Решение № 186 от 27.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П., 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720102938 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Й. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. А. А., срещу М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 734.00 EUR (евро), представляваща предоставена й в заем парична сума чрез паричен превод, извършен на 09.01.2019 г. чрез „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност Й. С. Д., е предявила иск срещу М. Б. М. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да и заплати сумата от 734.00 EUR (евро), представляваща преведена от ищцата на ответницата сума чрез „***“, и получена от М. без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2023 г. до окончателното и изплащане, 1

Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че през м.01.2019 г. страните постигнали съгласие ищцата да предостави в заем на ответницата сумата от 734.00 EUR (евро), за погасяване задължения на последната, а М. се задължила да върне заетата и сума в срок до 31.12.2019 г. Сочи, че между страните не е подписван писмен договор, но в изпълнение на постигнатото по между им съгласие, ищцата на 09.01.2019 г. превела на ответницата чрез „***“ сумата от 734.00 EUR (евро), която сума последната е получила, но въпреки уговорките по между им, М. не върнала на ищцата заетата и сума в срок до 31.12.2019 г.

Сочи, че и към датата на предявяване на иска, ответницата не е върнала заетата и сума.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме по отношение на процесната сума, че не се дължи от ответницата на договорно основание, тъй като между страните не е подписван писмен договор, а сумата от 734.00 EUR (евро) е преведена от ищцата на ответницата, ищцата твърди, че тази сума била получена от ответницата без правно основание, поради което и последната следва да я върне, като получена от нея без правно основание.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът М. Б. М. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищецът се представлява ат адв. А., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.

Ответницата в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове – главен и евентуален, са допустими и следва да бъдат разгледани.

Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. първо, и чл.86 от ЗЗД за допустими, като по предявения евентуален иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, процесната сума се претендира като преведена без основание, доколкото в исковата молба се твърди, че в случай, 2 че съдът приеме, че сумата не се дължи на договорно основание, то същата е преведена от ищцата на ответницата без основание, т.е. при начална липса на основание, в който смисъл е т.1 от ППВС № 1/1979 г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на главния иск, ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на договор за заем между страните, годен да породи облигационно правна връзка, неговото неизпълнение, респ. съществуването на договор за заем между страните; предаването на заемната сума на ответника в качеството му на заемател, както и изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума, а ответника следва да обори тези твърдения, като докаже че е изпълнил точно поетото задължение.

В случая ищеца твърди, че между страните е сключен договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, и за заемодателя възниква алтернативната възможност да иска връщане на заетите вещи с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнението.

Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален договор, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Между страните няма спор, че ищцата на 09.01.2019 г. е предоставила на ответницата чрез „***“ сумата от 734.00 EUR (евро), представляваща предоставена й в заем парична сума. Този факт се установява и от представеното разписка от 09.01.2019 г. за паричен превод чрез „***“.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато 3 въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяване предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. В тази връзка по делото са разпитани свидетелите Л.И.П. и М.В.И., живял във фактическо съпружеско съжителство с ответницата. В показанията си свидетелката П. твърди, че на 09.01.2019 г. ищцата чрез „***“ е изпратила на ответницата сумата от 734 евро, които М. М. е получила.

Твърди, че двете се уговорили ответницата да върне заетата и парична сума в срок до края на 2019 г., което М. не е сторила. Сочи, че тези обстоятелства знае от проведени между ищцата и ответницата телефонни разговори, които свидетелката лично е възприела, тъй като Д. е пускала телефона на високоговорител. Твърди, че ответницата е получила изпратената сума от 734 евро, за което лично и се обадила да потвърди в телефонен разговор. Сочи, че по настояване на свидетелката, ответницата и изпратила бележки, от които видяла, че сумата била внесена от М. по бързи кредити. В показанията си свидетеля И., твърди че през 2021 г. разбрал от майка си – свидетелката П., за изпратената от ищцата сума от 734 евро на ответницата. Твърди, че ответницата е получила тази сума, която е трябвало да върни до края на 2019 г., но не я върнала. Показанията на свидетелите преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът кредитира при постановяване на настоящото решение. Показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а именно разписка за паричен превод от 09.01.2019 г. чрез „***“, поради което и съдът приема за установено, че ответницата е получила преведената и ищцата на 09.01.2019 г. сума от 734 евро. В случая е неприложима и забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, съгласно която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство и сватовство. В случая дадената в заем от ищцата на ответницата сума е помалка от 5000 лева, поради което и договора може да се установява и със свидетелски показания. В този смисъл е решение № 546 по гр.д. № 856 за 4

2009 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС ІV г.о.

Предвид горното и следва извода, че между страните е сключен неформален договор за паричен заем, през м.01.2019 г., съгласно който ищцата е предоставила на ответницата в заем чрез „***“ сумата от 734.00 EUR (евро), която е получена от М., като последната е следвало да я върне в срок до края на 2019 г.

Ответницата не е оспорила приложените по делото писмени доказателства, като не е представила и доказателства, че е върнала на ищцата заетата и парична сума. Тежестта на доказване на този факт, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест лежи върху ответницата, която не е ангажирала доказателства по делото.

Предвид изложеното искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, като се осъди ответницата да заплати на ищеца процесните суми.

Като законна последица от уважаване на тази претенция и на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено в исковата молба.

Тъй като съдът уважи предявения главен иск, то не дължи произнасяне по евентуалния иск.

По разноските:

Ищцата е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.

От съдържащите се в делото доказателства за сторени такива, ищцата е направила разходи за заплатена държавна такса в размер на 57.42 лева и 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение. От приложеното към исковата молба пълномощно е видно, че между адвоката и ищцата е уговорено възнаграждение в размер на 720.00 лева, което е следвало да бъде заплатено по сметка. По делото няма доказателства ищцата да е заплатила на адв. А. уговореното по между им адвокатско възнаграждение, поради което и същото не следва да бъде присъдено. С оглед изхода на делото и съдържащите се в делото документи за сторени от ищцата разноски по делото, върху 5 ответницата следва да бъдат възложени такива в общ размер на 62.42 лева.

Водим от горното, П. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата о т 734.00 EUR (евро), представляваща предоставена й в заем парична сума чрез паричен превод, извършен на 09.01.2019 г. чрез „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 62.42 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и такса съдебно удостоверение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6