Решение № 176 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пазарджик, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №732 постановено на 16.06.2025г. по гр.дело № 5235 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. ищците З. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, Х. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

****, и Й. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, са признати за собственици по отношение на ответниците И. С. В., ЕГН **********, и С. И. В., ЕГН **********, двамата с адрес: с. ****, на основание : наследство общо на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 48876.501,506 съобразно KKKP нa c.

Мокрище, общ. Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18197/19.05.2020 на изпълнителния директор на АГКК, c адрес на поземления имот: с. ****, целият с площ 1045 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /10 м/, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 360, квартал 34, парцел II, при съседи:

1

*** ; ***;

***; ***.

***;

***;

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 56, том 4, дело 595/2019 г. на нотариус Т. Д., вписан под № 38, том 36, дело № 6508/2019, вх.рег. 10202/23.12.2019 г. до размера на правата на ищците З. А. С., Х.

С. Х. и Й. С. Х., а именно – общо 1/3 идеална част.

Присъдени са разноски.

Решението се обжалва от ответниците в първоинстанционното производство с твърдения, че е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен бил извода на съда, че стопанисването, обработването и поддръжката на имота изцяло от ответниците, след смъртта на С. Н., макар и да се припокривало с обективния елемент на владението- фактическата власт, нямало всички белези на владението, защото липсвали доказателства за изразено намерение за своене на дела на ищците, за релевантен период от време. Неправилен бил извода на съда на следващо място, че до смъртта си С. Н. и ищците са посещавали имота. Въззивниците анализират събраните гласни доказателства, и твърдят, че след 1999г., когато на И. В. са дарени 2/3 ид.части от имота, той е завладял изцяло имота и го е владял трайно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 25 години. Въззиваемата страна от 1999г. до настоящия момент, не са упражнявали фактическа власт върху имота, не са предявявали претенции за ползването му, евентуално за заплащане на обезщетение от ползването, не са се противопоставили на бутането на старата керпичена ограда, нито пък на направата на нова ограда на имота.

Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен като неоснователен от въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на 2 въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съображенията на въззивната инстанция за това, са следните:

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК – положителен установителен иск за собственост.

Предмет на иска е установяване правото на собственост върху 1 / 3 от следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор 48876.501,506 съобразно KKKP нa c. Мокрище, общ. Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18-197/19.05.2020 на изпълнителния директор на АГКК, c адрес на поземления имот: с. ****, целият с площ 1045 кв.м.

Ищците З. С., Х. Х. и Й. Х. твърдят ,че са собственици на правно основание : наследство, оставено от С. С. Н. в размер от 1/3 ид.част.

Ответникът И. С. В. твърди, че се легитимира като собственик на целия имот на следните правни основания: дарение и придобивна давност.

Ответникът С. И. В. се легитимира като собственик на основание сделка: покупко-продажба от 2019г.

Няма спор, че С. С. Н. е собственик на процесния имот на основание : давност, наследство и делба- в този смисъл е приложения по делото нотариален акт №64/1967г.

С. С. Н. е починал на 17.11.1969г.- факт, удостоверен с акт за смърт № 565/17.11.1969г. съставен от Община Пазарджик и е оставил за свои законни наследници : Н. С. Г. и Й. В.а- дъщери, и ищците в производството Х. Х. ,Й. Х. и З. С.- по коляното на сина му Х. С.

Неделчев,негови правнуци и съпруга на внука му Стоян С..

3

Няма спор, че ответникът И. В. е син на Й. В.а. Й. В.а и Н. Г. са дарили на И. В. 2/3 ид.части от оставения им в наследство процесен имот от С Н. с договор за дарение,сключен на 01.03.1999г.

На 23.12.2019г. И. В. е признат за собственик на процесния имот на основание : давност.

На същия ден-23.12.2019г. И. В. на основание : покупко-продажба прехвърля собствеността върху имота на своя син - ответника С. И. В..

С оглед противопоставените от ответниците възражения в отговора на исковата молба, изключващи претендираното право на собственост на ищците, правилно първоинстанционния съд е указал, че в тежест на ответника И. В. е да докаже владение, годно да го направи собственик в продължение на 10 години, считано от 1999г.

Правилни са и правните изводи на първоинстанционния съд , че придобивна давност на останалите 1/3 ид.части –собственост на ищците, в полза на ответника не е текла.

С Тълкувателно решение №12012г. ОСГК на ВКС приема следното : „ При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което 4 съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани „.

Съобразявайки изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в процеса не се доказало, въззивникът И. В. да е упражнявал владение и върху дела на ищците, посредством недвусмисленото, явно отричане на тяхната собственост , „ отблъскването“ на тяхното владение. Правилно съдът е приел, че липсват данни, ищците да са престанали или никога да не са се считали за собственици на имота, като до 2019г. нямало и данни за действия на въззивниците, които да могат да се квалифицират като отблъскване на владението на ищците, и в този смисъл действията по ползването и поддръжката на имота не са достатъчни за такъв извод. В резултат на така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че в указания десетгодишен период, считано от 1999г.- до 2019г., не е доказано явно намерение за своене на целия имот от въззивника И. В..

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни.

Те са изведени от правилно установената фактическа обстановка.

Ангажираните от ответниците гласни доказателства не установяват по несъмнен начин, установено от И. В. владение върху ид.части на ищците, характеризиращо се с белезите, годно да го направи собственик. Първоинстанционният съд правилно е ценил събраните гласни доказателства и установената въз основа на тях фактическа 5 обстановка, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на съда в тази им част.

В конкретния правен спор не се доказа по категоричен начин, че ответникът И. В. посредством установено владение в продължение на десет години, считано от момента , в който и придобил на основание: дарение на 2/3 ид.части от процесния имот, и на останалите части, собственост на ищците, че отрича техните права в размер от 1/3 ид.част. Ето защо, и правилно първоинстанционния съд е приел, че ищците се легитимират на основание наследство на 1/3 ид.част от процесния имот, а констативният акт, с който ответникът И. В. е признат за собственик и по отношение на тази квота, е отменен. Искът е основателен и по отношение на ответника С. В., тъй като няма как да придобие частта от имота, по отношение на която неговият праводател не се легитимира като собственик.

Решението като правилно следва да се потвърди.

Разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №732 постановено на 16.06.2025г. по гр.дело № 5235 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6