Решение № 271 от 13.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Карлово, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320102119 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 21.02.2025 г. било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 11.01.2024 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Ай Тръст“ ЕООД с уведомително писмо изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2902148 от 27.02.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента.

В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, с представя и моли да бъде прието уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2902148 от 27.02.2025 г., което да бъде връчено на ответника.

С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните – ОРЗД), приложение № 1 било предоставено със заличени лични данни на физическите лица, които не 1 участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл.

5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни до минимум и да прилага мерки за защита, гарантиращи, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Поради това в извлечението от приложение № 1 били включени единствено личните данни на участващите в правния спор субекти, а личните данни на останалите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на посочените принципи. В приложение № 1 и в договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.

В случай че съдът прецени необходимост от представяне на приложение № 1 в цялост, моли ищецът да бъде уведомен за това с нарочен съдебен акт.

На 11.01.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и М. Х. М.

(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № 2902148, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Ай Тръст“ ЕООД и М. Х. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2902148.

Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 2174/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Ояховица била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че М. Х. М. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: град С., бул. *** № **, офис - сграда ***, ***, със законен представител З. С. Б., както следва: сумата от 5562.19 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 2902148 от 11.01.2024 г. сключен с „Кредисимо ЕАД г.; сумата 552.00 лева, представляваща възнаградителна лихва за 2 периода от 20.02.2024 г. до 31.01.2025 г.; сумата 782.96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2024 г. до датата на дата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК,

ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 827/22.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧгрД № 2174/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответницата М. Х. М. оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за нищожност на договора за кредит на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. С оглед задължението си да се произнесе по основания за недължимост, наведени във възражението по чл. 414 от ГПК, съдът констатира, че във възражението, подадено срещу издадената заповед за изпълнение са наведени основания за недължимост, произтичащи от неяснота на вземането, направено е и възражение за нищожност на договора поради противоречие със ЗПК.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 11.01.2024 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД като кредитор и ответницата М. Х. М. като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 6000 лева. Не се спори, че кредиторът е изпълнил задължението си и ответницата е получила заемната сума в размер на 6000 лева.

Договорът е сключен при следните условия, посочени в приложение І: общ размер на предоставения кредит: 6000.00 лева; срок на кредита: 12 месеца; брой на погасителните вноски: 12; размер на погасителните вноски: съгласно погасителен план в т. 10; лихвен процент по кредита – 19.06%; годишен процент на разходите (ГПР) – 20.82%; взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР са посочени в общите условия; общ размер на всички плащания по кредита – 6647.30 лева. В приложение І, неразделна част от договора за кредит се съдържа и погасителния план, с посочени в него адеж, размер на главницата, размер на лихвата и общ размер на вноската.

В чл. 4 от договора за кредит и в раздел III т. 12 от общите условия е уговорено, че в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В чл. 4, ал. 3 е посочено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни.

По делото не е представен стандартен европейски формуляр (СЕФ) съдържащ преддоговорната информация относно заявения кредит, за да провери съдът в какъв срок е валидна предоставената на ответницата информация по отношение кандидатстване на за кредита, и дали срокът посочен СЕФ покрива този, посочен в общите условия при липса на 3 обезпечение.

По делото е безспорно, че одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант поръчител е „Ай Тръст“ ЕООД.

Не се спори, че на същата дата, между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да отговоря солидарно с потребителя пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит.

Съгласно чл. 8 от договора за гаранция, потребителят в лицето на М.

Х. М. дължи на поръчителя, в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение за обезпечение на изпълнението на задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит, съгласно приложение № 1. Видно от същото възнаграждението е в размер на 3154.70 лева общо и е уговорено за периода на действие на договора за кредит, дължи се на датата на падежа на вноските по кредита.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са продали на ищеца вземанията си срещу М. Х. М., като в приложение № 1 към договора за цесия е посочено само вземане на „Ай Тръст“ ЕООД в размер общо на 9546.33 лева.

Представени са две потвърждения за цесия по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, пълномощно от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, с което на ищеца са делегирани права да уведомява длъжниците, писмо до М. Х. М., представляващо уведомление за сключения договор за цесия. Соченото в исковата молба известие за доставяне не е представено по делото, нито в заповедното производство.

От представените извлечения от счетоводни книги и от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е платил на кредитора „Кредисимо“ ЕАД вземанията по процесния договор в общ размер на 3348.28 евро на 21.02.2024 г. Размерът на задълженията е както следва: - главница 2843.90 евро; договорна лихва – 282.23 евро, лихва за забава – 222.07 евро. Лихвата за забава е в размер на 197.04 евро.

Спор по така установените факти няма.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

По основателността на иска на наведените основания:

Не се спори, че между ответницата „Кредисимо“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ответницата е получила заетата сума. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителските кредити (ЗПК). От неоспорените писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че ответницата е платила по договора сума, равна на главницата по кредита.

4

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по процесния договор и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно §1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.