Решение № 467 от 03.08.2020, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 03.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Калин Тодоров при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4835 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за съществуване на вземания за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди.

В исковата молба ищецът

„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че ответникът А.Ц.Х. ***, като собственик на топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ се в , ***, е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2019 г. от потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.

139а. Сочи, че в настоящия случай на 28.08.2002 г. сградата - етажната собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация - Враца” ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за извършване на услугата. Изтъква, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването §5 договорните отношения между потребителите и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, се считат прекратени, като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата дялово разпределение и се забранява на търговците, извършващи дялово разпределение, да събират такси за услугата, считано от отоплителен сезон 2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл.

139в, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното предприятие е сключило договор с търговеца, извършващ дялово разпределение при Общи условия, и е заплащало вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово разпределение. Поддържа, че за процесния период за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота ответникът му дължи цена както следва: за отоплителен период 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г.

- 30.04.2019 г. - 6,60 лв., които суми следва да му бъдат възстановени от ответника. Сочи, че със заявление на основание чл. 410 ГПК е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като в хода на производството по ч.гр.д. № 3270/2019 г. V гр. състав, длъжникът в законоустановения срок е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение. Изтъква, че въпреки многократно отправяните от него покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до момента на предявяване на иска, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът А.Ц.Х. *** му дължи сумата 42,60 лв., представляваща размера на цената за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както следва: за отоплителен период 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 6,60 лв.

Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в производството пред настоящата инстанция, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 100.00 лв.

Ответникът А.Ц.Х.

***, чрез назначения му особен представител, в писмения отговор по делото и в съдебното заседание, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че от приложените писмени доказателства не се установяват твърденията в исковата молба, че ответникът е потребител на топлинна енергия през посочения период от 7 месеца, за което време той не е заплатил дължимата цена за разпределение на нейното потребление - няма данни на какво основание е собственик на процесния апартамент и не е ясно възникнало ли е между ищеца и ответника облигационно отношение във връзка с посочената услуга. Прави възражение за изтекла погасителна давност, на основание разпоредбата на чл.111, б. ”в” от ЗЗД, за претендираните суми за времето над три години преди датата на подаване на заявлението до съда - 12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 3270/2019 г. на ВрРС.

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 3270/2019г. на ВРС писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество

"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи условия.

От представеният

Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.45-г. от ЗПИНМ № 195, том ІV, дело № 1207/1974г. на П. И. - нотариус при Народния съд - гр.Враца (л.73 по делото), се установи, че на 27.12.1974г. ответникът А.Ц.Х. е признат за собственик на апартамент № 9, находящ се на адрес ***.

От приложения протокол от 04.12.1990г. на Комисията по преименуването на булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.Враца се установи, че ул. “Коста Паунов” е преименувана в ул. "Стоян Заимов". Видно е, от приложената на л. 44 по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира процесното жилище, съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника.

Видно е, от протокол без дата от проведено общо събрание на собствениците /възложители/ без посочен адрес, потребители на топлинна енергия от Топлофикация, че събранието е взело решение да се сключи договор с фирма "Бруната България" ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатти вентили, демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители, отчитането на водомерите за топла вода и предоставяне на данните на "Бруната България" ООД, индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно действащото законодателство и системата за индивидуално измерване, прилагана от "Бруната България" ООД. Общото събрание е упълномощило лицето Т. И. В. с адрес *** да сключи договор с "Бруната България" ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия и да представлява собствениците /възложителите/ по време на изпълнението на договора. Към протокола е приложен списък Приложение 1 на собствениците /възложителите/, потребители на ТЕ, по взетото на Общото събрание решение, неразделна част от протокола.

Установи се по делото, че с договор № ТС-28 от 28.02.2002 г., сключен между Т. И. В. с адрес ***, упълномощена от потребителите на ТЕ към

"Топлофикация - Враца" ЕАД, като възложител, и "Бруната България" ООД, като изпълнител /л. 10/, изпълнителят е приел да извърши за възложителя услугата "топлинно счетоводство", а възложителят е приел разпределянето и заплащането на количеството ТЕ между отделните потребители, отчетено по топломера в абонатната станция и фактурирано от Топлофикация, да се извършва съгласно действащото законодателство и системата на Бруната за дялово разпределение.

Приет е по делото и договор от 30.06.2006г. за сътрудничество и лиценз, сключен между "Бруната България" ООД и "Топлофикация - Враца" ЕАД.

Представено е удостоверение за регистрация № Р-22-1/30.07.2008 г., от което се установява, че ищецът "Топлофикация – Враца" ЕАД е вписано в публичния регистър на Министерството на икономиката и енергетиката на лицата, извършващи услугата дялово разпределение и има право да предоставя тази услуга съгласно изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването с уреди "Brunata" и "Simens".

От приетите по делото 7 броя утвърдени от ищцовото дружество справки за размера на таксите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, предлагана от "Топлофикация Враца" ЕАД /л. 21 - 27/, се установява, че в периода от 01.05.2012г. до 30.04.2019г. цената за услугата е била 2, 00 лв. за партида на година и 4, 00 лв. на уред за дялово разпределение /вкл. водомер за топла вода/ за година, но не повече от 20, 00 лева с ДДС на партида на година.

По делото е приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от А.Ц.Х. с адрес ***, издадена от ищцовото дружество /л. 9/, от която се установява, че ответника дължи такса за топлинно счетоводство, както следва: до 30.04.2013 г. - 6,00 лв., до 30.04.2014 г. - 6,00 лв., до 30.04.2015 г. - 6,00 лв., до 30.04.2016 г.

- 6,00 лв., до 30.04.2017 г. - 6,00 лв., до 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и до 30.04.2019 г. - 6,60 лв., или общо сумата 42, 60 лв. Дължимите суми, посочени в справката, съответстват на размера на исковата претенция.

За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените с исковата молба копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.

По делото е приложено ч.гр.д. № 3270/2019 г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 12.08.2019г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2020 от 13.08.2019г. по чл.410 ГПК срещу А.Ц.Х. за заплащане на "Топлофикация Враца" ЕАД на сумата 42, 60 лв., представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ***, за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 6,60 лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението - 12.08.2019г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по делото никакви доказателства за извършени плащания.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес ***, част от която е имота на ответника А.Ц.Х., е била топлоснабдена с енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 547. През процесния период абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчитана по абонатния топломер с констативни протоколи ежемесечно. Топлинния счетоводител е посещавал имота на ответника, вписвал е данните от отчета в съответния формуляр, извършвал е дялово разпределение и е предоставял индивидуална справка за ползваната енергия. Според заключението "Топлофикация Враца" ЕАД е заплатило на "Бруната България" ООД вместо ответника дължимите такси към месец април 2019г. в общ размер 42, 60 лв. с платежни нареждания от 27.02.2019г. и 01.03.2019г., които са приложени към заключението. От заключението се установява също, че при ищеца няма доказателства, че платените от него суми са му възстановени от ответника.