Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 21.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 504/2021
Вид
Решение № 13
Подписан
21.01.2022
В сила
21.01.2022
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.107 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 59 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 59а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.130 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ловеч, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500504 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 6517/ 29.09.2021 год. от П.С. В. , чрез адв. С.Н. И. от ВТАК, със съдебен адрес:гр. ***, против решение № 229/16.09.2021 год, по гр.д. .№ 112/2021 год. по описа на РС – Ловеч в ч а с т т а , с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над 2000.00 лв. до пълния претендиран размер от 5000.00 лв. Счита, че в тази част обжалваното решение е неправилно. Посочва, че първостепенният съд правилно е възприел фактическата обстановка, но необосновано и в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е приел, че възвивникът е допринесъл за ПТП с 50% съпричиняване. Изтъква, че при определяне на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да 1 вземе предвид всички факти и обстоятелства, касаещи вредата. Твърди, че предвид настъпилите негативни последици, свързани с увреждане на здравето - претърпени множество болезнени травми, както и с увреждане на психиката, изразяващо се в негативни мисли, притеснения, повишена склонност към тревожност, рефлектиращи върху работата му като професионален шофьор, присъденото обезщетение в размер на 2000 лева е крайно несправедливо.

Изтъква, че въз основа на заключението на назначената съдебно автотехническа експертиза, първостепенният съд е установил механизма на ПТП и така е направил неправилен извод за съпричиняване на настъпилото произшествие от страна на въззивника, намалявайки обезщетението с 50%.

Сочи, че непосредствена причина за настъпилото ПТП е обстоятелството, че водачът на автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, възприемайки спрелите автомобили, е реагирал късно за спиране, нарушил правилата за движение, навлязъл в насрещното платно и реализирал ПТП, като блъснал въззивника, за който резултат В. няма вина. Твърди, че районният съд не е преценил доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, което е довело до неправилно определяне размера на дължимото обезщетение. Излага подробни аргументи за това и цитира съдебна практика.

Моли въззивния съд на основание чл.271, ал.1 от ГПК да отмени решението на ЛРС в обжалваната част като неправилно и постанови ново, с което осъди „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 3000.00 лв., представляваща разликата над 2000.00 лв. до пълния претендиран размер от 5000.00 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпилото застрахователно обезщетение до окончателното изплащане, като му присъди направените разноски пред първата и въззивната инстанция.

В срока по чл. 258 ГПК срещу така постановения съдебен акт е постъпила и въззивна жалба с вх. № 6893/11.10.2021год. от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт ЛЮБ. М.

Л.. В жалбата се изразява недоволство от решението в частта, с която предявения от П. СЛ. В., чрез адв.СВ. ИЛ. иск е частично уважен и „ЗАД Армеец“АД е осъдено да заплати сумата от 2000.00 лв., представляваща 2 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото.

Счита, че спорното между страните е наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане, а именно: виновно и противоправно поведение от страна на водача на т.а. „Пежо Партнер“, с рег.

№ ********, настъпването на вреди за въззиваемия П.В., вида и степен на същите, както и наличие на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпилите вреди. Изтъква, че неправилно, незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приел наличие на виновно и противоправно поведение от страна на К.К.Х. – водач на застрахования л.а. „Пежо Партнер“, което поведение се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с възникналото ПТП. Счита, че твърденият от въззивника механизъм на настъпване на ПТП е недоказан и в хода на производството е оборена презумцията за вина на застрахования водач К.Х.. Изтъква, че водачът Х. не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като въззивникът е навлязъл в т.нар.“опасна зона„ за спиране на автомобила, при която водачът не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП.

Твърди, че въззивникът е имал възможност да възприеме на пътя л.а. „Пежо Партнер“ и да съобрази поведението си с неговата посока и скорост на движение, като се обосновава извод, че единствената причина за настъпването на произшествието е поведението на въззивника.

На следващо място посочва, че поведението на въззивника в качеството му на водач на МПС е противоправно, безотговорно и опасно, застрашаващо не само собствения му живот и здраве, но и на останалите участници в движението, доколкото управлявания от него товарен автомобил е спрян върху платното за движение в тъмната част на денонощието, без обозначаване съобразно нормативните изисквания, като изложените възражение не са взети в предвид от първостепенния съд при постановяване на съдебното решение. Дори да се приеме, че водачът на л.а. „Пежо Партнер“ има принос за настъпването на процесното ПТП, то първоинстанционният съд неправилно е приел, че този принос е равен на приноса на пострадалото лице, като счита , че приносът на пострадалия е по - висок от приетия от съда в размер на 50%.

3

Моли съда да постанови решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от „ЗАД Армеец“АД част и да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от П. СЛ. В. иск, а в условията на евентуалност - да се намали така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Прави искане на основание чл. 78, ал.8 от ГПК да му се присъдят направените деловодни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на П. СЛ. В. от ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрисконсулт ЛЮБ. М. Л., в който я оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли съда да постанови решение, с което потвърди постановеното от ЛРС решение в обжалваната от ищеца отхърлителна част, а при условия на евентуалност – да бъде намален претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, както и да му бъдат присъдени разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК. Счита, че исковата претенция на П.В. е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като в хода на производството е оборена презумцията за вина на водача на л.а.

„Пежо Партнер“с рег.№ ******** за настъпване на вредите. Счита за неоснователни оплакванията, обективирани в подадената от въззивника жалба по отношение основателността на възражението за съпричиняване, както и за несъответствие на присъдения размер на обезщетението с обстоятелствата по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от страна на П. СЛ.

В. на подадената от ЗАД „Армеец“ АД въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът П. СЛ. В. редовно призован не се явява. В постъпилото становище процесуалният му представител адв.СВ. ИЛ. от ВТАК излага, че поддържа въззината жалба и моли съда да отмени решението на ЛРС в обжалваната част, като на основание чл.78 от ГПК ми присъди всички направени по делото разноски пред първата и въззивната инстанция.

Въззивникът „ЗАД Армеец“АД редовно призован за съдебното заседание не изпраща представител. В постъпилата по делото молба от застрахователното дружество чрез пълномощниса юрисконсулт Л.М. изразява становище, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и оспорва въззивната жалба на ищеца П. СЛ. В., като моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

4

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 112/2021 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба о т П. СЛ. В., чрез пълномощника адв.СВ. ИЛ. от ВТАК , против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, за присъждане на сумата 5000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на реализирано на 05.02.2020 г. ПТП.

Ищецът твърди, че е пострадал при станало на 05.02.2020 г. на път I-4 км 36 + 300 ПТП, като виновен е водачът К . К. Х.. По повод подадена от него жалба до Районна прокуратура-Ловеч е извършена проверка, като в процеса на разследване било установено, че поради лоши метеорологични условия, причинени от обилен снеговалеж, по пътя били нападали клони и дървета. Ищецът пръв стигнал до това препятствие, като зад него започнали да спират други автомобили и се образувало задръстване. Твърди, че слязъл от управляваното от него МПС и тръгнал в посока падналите клони и дървета, за да ги разчисти. В този момент виновният водач, управлявайки автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ********, предприел маневра за изпреварване на спрелите автомобили в пътната лента, в която бил спрял и той. Изпреварил няколко автомобила и ударил ищеца, който се намирал на пътното платно в този момент в лентата по посока на движение на МПС, което е управлявал. Изтъква, че в резултат на настъпилото ПТП, получил травма в областта на главата с данни за разкъсно-контузна рана на същата, счупване на носните кости, разкъсноконтузна рана на носа и устата, кръвонасядания в областта на шията и гърдите, откъсване на окосмената част 5 на главата, загуба на съзнание. Посочва, че постановеното от РП – Ловеч Постановление за отказ да се образува ДП, е потвърдено от Апелативна прокуратура – Велико Търново.

Твърди, че за управлявания от виновния водач автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, като ищецът подал заявление до последното за образуване на щета за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но дружеството отказало с уведомително писмо от 04.11.2020 г. Направено е искане съдът да постанови решение, с което осъди ответника ЗАД „Армеец“ АД да му заплати сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания в резултат на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт Л . М., в който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ЗАД „Армеец“ и собственика на лек автомобил „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ********, валиден към 05.02.2020 г. – датата на настъпване на процесното ПТП. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо Партнер“, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, факта на настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди , както и наличието на пряка причинно -следствена връзка между настъпилото ПТП и всички твърдени от ищеца травматични увреди. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който с поведението си е нарушил редица разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, в това число чл. 59 и чл. 59а, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е спрял управляваното от него МПС на пътното платно, в тъмната част на денонощието, без да обозначи същото със светлоотразителен триъгълник или аварийни светлини, напуснал е същото, като се е движил неправомерно по пътното платно, предназначено за движение на моторни превозни средства, 6 навлязъл е внезапно на пътното платно, в тъмната част на денонощието, без да се огледа, без да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка и поведението на останалите участници в движението , без да се убеди, че няма да създаде опасност за тях и за себе си, като по този начин е допринесъл съществено за настъпване на вредите. Затова счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде значително намален на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.