Определение № 25689 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25689 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110144218 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК

Ищецът „Макроадванс“ АД е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу ответниците Е. П. С., К. К. С. и А. К. С. / конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса К. К. С./ обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10234/07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17227/2025 г. на СРС, 76 с-в., срещу техния наследодател К. К. С., а именно:

1/ Е. П. С.: 295.85 лева /151.27 евро/, представляващи 1/3 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; 110.09 лева /56.29 евро/, представляващи 1/3 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

2 / К. К. С.: 295.85 лева /151.27 евро/, представляващи 1/3 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; 110.09 лева /56.29 евро/, представляващи 1/3 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

3/ А. К. С.: 295.85 лева /151.27 евро/, представляващи 1/3 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; 110.09 лева /56.29 евро/, представляващи 1/3 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

Ищецът твърди, че на 17.06.2018 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на „Кредитор“, и К. К. С., в качеството на „Кредитополучател“, е сключен Договор за стоков кредит № 359334, по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на потебителя стоков кредит в размер на 3 285.59 лева със 1 срок за изплащане до 17.06.2020 г.

Сочи, че по сила на сключено на 23.05.2019 г. Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., „Банка ДСК АД в качеството си на продавач, е прехвърлила на ищеца „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на К. К. С., съгласно Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника за погасяване на задълженията и настъпване на падежа на всички вноски, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 17227/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, в хода на което е издадена заповед за изпълнение.

Сочи, че с оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, има интерес от предявяване на настоящите установителни искове, с които претендира установяване съществуването на част от вземанията си по издадената заповед за изпълнение, а именно: общо 887.57 лева, представляващи част от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.03.2025 г. до окончателно погасяване на задължението, както и о б щ о 330.29 лева, представляващи обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

Съобразно депозирана уточнителна молба вх. № 54688/19.02.2026 г., сочи, че поддържа същите срещу конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници на починалия в хода на производството К. К. С. с твърдение, че всеки от тях отговаря за 1/3 от пасива на наследството на наследодателя.

Отправя искане за уважаване на предявените установителни искове.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника К. К.

С. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове като недопустими, евентуално – неоснователни, с оглед извършения отказ от наследството на починалия на 30.05.2025 г. К. С., вписан в специалната книга на СРС под № 1562/11.07.2025 г.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответниците Е. П.

С. и А. К. С. не подават отговор на исковата молба.

По допустимостта на производството спрямо К. К. С.:

С подадения отговор на искова молба ответникът К. С. е представила вписан в СРС отказ от наследството на починалия ответник К. С..

Предвид изложеното, доколкото конституирането е по реда на чл. 227 ГПК /в която хипотеза съдът следи служебно за правилното конституиране на наследниците на починалата страна/, както и с оглед обстоятелството, че отказът от наследство има обратно действие – от откриването му, К. К. С. не се явява универсален правоприемник на починалия ответника и определението по чл. 227 ГПК за нейното конституиране следва да бъде отменено в тази му част.

На ищеца следва да бъде предоставена възможност, след запознаване с постъпилия отговор, да уточни претенциите си по отношение на другите 2 двамата ответници, за които няма данни да са извършили отказ от наследството на починалия наследодател.

По исковете:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК:

За основателност на иска за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпване изискуемостта на вземанията; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ сключването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията на кредитодателя да са прехвърлени в полза на ищеца; 6/ съобщаване на цесията на длъжника, респективно – на неговите правоприемници;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника, при доказване на горното е, че е извършил плащане.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч.гр.д.

№ 17227/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Искането на страните за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, тъй като цели изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят помалко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, определение № 4758/03.02.2026 3 г. по настоящото гр.дело № 44218/2025 г. на СРС, 76 с-в, в частта, с която по реда на чл. 227 ГПК като ответник по спора е конституирана К. К. С..

ДА СЕ ЗАЛИЧИ К. К. С. от списъка за призоваване по делото.

ПРЕДОСТАВЯ НА ИЩЕЦА възможност, в срок до ОСЗ, да уточни претенциите си по отношение на другите двама ответници.

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2026 г. о т 13:50 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба от К. К. С..

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 17227/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в. за послужване.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност, в срок от о.с.з., да изразят допълнителни становища в тази насока.

ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и на ответника с отговора на исковата молба .

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.

УКАЗВА на ответниците, че ако не се явят в първото по делото съдебно заседание, без да направят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, съдът, по искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу тях по реда на чл. 238 ГПК.

Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като съдът им указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4