Определение № 1694 от 22.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2976/2024
- Вид
- Определение № 1694
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.18,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20,ал.3 и ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.20,ал.3 и ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.215,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.309,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.345а · Наказателен кодекс
- чл.345а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1694 гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602976 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249,ал.3 от НПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от адвокат Н.А., защитник на подсъдим Е. Б. Б. против протоколно Определение, постановено на 29.04.2024 година по НОХД № 712/2013 година, с което в Разпоредително заседание, Софийски районен съд е отказал да прекрати на основание чл.249,ал.4, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК съдебното производство и да върне делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство, отстраними процесуални нарушения.
Въззивната инстанция в рамките на своите правомощия по чл.345, ал.1 от НПК, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 НПК, поради което е процесуално-допустима.
Разгледана „по същество“, настоящият състав я намира за неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Съдебното производство е образувано срещу подсъдимите Е. Б. Б., /обвинения за престъпления по чл.215,ал.2,т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.3, във вр. с ал.1 НК и по чл.345а, ал.1,във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18,ал.1 НК./, Г.П.М., /обвинения за престъпления по чл.215,ал.2,т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.3, във вр. с ал.1 НК и по чл.316, във вр. с чл.309,ал.1 НК/ и срещу Е. А.А. /обвинения за престъпление по чл.345а, ал.1,във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18,ал.1 НК./.
Подсъдимият Е. Б. Б. е обвинен в това, че на 29.12.2010г., в гр. София, в 1 съучастие като подбудител с Г.П.М., /вече покойник/, с цел да набави за другиго, а именно за дружество „Д.-ЮОО”-ЕООД, гр. София, имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи - един брой моторно превозно средство - автокаравана, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с автентичен идентификационен номер на рама ZFA 25000001778140, собственост на дружество „Автокаравани - Мадрид”, със седалище гр.
Мадрид, Кралство Испания, на стойност 78 100 (седемдесет и осем хиляди и сто) лева, и един брой моторно превозно средство - автокаравана, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с автентичен идентификационен номер на рама ZFA 25000001059494, собственост на Д.Г.В. от гр. Паленсия, Кралство Испания, на стойност 52 800 (петдесет и две хиляди и осемстотин) лева, двете превозни средства на обща стойност - 130 900 (сто и тридесет хиляди и деветстотин) лева, за които знаел, че са придобити от другиго (неустановено по делото физическо лице) чрез престъпления, като укривателството е в големи размери.
Обвинен е и в това, че на 16.01.2011г., в село Лозен, Столична община, ул. ****, в помещение на автосервиз на дружество „Б.-**”-ООД, гр. София, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с лицето Е. А.А. от гр. София, в нарушение на установения за това ред - чл. 143, ал.2 от Закона за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 20 / 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г., изм. ДВ, бр. 51 / 2007г. - „Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. ”, направил опит да подправи идентификационните номера на два броя моторни превозни средства, а именно на автокаравана, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с автентичен идентификационен номер на рама ZFA 25000001778140, собственост на дружество „Автокаравани - Мадрид”, със седалище - гр. Мадрид, Кралство Испания, както и на автокаравана, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с автентичен идентификационен номер на рама ZFA 25000001059494, собственост на Д.Г.В. от гр. Паленсия, Кралство Испания, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.
Подсъдимият Е. А.А. е обвинен в това, че на 16.01.2011г., в село Лозен, Столична община, ул. ****, в помещение на автосервиз на дружество „Б.-**”ООД, гр. София, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с лицето Е. Б. Б. от гр. София, в нарушение на установения за това ред - чл. 143, ал.2 от Закона за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 20 / 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г., изм. ДВ, бр. 51 / 2007г. - ,,Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. ”, направил опит да подправи идентификационните номера на два броя моторни превозни средства, а именно на автокаравана, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с автентичен идентификационен номер на рама ZFA 25000001778140, собственост на дружество „Автокаравани - Мадрид”, със седалище - гр. Мадрид, Кралство Испания, както и на автокаравана, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с автентичен идентификационен номер на рама ZFA 25000001059494, собственост на Д.Г.В. от гр. Паленсия, Кралство Испания, като опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини.
2
Обвинителният акт е внесен в Софийски районен съд на 15.01.2013 година, когато и е образувано съдебното производство под горния номер.
Още преди второто по делото заседание през 2014 година, подсъдимият Г.П.М. е починал, поради което и по отношение на него наказателното производство е било прекратено.
Направен е опит за провеждане на няколко съдебни заседания, за които призоваване на подсъдимия Е. Б. Б. не е било осъществявано. Установено е, че този подсъдим се е намирал извън пределите на Р.България. Производството е било спряно и са предприети действия по издирването и осигуряването му за участие в производството.
Производството е възобновено и с Разпореждане от 06.02.2024 година, докладчикът е насрочил разпоредително заседание за 29.04.2024 година, с оглед провеждане на съдебно производство срещу подсъдимите Е. Б. Б. и Е.
А.А..
