Определение № 3231 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 23.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104759 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №3502/05.08.2024г. на Е. Й. А., чрез адв. Т. срещу решение №152/18.06.2024г. по в. гр. д. №20231500500470 по описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2023г. Касаторът счита, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материалноправна незаконосъобразност. Излага, че е постановено в нарушение на материалния закон -чл.67 от ЗС и съдебната практика на ВКС относно началния момент, от който започва да тече давността за погасяване на правото на строеж. Счита за неправилно решението и в частта, с която предявеният от него в условията на евентуалност иск по чл. 72 от ЗС е отхвърлен за горницата над 3558.73 лева, до пълния претендиран размер от 5400 лева. Твърди, че претенцията е доказана в пълен размер, като въззивният съд неправилно му е присъдил за извършените подобрения в имота по- малката сума между стойността на подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, който извод е в противоречие с чл. 72 от ЗС и трайната съдебна практика на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

1. Според касатора неправилно и в противоречие с константната съдебна практика на ВКС, въззивният съд е счел датата на сключването на договор за учредяване правото на строеж, като начален момент на визираната в чл. 67 от ЗС погасителна давност. Излага, че в решение №1477 от 28.12.2006г. по гр. д. №2141/2005г. на ВКС, се приема, че "Началният момент на погасителната давност следва да се отчита от момента на издаването на административните актове за строеж, а не от фактическото започване на строежа, т.е. с издаване на разрешението 1 за строеж", а в Решение №4815 от 20.05.2002г. на ВАС по адм. д. № 10319/2001 се приема, че "Началният момент на погасителната давност за упражняване правото на строеж, независимо от датата на сключването на договора, е възникването на фактическата възможност за упражняване на това право”.

2. В противоречие със съдебната практика според касатора е разрешението на въззивния съд, че за направените подобрения следва да се приложи чл. 74, а не чл. 72 от ЗС, което е довело до неправилния извод, че искът по чл. 72 от ЗС следва да бъде отхвърлен за горницата от 3558,73 лева до пълния му размер от 5400 лева. Въпреки, че претенцията е била доказана в пълен размер, като е присъдил по -малката сума между стойността на подобренията и стойността, с която се е увеличила стойността на имота, съдът се е произнесъл в противоречие с разясненията, дадени в т.4 на ППВС 6/74, според които „суперфициарят ще има право да получи увеличената стойност на имота” и Решение №79 от 28.01.2021г. по гр. д. №4416/2019г. на ВКС, в което се приема, че собственикът на терена, след настъпване последиците на релевираната погасителна давност по чл. 67 ЗС, ще придобие изградената част от сградата по правилото на чл. 92 ЗС, а владелецът - суперфициар фактически реализирал неприключилото до покрив строителство ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание и упражнявайки правата на собственик е извършил подобренията.

3. Въпросът: „Може ли да се приложи чл. 67 от ЗС по отношение на носителя правото на строеж, когато упражняването на това право е поставено под условие, независещо от волята и възможностите на носителя му?“ се поставя във връзка с твърдението, че в конкретния случай за да бъде упражнено строителство за неосъществената част, е следвало да има съгласие от собствениците на два съседни граничещи имота /което се установява и от представените скици на имот/, което съгласие не е получено, а само обещано и то за един бъдещ неопределен момент, което се установи от свидетелските показания. Счита за неоснователни доводите, че той е следва да докаже невъзможността, но не го е направил, тъй като невъзможността произтича от закона - чл. 42, ал. 3 от ЗУТ /предишна ал. 2, изм. ДВ, бр. 65 от 2003г./, според която при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м. и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най- малко 3 м., а когато са с височина до 2,5 м., са най-малко на 1,5 м. от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Твърди, че още при сключването на договора за учредяване право на строеж е било ясно, че същият може да се осъществи при спазването на законовото изискване строежа да е на най-малко три метра от границата на съседните урегулирани поземлени имоти само във вида, в който е изпълнен. Касаторът излага, че от свидетелските показания се е установило, че един от двамата собственици на граничещи с правото на построяване гаражи не е дал съгласие, а само е обещал такова, когато и самият той е готов да осъществи строеж.

Касаторът сочи, че въззивното решение страда и от очевидна неправилност, което е основание за допускане на настоящото касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 от ГПК.

2

Чрез депозирания писмен отговор, ответната страна – Е. А. Д., чрез адв. В. оспорва наличието на основания за касационно обжалване. Моли касационната жалба да не бъде допусната до обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, с посочените от касатора решения и ТР №1/04.05.2012г.

Счита, че изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни, и кореспондират на събраните по делото доказателства. Моли за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Е. А. Д. против Е. Й. А., за признаване за установено по отношение на ответника, че учреденото в негова полза право на строеж върху собственото на ищеца дворно място, представляващо УПИ [№], в кв. 129 по плана на [населено място] за построяване на масивни гаражи със застроена площ от 105 кв.м., е погасено по давност за нереализираната част от суперфицията от 29,00 кв.м., учредена с Нотариален акт №9, том V, рег. № 11174, дело № 666 от 2005г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на заявената претенция. В условията на евентуалност предявява насрещен иск, приет за съвместно разглеждане, за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 5400,00 лв., представляваща стойност на извършените в процесния имот подобрения, изразяващи се в изградени в същия огради, настилки и гаражна врата.

