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Само ако задълженията по изравнителните сметки не са платени в 45-дневен срок от периода, за който се 5 отнасят, клиентът дължи обезщетение за забава /чл.33, ал.4 от ОУ/.Съдът е изложил мотиви, че клаузата от ОУ относно публикуването на задълженията в интернет страницата на топлопреносното предприятие като условие за изпадането на клиентите на топлинна енергия в забава не е приложима през процесния период, а е част от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, които не са приложими в случая, поради което е безпредметно обсъждането на възражението за неравноправност на посочената клауза.За отчетния период м.05.2016 г.-м.04.2017 г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 от ОУ на 31.07.2017 г., като срокът за плащането на дължимата цена за топлинна енергия от 169,92 лв. е 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят- в случая от 16.09.2017 г.Съдът е счел за основателно възражението за погасителна давност предвид предвидения в ОУ срок за плащане на задълженията-45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД.Съдът е приел, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 от ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателния размер на дължимите през отчетния период суми няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на топлинна енергия да се дължи месечно, а не за отчетен период.С оглед датата на подаване на заявлението-22.07.2020 г. съдът е направил извод, че процесната сума за главница за топлинна енергия е погасено по давност, тъй като изискуемостта на последното главно вземане за процесния период-за м.04.2017 г. е настъпила на 14.06.2017 г. и 3-годишният давностен срок за това вземане е изтекъл на 14.06.2020 г., т.е. преди подаване на заявлението.На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното вземане и искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва върху главницата за топлинна енергия е неоснователен.