Решение № 1249 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330109981 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против против А. А. С. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 08.07.2014г.- 06.02.2024г. имал задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 2502.78 лв. за обект в ***. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 860.41 лева за периода 30.09.2014г.31.12.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Партидата се водила на наследодателя на ответника З.Щ.С., срещу която било заведено изпълнително дело № ***. По делото постъпила информация, че длъжникът е починал, като били конституирани законните й наследници М. С. и А. С., като с постановление от 16.06.2020г. на ЧСИ делото било прекратено спрямо М. С., поради отказ от наследство и партидата била прехвърлена служебно на А. С.. За процесния период ответникът имал качеството на собственик на имота. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство. Начислявано било количество вода за двама обитатели – 10 куб.м.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2419/14.03.2024г. по ч.гр.д. № 4682/2024 г. на ПРС, 1 връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл.

415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, със становище за неоснователност на предявените искове. Не били представени от ищеца доказателства, че ответникът е потребител на посочения в исковата молба водоснабден имот, като се твърди, че същият не е собственик, нито ползвател на имота. Липсвали доказателства досежно извършеното начисляване за двама обитатели. В карнетите изписано име нямало, нямало данни и за връчено известие за нередовен водомер.

Не се сочели доказателства, че ответникът черпи питейна вода, доставяна от ищцовото дружество, нито че използваната от него вода се отвежда от технически съоръжения на ищеца. Самият ищец нарушил разписаната от него процедура по отчитане на водомера.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми за главница и мораторна лихва. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 4682 по описа на ПРС за 2024г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 2419 от 14.03.2024г., по силата на която е разпоредено длъжникът А. А. С. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД следните суми: сумата от 2 502, 78 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.07.2014 г. до 06.02.2024 г. за обект, находящ се в ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2014 г. до 31.12.2023 г. от 860, 41 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 67, 26 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, справка за водомерите на имот, както и карнета за обект, находящ се в ***. Представено е и Постановление за прекратяване на изпълнително дело № *** от дата 16.06.2020г. срещу лицето М. А. С. – законен наследник на З.Щ.С., според което изпълнителното дело продължава срещу лицето А. А. С..

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, към което са представени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ***, подадени на 21.03.1998г., 19.05.1998г., 25.03.1998г., 28.06.2018г. от лицата ***,***,***,***,***,***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4682 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че издадената заповед за изпълнение е връчена 2 при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.

От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че за процесния недвижим имот с адрес *** е подадена на 21.03.1998г. декларация от ***, като в същата като съсобственици на имота са посочени лицата *** и ***. На 19.05.1998г. за имота е подадена декларация от лицето ***, като в нея като съсобственици са посочени *** и ***. На 25.03.1998г. декларация е подадена и от ***, с посочени съсобственици *** и ***, както и е деклариран имотът от ***, а впоследствие на 28.06.2018г. имотът е деклариран като собственост на ***. Ответникът не фигурира в никоя от подадените декларации. Не се и установява имотът да е бил собственост на наследодателя на ответника – З.Щ.С., така че същият да притежава права във водоснабдения имот по наследство. Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Доколкото ответникът се представлява от особен представител, няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250 срещу А. А.

С., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че А. А. С. дължи следните суми – сумата от 2 502, 78 лева - главница, представляваща неплатени задължения за 3 консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 08.07.2014 г. до 06.02.2024 г. за обект, находящ се в ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2014 г. до 31.12.2023 г. от 860, 41 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2419 от 14.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4682 по описа на ПРС за 2024г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4