Определение № 1844 от 26.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1844 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Елена З. Калпачка

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501964 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. К. К., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. С. М. - ПАК, против определение № 7113/21.06.2023 г., постановено по гр.д. № 4007/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIX гр. състав, с което е оставено без уважение и искането за освобождаване на г-жа К. от заплащане на държавна такса и разноски за производството.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателката Л. К. счита, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да я освободи от заплащане на държавна такса и разноски по производството. Това било така с оглед на ниския размер на получаваната от нея пенсия, който я поставял под линията на бедност.

Определеният размер на държавната такса бил твърде висок, съотнесен с размера на пенсията й. Отделно от това, погрешно първоинстанционният съд приел, че молителката притежавала няколко недвижими имота; всъщност тя притежавала само учредено право на ползване върху един недвижим имот, находящ се в гр. *******, което било видно от представената справка от Агенция по вписванията. Постановеният отказ нарушавал правото на жалбоподателката на достъп до правосъдие.

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК освобождаването от 1 внасяне на такси и разноски по производствата е предпоставено от извод, че молителят няма достатъчно средства да ги заплати. Този извод е резултат от преценката на различни примерно изброени фактори: доходите на молителя и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат доказани в производството по освобождаване от държавна такса, за да се даде търсеното от молителя съдействие.

В конкретния случай в представената от молителката пред първоинстанционния съд декларация за доходи и имотно състояние е посочено, че последната и семейството й не притежават недвижими имоти. В приложената по делото справка от Агенция по вписванията, съдържаща данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по партиди на Л. К. във всички служби по вписванията в страната, обаче се съдържат индиции за притежание на няколко недвижими имота, поради което изводът на ПдРС за липса на предпоставките за освобождаване от внасяне на такси и разноски следва да бъде споделен. Тя действително получава пенсия в размер на 396,35 лева, видно от представеното разпореждане за отпускане на пенсия, издадено то ТП на НОИ – гр. Пловдив. С оглед на притежаваните множество недвижими имоти, предвид факта, че тя сама признава, че жилищните й нужди са осигурени, както и че няма данни да е в силно влошено здравословно състояние, респ. да е освидетелствана от ТЕЛК към този момент, настоящият състав приема, че същата не е в невъзможност да заплати таксите и разноските по производството.

Досежно оплакването за нарушен достъп до правосъдие, съдът намира, че същото е неоснователно. Макар разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК да е със социална насоченост и да цели именно осигуряване на достъп до правосъдие на финансово затруднени лица, този достъп не е безусловен.

Уважаването на молбата за освобождаване от такси е оставено на преценка на съда след вземане предвид на горецитираните фактори. При положение, че молителката не отговаря към момента на законовия критерий „невъзможност да заплати държавната такса и разноските по производството“, не може да се приеме, че отказът да бъде освободена от внасянето им нарушава правото на достъп до правосъдие.

Предвид всичко изложено по-горе, Пловдивският окръжен съд намира, че за Л. К. не съществува доказана невъзможност да заплати таксите и разноските по производството, поради което молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се остави без уважение.

Поради съвпадение на крайния извод с този на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7113/21.06.2023 г., постановено по гр.д. № 4007/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIX гр. състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3