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт №9, том пети, рег. №11174, дело 600 от 2005г., Гълъбина Т. и К. С., като собственици на урегулиран поземлен имот, представляващ парцел четвърти, имот пл.№2311, в кв.129 по план на [населено място], с площ 608 кв.м. учредяват в полза на Е. Й. А. право на строеж за построяване, съгласно одобрени строителни книжа на масивни гаражи, със застроена площ от 105.00 кв.м., което право да бъде реализирано върху 105 кв.м., в югозападната част на гореописания имот, съгласно отбелязването върху приложена скица на имота, като след построяване на гаражите, същите стават собственост на Е. Й. А., срещу сумата 3882.00 лв., която е платена.

С нотариален акт №17, том Първи, н.д. №0198, дело №16/2006г., К. Й. С. и съпругата му Гълъбина И. Т., А. С. и съпругата му Д. С. продават на Е. А. Д. спорното място, с учреденото право на строеж.

От приетата по делото на скица №15-1215152-08.11.2021г., съдът е установил, че към момента в имота съществуват, освен жилищна сграда със застроена площ 111.00 кв.м., сграда с идентификатор [№], така хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор [№], със застроена площ 28 кв.м., на един етаж, също сграда с идентификатор [№], със застроена площ 76 кв.м., 1 етаж, хангар, депо, гараж разположена в югозападната част на дворното място, в съседство с имот с идентификатор [№], като между тази сграда – изграденият по силата на учредено право на строеж гараж, и съседния имот е означена още една сграда, като фигура долепена до построения гараж.

3

Строителни книжа във връзка с изграждането на постройката по делото не са представени.

Свидетелите Е. В. и Е. Р. излагат, че в мястото са построени няколко отделни гаража, които ответникът ползва за да паркира автомобилите си в тях. Три от гаражите са негови, а четвъртият - клетка от дясната страна - не е негов. До гаражите има обособена площадка за паркиране, която се ползва и от Е. Р., за паркиране на автомобил. Ответникът бил казал на свидетелите, че намерението му е било да строи гараж съвместно със собственика на съседния имот, когото изчаква. Ограденото празно място е затворено с врати отпред, които не са плътни.

От приетите първоначално и допълнително заключение, се установява, че незастроеното пространство от ПИ с идентификатор [№] по предишния план УПИ [№], в кв.129 има правоъгълна форма, с два броя чупки копиращи границите на поземления имот, като лицето на застроените гаражи е с входни врати откъм жилищния блок. В оставащите 29 кв.м., от площта с отстъпено право на строеж има изградена площадка. Оградена с прозирна метална ограда върху бетонова основа, в която е обособен открит паркинг с осигурен достъп от двукрила входна врата, монтирана към две масивни колони, заключена с верига и катинар;

Колоните с височина 2.40м. и ширина 0.36м., облицовани с плочи имитиращи глиц зидария, която на места е частично разрушена; в северна посока – пространство ограничено от съществуващата стена на един от построените гаражи; оградите по всички граници еднотипни – метал с антикорозно покритие, конструкция от вертикално и хоризонтално разположени кухи профили – кутия. Металните елементи са подредени във форма на пано, като ветрило, здраво закрепени към метална правоъгълна рамка и всеки прът завършва със самостоятелно монтирано метално връхче- готова форма. Оградата е монтирана върху бетонова основа, с видима част над терена с височина варираща между 0.29, 0.38, 0.42, 0.44 м. и предполагаема дълбочина на бетоновата основа между 0.35 м. до 0.50 м. Общата височина на оградата по външни граници на имота и вътрешна ограничаваща терена, с отстъпено право на строеж, съгласно изисквания на чл.48, ал.1 и 5 ЗУТ 2.20м. от по – ниската страна на прилежащия терен. Настилката върху ограденото пространство – бетонова, тип „Упи“, или „Вълна“, често ползвана при малки паркинги. На място са подредени три цвята тротоарни плочки: сиво, жълто и червено. Вещото лице е установено, че гаранционният срок за метални огради с прахово боядисване е 36 месеца, гаранционния срок за бетонови настилки – пет години, изградени метална ограда, двукрила гаражна врата, според състоянието им, направени през 2008г., настилка здрава, износена,с променен цвят; бетонови блокчета и на места, ръбове заоблени, ограда има нужда от ремонт при бетонова основа, има паднала част от облицовка на колона, където е монтирана входната врата.

Стойността на подобренията е определена на 3558.73 лв., при отчитане на естествено овехтяване, при допълнително заключение с вх.№4839/16.05.2023г. е определен годишния наем, за ползване на т.нар площадка за паркиране в размер на 1200.00 лв. Със заключение с вх. №773/19.02.2024г., прието във въззивното производство, пазарната стойност на подобренията върху 29 кв.м. е определена на 4138.53 лв. Вещото лице пояснява, че тази стойност е стойността на увеличението на цената на имота. Разликата в цените вещото лице, обяснява с разликата за цените към датите на изготвяне на заключението в 4 първоинстанционното производство и тези цени във въззивното производство. Разликата в определената степен на овехтяване, се обяснява с използвания във въззивното производство метод на изчисление – по метода на амортизационно – възстановителна стойност.