Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 22.11.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 234/2023
Вид
Решение № 162
Подписан
22.11.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500234 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. П. С. от гр.С. против решение № 86 от 12.04.2023г. по гр.д. № 42/2022г. на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.49 ЗЗД против „Язаки България“ ЕООД, гр.Я. за сумата от 26 000 лв., частичен иск от общо 90 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило в резултат на работата му по трудов договор в ответното дружество в периода 03.01.2017г. - 12.04.2019г., в едно със законната лихва, считано от 03.02.2017г. до окончателното изплащане на главницата, като в негова тежест са възложени съдебни разноски в размер на 5560 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника, от доказателствата по делото е установено наличието на деликт, изразяващ се в причинена на С. хронична екзема на дясната длан във връзка с работата му в ответното дружество. Като „монтажник кабели“ ищецът е имал досег с различни препарати за дератизация, които имат вреден ефект върху човешкото здраве. Най-често е използван препаратът „Атол-ле Аерозол“, изискващ незабавно последваща смяна на облеклото и обилно измиване със сапун и вода. За същия се съдържа информация за възможни кожни реакции, налагащи лекарска помощ.

Работодателят не е уведомил работниците за вредното действие на препаратите, не е осигурил предпазно облекло и лични предпазни средства. С.

1 е провеждал лечение, но без резултат. От развитото кожно заболяване ищецът търпи, както физически, така и душевни болки и страдания. Налага се да се обслужва с една ръка, ползва ръкавица при къпане. Въпросният здравословен проблем е предизвикал тежка депресия, тъй като увреждането е забележимо и отблъсква и дистанцира околните, включително съпругата и детето му.

Давело е до стрес, смущения в съня, натрапчиви мисли, че няма да оздравее, ще е социално изолиран. При преглед при психиатър са му изписани антидепресанти. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъдат уважен, с присъждане на съдебните разноски.

Въззиваемият ответник „Язаки България“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения за правилност на приетото от първата инстанция, че през процесния период ищецът не е имал досег с препарата „Атол-ле“. С. през поголямата част от трудовото си правоотношение е заемал длъжността „транспортьор“, със задължения по длъжностна характеристика – превозване и разпределение на материали в отделните производства на предприятието.

При тази дейност единственият възможен контакт с препарата е при избутването на контейнер с Атол-ле от производството до стаята с опасни отпадъци, като контактът не е пряк, тъй като флаконите са опаковани в чували, поставени в контейнери. Препаратът се използва само от операторите при монтиране на компоненти. Дружеството се позовава на писмени и гласни доказателства. Показанията на св. С. Петров се сочат като вътрешнопротиворечиви и изолирани от останалия доказателствен материал.

В периода 28.03. – 12.04.2019г. въззивникът е заемал длъжността „монтажник кабели“ и в първите 2 седмици е провеждано обучение, като С. е бил в болнични от 29.03. до 05.04., поради което е обучаван само 4 дни и след това е напуснал. На следващо място е посочено, че липсват доказателства кожното заболяване на ищеца да е резултат от упражняваната от него трудова дейност при ответника, в каквато насока е налице позоваване на изслушаната пред първата инстанция съдебна медицинска дерматологична експертиза. Освен това, С. не е провеждал адекватно лечение, а са налице данни, че заболяването му датира от преди сключване на процесния договор.

Позоваването във въззивната жалба на досег с други препарати за дератизация, въззиваемото дружество счита за недопустимо, тъй като в първото съдебно заседание ищецът изрично е уточнил, че кожното заболяване се дължи само на работата с препарата Атол-ле. Последният представлява смазочен материал, а не препарат за дератизация /служещ за унищожаване на гризачи/. Оспорва се и твърдението на въззивника за тежко емоционално състояние от процесното заболяване, налагащо прием на антидепресанти, каквото не се установява от експертното заключение в тази насока.

Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, в едно с присъждане на разноските по делото.

Настоящата инстанция, след преценка на становищата и доводите на 2 страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:

Искът е за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане и има правното си основание в хипотезата на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, съгласно която, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

В исковата молба /основна и коригирана/ се твърди, че в периода от 29.12.2016г. до 12.04.2019г. ищецът е работил в ответното дружество като „монтажник кабели“ и извършвал дейност по сглобяване на дневната продукция, проверка на материалите, монтаж на кабели, облепване, поставяне на допълнителни компоненти и др. В нарушение на чл.3, ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда служители на работодателя – ръководител отдел „Здраве и безопасност на труда“ и прекия ръководителмениджър „производство“, не се осигурили превенция и са допуснали използване на опасни за здравето препарати, без да му предоставят адекватни лични предпазни средства. При работата си С. използвал постоянно препарати за пръскане на произвежданите кабели, които да ги предпазват от гризачи, най-често немския „Атол-ли“, в указанията на който е отразено, че е безвреден, но в информационния лист, изтеглен от сайта на производителя, е записано, че при допир облеклото веднага се сменя, а кожата се измива с вода и сапун, като при кожни реакции се търси лекар, за което работникът не е бил уведомен. Въпреки постоянно ползваните от него ръкавици, въззивникът получил персистираща плака по лява длан със сърбеж. Провел лечение с локални средства, а на 13.03.2018г. постъпил в „Център за кожно венерически заболявания“ ЕООД – гр.С., от където е изписан с подобрение на 20.03.2018г.

