Решение № 1522 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110203982 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е второ по ред и е образувано след като с Решение по КАНД №1705/2025г. е отменено решение по АНД №76/2025г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на РС-Варна.

Първоначалното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, по жалба на М. С. А. ЕГН **********, депозирана чрез адв. И. Г., личен № 1200027597адвокат при Адвокатска колегия - гр. Шумен, срещу Наказателно постановление №230003344/25.10.2024г., издадено от Началник ОО„АА“ Варна, с което : 1/ за нарушение на чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на въззивника е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500,00 лева и 2/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 3 000,00 лева.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Твърдят се нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изразяващи се в това, че не са посочени времето и мястото на извършване на нарушението.

1

По пункт първи от НП се сочи, че посоченото в акта и постановлението фактическо обвинение е за „не въведени ръчно, автоматично или по друг начин на данните“, което съответства на цитираното по-горе съдържание на задължението по чл. 34, § 3, б. „а“ от Регламента, а не на цифрово посочената квалификация по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламента. Затова жалбоподателят счита, че между посочената като нарушена разпоредба на Регламента и отправеното фактическо обвинение за неизпълнение на същото задължение, но по друг начин и за друго техническо средство, е налице противоречие, което нарушава изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

По пункт втори от НП се изтъква, че измервателното средство, с което е претеглен автомобилът е описано грешно, в следствие на което не може да бъде индивидуализирано по категоричен начин. Сочи се, че разстоянието между осите на полуремаркето е над 1,3м., а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ следва да е от 1,3м. до 1,4м., като в НП не било вписано, въз основа на какви факти, е достигнато до този извод. Въззивникът намира, че не е налице субективния елемент от състава нарушението, доколкото водачът е извършил превоз на отпадъци от изкоп до сметище за строителни отпадъци, като след натоварването от мястото на изкопа не е претеглян автомобила, в следствие на което водачът не е могъл да знае, че ще предприеме управление на превозно средство, чиято маса на оси е претоварена.

Виновно би било извършено нарушението само и единствено, ако след натоварването на автомобила, същият е бил изтеглен и се установи претоварване на максимално допустимата му маса и въпреки това, водачът е престъпил към управление, какъвто настоящият казус не е. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Той се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея аргументи и моли за отмяна на НП. Допълнително развива аргументи, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025г. по т.д.№5/2023г. служители на ОО „АА“ не могат да извършват проверки и да налагат санкции по ЗДвП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2024г., в гр.Варна, кв. Виница, с.о. Добрева чешма 4, на 2 км. преди с.Кичево, в посока с. Кичево, служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.Ю. Р., спрели за проверка товарен автомобил марка „СКАНИЯ Г 480 ЦБ“ с peг. № В2715НК от кат. N 3, попадащо в обхвата на Регламент 561/2006г. и оборудвано с дигитален 2 тахограф марка Stoneridge Electronics, type SE5000, сериен номер SE5000, одобрен тип е50002. Автомобилът се управлявал от възз. М. А.. Според пътен лист серия А, номер 382/13.09.2024г. и товарителница серия Т от 13.09.2024г., А. извършвал превоз на товари- земна маса, по маршрут кв. Виница (Ботаника) - с.Каменар. При проверката проверяващите констатирали, че за периода от 14:22 часа (UTC време) на 10.09.2024г. до 04:34 часа (UTC време) на 13.09.2024г. водачът - поради отсъствие от превозното средство не е бил в състояние да използва тахографа, с който е оборудвано превозното средство - не е вписал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и i v ) от Регламент (ЕС) № 165/2014, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф.

Изготвени били 2 бр. разпечатки от карта на водача № 000000000АСР9000, валидна до 25.10.2025г., въз основа на които е прието, че нарушението е извършено на 13.09.2024г.

Отделно при проверката било установено, че А. извършвал превоз на товари - земна маса по пътищата, отворени за обществено ползване, с МПС (В2715НК) с четири оси, от които 1-ва и 2-ра ос - управляеми, а 3-та и 4-та ос - задвижващи, с механично (ресорно) окачване за движение, като сумата от натоварванията на ос на една двойна ос (3-та и 4-та задвижващи) е 27 710кг., която маса надвишава с 11 710кг. допустимата норма от 16 тона, определена от министъра на МРРБ, като разстоянието между осите е над 1,3м. Измерването било направено с електронна мобилна везна марка Dini Argeo, модел DFWL и плочи със серийни номера 0100186489 и 0100187154, с поставен стикер за годност номер 01104 до 02.2025г.

Горното било квалифицирано като нарушения на чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП , вр.чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Поради което св.Р. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал и класифицирал по съответния ред приетите за установени нарушения. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал, като в графата за възражения на АУАН /оригинал/, приложен по преписката липсва отбелязване на възражение. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на проверката доказателства, на 25.10.2024 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. С него административнонаказващият орган възприел изцяло посочените в АУАН фактически констатации и на чл.93в, ал.11 от ЗАвП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500,00 лева , а на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3 000,00 3 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на А. на 04.11.2024г.. На 15.11.2024г., чрез наказващият орган, въззивникът депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласни, писмените и веществените доказателства – показанията на св.Р., кредитирани изцяло, преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, импорт на данни от карта на водача, товарителница, пътен лист, разпечатка от измерващия уред и др.приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя Р.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 год. /приложена към преписката / министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на началниците на ОО“АА“ да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. НП е 4 издадено от Тихомир Габерски в качеството му на началник на ОО „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.

Относно възражението на въззивника за компетентността на актосъставителя и на наказващия орган по ЗДвП, с оглед изменението на нормата на чл. 166, ал. 1, т. 8 ЗДвП, която предстои да влезе в сила от 07.05.2026 г., следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал.