Протокол № 1873 от 06.12.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1873 гр. Варна, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502120 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивницата В. К. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. Р. и адв. С. Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Въззиваемата К. М., действаща чрез законен представител И. К. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна, редовно призовани, не изпращат представител.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 5022/15.11.2024г., с което определение е извършен доклад на въззивната и частната жалби, както и на депозираните срещу жалбите писмени отговори.

Адв. Р.: Поддържам въззивната и частната жалби. Нямам възражения по доклада на делото. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл. 80 от 1

ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. Т.: Поддържам въззивната и частната жалба.

Адв. С.: Оспорвам, както въззивната, така и частната жалби, поддържам отговорите.

Нямам възражения по доклада на делото, запознат съм. Нямам искания по доказателствата, представям списък на разноските по чл. 38 от ЗА.

Адв. Т.: Считам, че не е налице основанието за искане за присъждане на разноски по чл. 38 от ЗА, т.к. не са в близки отношения, поради което правим възражение.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Р.: Моля да отмените решението на ВРС и да отхвърлите изцяло иска, както и за присъждане на разноски за двете инстанции. Моля да възприемете доводите ни, които сме изложили във въззивната жалба, които няма да повтарям.

Искам да акцентирам на някои основни неща. Искът е основан на твърдения за претърпени неимуществени вреди в резултат от противоправно поведение на доверителката ми, свързано с нанасяне на телесни травматични увреждания на майката на ищцата. Това са твърденията и така е разгледано делото. Твърди се фигурата на косвен деликт. Чл. 45 от ЗЗД постулира, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Затова и основанието за деликтната отговорност се състои в извършването от деликвента засягане на защитени от закона като обекти на абсолютно субективни права, блага, не на кой да е, а само на пряко увредения. Затова и правото да се търси обезщетение за вреди принадлежи единствено и само на лицата, които непосредствено са били увредени от виновното поведение на причинителя на вредите.

За всички нас е известно, че всяко едно противоправно деяние, било то действие или бездействие, може да засегне сферата на неограничен кръг правни субекти, които обаче не се приемат за пряко увредени. Напротив, те са косвено увредени, единствено и само на лицето, което е засегнато има право да търси обезщетение за вредите от такова деяние. Затова всички лица, между които несъмнено е и ищцата, които са косвено увредени нямат право, съгласно българската правна доктрина и константната съдебна практика през последните 70г. да претендират обезщетение. Доминираща в теорията и еднозначно установено е, че накърнените блага на косвено увредените не подлежат на възмездяване.

2

Поведението на деликвента не е насочено към тези лица, затова и не може да се приеме, че то съдържа елемент на противоправност спрямо този кръг на трети лица за деликтно отношение. Затова и българската доктрина и трайната съдебна практика не счита, че тези лица са увредени по смисъла на закана и в тази връзка деликвентът не дължи репариране на вреди, които те са претърпели.

В този смисъл искам да препратя към разрешението, дадено в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г., където е дадено идентично правно разрешение, такова, каквото е прието и в българската правна рамка.

Не е налице и другия елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, той е наличието на вина у дееца, разбирано като психическото отношение на дееца към деянието и неговите последици. Противоправното поведение на деликвента е насочено срещу пострадалия, но не и срещу негови близки, познати, роднини, респективно накърняване на техни блага. Вредите претърпени от трети лица не обхващат от вината на деликта, тя не е един от елементите на непозволеното увреждане.

Не е нужно да припомням, че решението на ВРС е в категоричен разрез със съдебната практика. ВКС в своето ново тълкувателно решение № 1/2018г. на ОСГНТК, препотвърди разбирането, дадено в други постановления от 1989г., които дават възможност обезщетение за неимуществени вреди да се претендира от трети лица единствено при хипотезата на смърт на техен родственик или близък, при определени условия. Там е лимитиран този кръг с постановките, които са дадени и са известни на съда. Съдебната практика в страната не признава т.н. шокови вреди, каквито действително се претендират в конкретния случай, то и исковата претенция следва да се приеме за неоснователна и да бъде отхвърлена.

Не е необходимо да си служа с житейски примери в тази посока, но на практика, ако такова разбиране, каквото си е позволил съда в своето решение, то съдилищата ще бъдат залети с дела. Защото всеки един от нас, който прибирайки се или излизайки, стане неволен свидетел на пътен инцидент с пострадали лица изпитва негативни изживявания. Същото се случва и вечер, когато в праймтайма гледа новините, които половината от времето ангажират вниманието ни с документиране на ПТП-та. Това е ли е основание всеки един да на следващия ден да се обърне с една искова молба към съда и да претендира обезщетение за такива вреди, резултат от действията на конкретния деликвент?! Естествено, че не, защото в противен случай такова решение ще се яви неприемлив резултат.

Моля, придържайки се към ясната съдебна практика да приемете, че даденото от ВРС решение е неприемливо, постановено в разрез с практиката и да го отмените, ведно с присъждане на разноски.

Адв. Т.: Ако не споделите доводите на колегата адв. Р., моля да вземете предвид, че конкретно определеното обезщетение за неимуществени вреди, което ВРС е определил в размер на 6000лв. е несправедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Особено имайки предвид момента на извършване на деянието, а именно края на 2018г., когато обществено икономическата обстановка в страната е била коренно различна, като моля да вземете 3 предвид конкретно претърпените, за твърдяното пострадало лице вреди.

По делото е приета СПЕ, която не можа еднозначно да свърже негативните преживявания на детето с инцидента. Доколкото се установи, че то си има други психологически проблеми свързани с външния му вид и отношението на децата в училище.

По този начин се къса пряката причинна връзка между конкретното поведение на нашата доверителка и противоправния резултат. Още повече, че такова противоправно поведение не е и доказано, за което ние сме изложили доводи.

По отношение на частната жалба, ВРС е определил разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, изхождайки от база 3500лв., която по всички правила и норми на нашето право е прекомерно, имайки предвид размера на иска, който е 15 000лв. В този смисъл, моля да уважите и частната жалба.

Адв. С.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Основните доводи на въззивника в жалбата са насочи към това дали у К. М. е налице активно материално процесуално право да предяви такъв иск. Такова е налице, доколкото претенцията не е за това, че К. М., бидейки едно дете на 5г. тогава, е била свидетел на един побой над майка . Претенцията не е и затова, че майка е пострадала. Претенцията ни е за едни неимуществени вреди, които се изразяват в негативни изменение на психиката на детето, следствие на деянието на въззвивника.

Налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на В. К.. Налице са и останалите предпоставки, които ВРС правилно е съобразил, като причинно следствена връзка между негативното изменение в психиката на детето и поведението. Това е доказано с приетата СПЕ, както и със свидетелските показания.

Стана ядно, че детето и до днес търпи последиците от това травматично събитие, което се е случило в една ранна детска възраст. Считам, че и определения размер на обезщетението е справедлив, с оглед разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.

Подробни доводи в целия комплекс от аргументи съм изложил в отговора си, като моля да ги възприемете.

По отношение на частната жалба, считам същата за неоснователна. Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:58 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4