Решение № 488 от 07.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Благоевград, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело № 20261200500957 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ЕТ „Янчева-Велика Янчева“, ЕИК 101040080, представлявано от В.Н. Я., чрез пълномощник адв. Р. Н., срещу Решение № 121/ 26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1376/ 2023 г. по описа на РС - Сандански, с искане за отмяната му в частта, с която е уважен иска за неплатено обезщетение за неползван отпуск.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не е изплатено обезщетение за неползван отпуск, тъй като от доказателствата се установява, че такова е изплатено.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението в частта, с която е уважен иска за неплатено обезщетение за неползван отпуск.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Подържа се, че решението е правилно, тъй като е постановено съобразно 1 приетите по делото доказателства и правилата на доказателствената тежест.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Подържа се, че решението е правилно, тъй като е постановено съобразно приетите по делото доказателства и правилата на доказателствената тежест.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по иск, предявен от М. А. Г., с ЕГН **********, срещу ЕТ „Янчева – Велика Янчева“, с ЕИК 101040080, с която се иска ответникът да изплати сумата от 88,64 /осемдесет и осем лева и 64 ст./ лева, след изменението на иска сумата в размер на 92,85 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди се, че ищцата е сключила трудов договор с ответника и е била назначена на длъжност „продавач-консултант“ в търговски обект - магазин в село Склаве, собственост на ответника. Твърди се, че договор е бил сключен за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Ищцата е работила на четиричасов работен ден, но често е оставала в обекта повече от установеното в договора време. За този труд страните са определили възнаграждение в брутен размер на 390 лева, като на ищцата било обещано чисто възнаграждение в размер на 350 лева на месец. Твърди се, че ищцата е постъпила на работа на 01.08.2023 г., като в началото на м. септември получила от внука на работодателя, който се представял като управител на магазина, 350 лева заплата за м. август 2023 г. Твърди се, че след м. септември тя не е получавала повече пари от работодателя си. На 31.10.2023 г. внукът на работодателя дал на ищцата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същия ден – 31.10.2023 г. Твърди се, че след освобождаването от работа не е получила дължимото трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври 2023 година. Твърди се, че по време на трудовото правоотношение ищцата не е ползвала полагаемия платен годишен отпуск, пропорционално отработеното време, както и работодателят не е изплатил обезщетение по чл. 224, ал. ал. 1 от КТ.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението на ищеца, че между тях е имало сключен трудов договор и че същият е прекратен. Твърди, че са изплатени всички дължими трудови 2 възнаграждения и обезщетения за неползван платен годишен отпуск.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

Видно от писмените доказателства - трудов договор № 8/ 31.07.2023 год., М. А. Г. е била назначена като „продавач-консултант" при ответника ЕТ“ Янчева-Велика Янчева“,с основно месечно възнаграждение 390 лева, на непълно работно време от 4 часа. Основен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ 20 работни дни и отпуск по чл.156 от КТ. Със Заповед № 7/ 31.10.2023 год., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 31.10.2023 год. и е разпоредено изплащане на неизползван платен годишен отпуск в размер на 88,64 лева, на основание чл.

224, ал. 1 от КТ.

Според заключението по изготвената съдебно графологична експертиза – При извършеното сравнително изследване на подписите, изпълнени в платежна ведомост при ЕТ „Янчева-Велика Янчева“, за изплатено трудово възнаграждение, считано от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. ; от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г.,; от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г.,; се установява, че срещу № 2, от името на М. А. Г., ЕГН **********, подписите са изписани от М. А. Г..

Според заключението на изготвената съдебно-счетоводната експертиза – за времето, през което М. А. Г. е работила при едноличния търговец ЕТ „Янчева-Велика Янчева“ има право на 5 /пет/ дни платен годишен отпуск за 2023 г. Размерът на обезщетението, което работодателя дължи за 5 /пет/ дни платен годишен отпуск, изчислено на база м. октомври 2023 г., е 92,85 /деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/.

Експертът сочи, че трудовото възнаграждение на ищцата за месеците септември и октомври 2023 год. е изплащано в брой срещу подписи, положени във ведомостите за работна заплата. За времето, през което ищцата е работила при ответника, не е използвала платен годишен отпуск . Начислени са й 88,64 лева обезщетение за пет дни неизползван отпуск за месец октомври 2023 год.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител е предприела изменение на предявения иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Съдът, кредитира заключението на вещото лице, като пълно, ясно и припокриващо се с останалия приложен по делото доказателствен материал.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна 3 година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. В случая е прекратено трудовото правоотношение, като е налице неползван платен годишен отпуск, поради което се дължи обезщетение, независимо от обстоятелството, дали работникът е полагал труд, тъй като това обстоятелство не е във фактическия състав на нормата.

В тази част, не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми. Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.

По възражението във въззивната жалба срещу разноските за държавна такса, направени в първоинстанционното производство, съдът намира, че не дължи произнасяне, тъй като е налице специален ред за реализиране защита срещу присъдени разноски в съдебно производство.

В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който трябва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/ 26.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 1376/ 2023 г. по описа на РС - Сандански, в частта, с която е уважен иска за неплатено обезщетение за неползван отпуск.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ТОК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4