В разпоредително заседание, от защитниците на двамата подсъдими са направени възражения, в насока допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Защитниците са твърдели, че в обстоятелствената част на акта не достатъчно ясно са изложени фактите и не достатъчно ясно са формулирани изводите, накарали прокурора да повдигне обвинения срещу подсъдимите.
Докладчикът е приел, че не са налице основанията на чл.248,ал.1,т.3 от НК, тъй като обвинителният акт е подробен, последователен и в него разбираемо са отразени, както фактическите констатации, така и правните основания на обвинението, поради което и не е прекратил производството по делото. Насрочил е делото в открито съдебно заседание за разглеждане по общия ред.
Недоволен от определението на съда, в посочената част е останал защитникът на подсъдимия Б..
Оплакванията му са в две насоки:
По отношение на обвинението, повдигнато срещу Б. по чл.215,ал.2,т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.3, във вр. с ал.1 НК, според защитата в обвинителния акт не са посочени дата, период и място, когато и където, според прокуратурата Б. е подбудил покойния подсъдим Г.М., който да спомогне да бъдат отчуждени инкриминираните движими вещи, /два броя автокаравани/, както и не са посочени конкретните действия, които Б. според прокурора е извършил по това подбуждате към извършване на престъпление по чл.215,ал.2 НК.
По отношение на обвинението, повдигнато срещу същия подсъдим по чл.345а, ал.1,във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4 НК, също според защитата не са посочени дата, период и място, на които прокуратурата твърди, Б. да е подбуждал подсъдимия Е. А.А. да подправи идентификационните номера на рамата на две автокаравани, както и не са посочени конкретните действия, които според прокурора Б. е бил извършил.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че липсват релевираните 3 във въззивната жалба доводи досежно необоснованост на обвинителния акт, а именно, че в конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени всички релевантни за съставомерността/от обективна и субективна страна/ на деянията по чл.215,ал.2,т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.3, във вр. с ал.1 НК и по чл.345а, ал.1,във вр. с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.3 и ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18,ал.1 НК, факти и обстоятелства, респективно, не са посочени конкретните действия, които според прокурора е извършвал Б., когато е подбуждал покойния М. или подсъдимия А. да осъществят съставите на престъпленията.
Релевираните в този смисъл доводи са неоснователни, дотолкова, доколкото обвинителният акт е изготвен съобразно законовите изисквания и посоченото в Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, относно наличните реквизити на обвинителния акт от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В контекста на изложението, въззивната инстанция намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на деянията, за които са обвинени и двамата подсъдими, поради което се явяват и неоснователни изложените в жалбата твърдения за неяснота на това върху какви констатации почиват според прокурора повдигнатите обвинения. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички обективни признаци, характеризиращи деянията, за които подсъдимите са обвинени, а именно: време, място, начин на извършване, индивидуализация на обекта на престъпление, отразени са обстоятелства за механизма, по който са осъществени изпълнителните деяния, пострадалите лица, субективните измерения в съзнанието на авторите, доказателствата подкрепящи описаната фактическа обстановка, приложимите материални норми.
Факти, относно собствеността на двете моторни превозни средства, това кога са отнети от техните собственици, кога е установено това отнемане са описани подробно от края на страница втора до началото на страница шеста.
На страници пета и шеста са описани и начините на придвижване на двете превозни средства от Кралство Испания до Република България, лицата, които са ги транспортирали и предаването на автокараваните на подсъдимия Б.. Това са обстоятелства, които макар и да нямат пряко отношение към вменената на подсъдимите престъпна деятелност, те очертават действителността, предхождаща и породила необходимостта от последващите действия.
Противно на поддържаното в частната тъжба, изготвилият обвинителния акт е описал в обстоятелствената част на акта последователно и ясно фактите, на основата на които е направил извод, че именно Б. е подбудил М. към това да предприеме отчуждаване на двете моторни превозни средства.
На страница девета от акта, прокурорът е описал отношенията между подсъдимия Б. и Г.М., негов доведен син и защо счита, че именно първия е уговорил, т.е. подбудил М. да участва в процеса на транзитна регистрация на автокараваните. Несъстоятелно е възражението на защитата, в насока, че в обвинителния акт не е посочено времето или поне периода, когато е станало 4 това „подбуждане“. На страница девета, абзац предпоследен, представителят на държавното обвинение е вписал „…така за времето до 28.12.2010 година…..“, т.е., като се има предвид, че в по-предни редове, прокурорът е отразил, че двете МПС са попаднали във фактическо владение на Б. преди 01.12.2010 година, прокурорът с достатъчна точност е посочил, че подготвителните действия по осъществяване на вещното укривателство, включително и по убеждаване на М. от страна на подбудителя Б. е станало в този времеви период. Конкретните думи или действия, с които Б. е убеждавал покойния М. прокурорът не е описал, но данните по делото сочат, че двамата са били достатъчно близки и нивото на създадено между тях почти бащинско доверие, предполага един относително по-свободен от към условности начин на уговаряне, отколкото би бил необходим между по-далечни или непознати хора.
Последващите фактически действия, предприети от Г.М. са описани в детайлна, хронологична последователност на страници десета и единадесета.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db96b242-03d8-42b2-9bac-3f82150812be