На 25.04.2018г. отново е приет в болницата и е изписан на 02.05.2018г. без подобрение. Описва изпитваните от заболяването болки и страдания, идентични с посочените във въззивната жалба. Изложено е искане за присъждане на сумата от 26 000 лв., частичен иск от общо 90 000 лв., обезщетение за непозволено увреждане, в едно със законната лихва, считано от 03.02.2017г. и разноски. В с.з. на 07.06.2022г. ищецът, чрез процесуалния представител, е уточнил твърденията за причината за предявеното заболяване като е заявил, че кожното заболяване се дължи само на работата с препарата Атол-ле.

В депозиран отговор, ответникът „Язаки България“ ЕООД е оспорил иска като неоснователен и претендира същият да бъде отхвърлен. Заявено е, че ищецът не е имал досег с препарата Атол-ле, работейки на длъжност „транспортьор“, а на длъжността „монтажник кабели“ е работил само 4 дни преди прекратяване на трудовия му договор. Кожното заболяване не е свързано с работата на ищеца в дружеството в процесния период, тъй като датира от 2009г. Провеждан му е начален и периодичен инструктаж за безопасност, включващ и работа с Атол-ле. Алтернативно е оспорен размерът на иска като прекомерно завишен. Направено е възражение за давност на 3 основание чл.111, б.„в“ ЗЗД.

Няма спор от фактическа страна, че ищецът е постъпил на работа при ответника по трудов договор от 24.10.2008г. на длъжност „преносвач, транспортьор /ръчно/“ в отдел „Производство“, като договорът е прекратен със заповед от 19.08.2010г., поради липса на качества на работника за изпълнение на работата. В последствие е сключен втори договор от 07.12.2012г. за същата длъжност, който е прекратен на 08.09.2015г. по взаимно съгласие. Трети договор е сключен на 29.12.2016г. за длъжността „транспортьор“, считано от 03.01.2017г. Със заповед от 26.02.2019г. на ищеца е наложено наказание „забележка“, заради грешка в зареждането. Последвало е Допълнително споразумение №121/26.03.2019г. към трудовия договор, с което С. е преназначен от „транспортьор /ръчно/“ на длъжност „монтажник кабели“, считано от 28.03.2019г., като на 12.04.2019г. трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. През периода 28.03.– 29.03.2019г. ищецът е бил в отпуска по болест с диагноза „неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен“, продължен за времето от 01.04. – 05.04.2019г. с диагноза „контактен дерматит от други агенти, неуточнен“ /вж. болнични листи на л.336 и 337/.

Видно от представения по делото Начален инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда, в частта на л.243 от делото на ЯОС, като опасен отпадък в производство 3 е включен препаратът Атол-ле спрей и сред указаните мерки за безопасност е посочено, че при контакт с кожата, следва обилно измиване с вода и сапун. П. С. е запознат с посочения документ на ответната фирма, съгласно служебна бележка от 03.01.2017г. /л.286/, където ищецът е положил подпис като инструктирано лице с проведен на същата дата начален инструктаж за безопасност и здраве при работа. Последващи периодични инструктажи, проведени на 19.01.2018г. и 24.01.2019г., включващи в програмите и работа с опасни материали /Атол-ле/, се установяват от списъци и програми на л.312329 от делото, за участието в които С. е положил подпис под №2.

По картата за оценка на риска по професии и работни места или извършвана работа за длъжността „монтажник кабели“ /л.330/ е посочено, че се използва Атол-спрей, който препарат не присъства по картата за длъжността „транспортьор“ /л.288/.

Пред първата инстанция са разпитани четирима свидетели. Г. С., съпруга на ищеца, заявява, че откакто се познават със съпруга си, от 2013г. той и разказвал за полученото през 2008г. заболяване от работата си в ответното дружество като транспортьор. На дясната му ръка кожата се цепела и имало люспи. Има изтръпване и болка на ръката. Ходил на лекар, лежал в болница, но и сега е с този кожен проблем. Лекарите му казали да напусне работа и да не работи с такива кабели. Съпругът и ходил и на психиатър, тъй като получавал паник- атаки заради ръката. При изтръпване, той не може да ползва ръката си дори да се закопчее. Къпе се с гумена ръкавица. Когато се родило детето им, не смеел да го докосне да не го зарази. Станал затворен в 4 себе си.

Свидетелят С. П., бил съученик на ищеца. Работили заедно от 2015г. при ответника като транспортьори. Зареждали линиите с кабели. Работели с ръкавици, които бързо се късали и често нямало нови. П. работел често без ръкавици на линия, на която постоянно се ползвал препарата Атол-ле.

Операторите го впръсквали в един гумен елемент – громит, но той често оставал по кабелите, а П. пипал с ръце понякога. Бил им проведен инструктаж. На свидетеля също му изсъхвали ръцете и това го принудило постоянно да е с ръкавици и проблемът се оправил. П. получил екзема.

Налагало му се да пипа с ръце кабелите, защото помагал на жените, които се затруднявали. Случвало се да помага, не рядко, по-скоро често. Кожният проблем на П. бил от 2008-2009г., когато започнал работа. Свидетелят забелязал, че ръката му е напукана и имал рани, понякога кървели. Тяхната работа била да вземат кабелите и ги сложат в конекторите. П. се лекувал, имало периоди на възстановяване, но пак имал проблем. Оплаквал се от схващане на ръката, изпитвал болка. В къщи бил с ръкавица, не смеел да прегърне детето си. Влошил се и напуснал работа. Странно, но след това проблемът с ръката не отшумял. По длъжностна характеристика той трябвало да премества кабели и други материали. Понякога е пръскал с препарата, когато помагал на операторите. Не е пръскал с препарати за гризачи.