Определение № 1827 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1827 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501563 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 18.05.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 4112/18.05.2024 г. по ч.гр.д. № 7131/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 44 541/ 23.04.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжник И. Ж. М. досежно претендираните със заявлението вземания, съставляващи обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава / в размер на 153, 81 лв. и разходи за изискуем кредит по т. 5 от Тарифа на банката за фиксирани такси по кредити за текущо потребление в размер на 120 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

За да постанови отказ по заявлението досежно казаните вземания районният съд е приел,че договорните клаузи за тях са нищожни поради противоречие с императивната норма на чл. 33 ал.ал. 1 и 2 от ЗПК, а досежно вземането, съставляващо разходи на кредитора във връзка с изискуем кредит и че същото се основава на неравноправна клауза по чл. 143 т. 5 от ЗЗП доколкото не представлява реално направени по просрочен кредит разходи, а отнапред фиксирано над законната лихва задължение във връзка със забавеното изпълнение.

Тези решаващи мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Вземането, представляващо обезщетение за обезщетение за забава заявителят основава на чл. 16.1 от ОУ, според който то е в размер на 17,75% / договорената възнаградителна лихва плюс надбавка от 10 %/. Тоест основанието на вземането е клауза, предвиждаща обезщетение за забава в размер над законната лихва, която клауза е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Нищожната клауза не 1 поражда действие – както изцяло, така и частично, поради което е без значение, че в случая това обезщетение се претендира в размер само на надбавката от 10%. Така претендираното обезщетение при липса на възведеното от заявителя правопораждащо го основание / нищожност на клаузата / не се дължи. В заповедното производство съдът е ограничен от посочените в заявлението основания на вземанията, поради което и не следва да замества нищожни клаузи със съответните законови норми, съответно да присъжда вземанията на основание последните.

Претенцията за фиксираното в т. 5 от тарифата на банката за фиксирани такси по кредити за текущо потребление вземане, съставляващо разходи за изискуем кредит е също неоснователна. Клаузата не сочи реални разходи на кредитора / направени или разумно очаквани да бъдат направени / във вр. с изискуемостта на просрочения кредит, а предварително фиксирана по основание и размер сума, дължима се независимо от настъпили или разумно очаквани да настъпят разходи. Тоест съставлява отнапред уговорено по основание и размер задължение на потребителя при допуснато от него забавено изпълнение, извън и наред с останалите такива за същата забава. Така е налице противоречие с императивната норма на чл. 33 ал.ал. 1 и 2 от ЗПК, съгласно която отговорността на длъжника при забава е ограничена само до размера на законната лихва върху неплатената в срок сума за периода на забавата. Действията на кредитора по извънсъдебно събиране на задължението не съставляват и престирани от кредитора допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а несъмнено са действия по управлението на кредита по смисъла на ал. 2 от разпоредбата, за които той няма право да събира нито фиксирана такса, нито разходи.

С оглед изложеното правилно е постановен отказ по заявлението досежно процесните две вземания, съответно частната жалба срещу отказа е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 18.05.2024 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 4112/18.05.2024 г. по ч.гр.д. № 7131/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 44 541/ 23.04.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжник И. Ж. М. досежно претендираните със заявлението вземания, съставляващи обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава / в размер на 153, 81 лв. и разходи за изискуем кредит по т. 5 от Тарифа на банката за фиксирани такси по кредити за текущо потребление в размер на 120 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2