Определение № 4060 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501272 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от Д. М. – чрез адв. Н.Д. от БАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу протоколно определение от 13.10.2025 г., постановено по гр. д. № 49625/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, с което на основание чл. 118, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред себе си съдебно производство, като е изпратил делото на местно компетентния съд – РС-гр.

Бургас.

Частни ят жалбоподател – ищец поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като с подадена молба за отлагане на делото пред първоинстанционния съд е заявил, че желае да бъдат разпитани свидетели за установяване на неимуществени вреди – как се е почувствал след като ищецът прочел процесната статия, както и че със същите свидетели косвено възнамерявал да докаже къде се е намирал в този момент във връзка с указаната му доказателствена тежест с определение на съда. В случая съдът е допуснал процесуално нарушение, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор, с който 1 оспорва въззивната частна жалба, излагайки подробни съображения в тази насока.

Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като ищецът е заплатил дължимата държавна такса за въззивното обжалване, поради което е допустима и редовна.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Установява се, че ищецът е предявил частична осъдителна претенция с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000,00 лв. – частично заявена претенция при пълен размер на вземането от 20000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените от твърдяно противоправно поведение неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на изнесени клеветнически твърдения в статия в електронно издание, чиито издател се явявал ответното дружество.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, е подал в законоустановения едномесечен срок писмен отговор, в който е релевирал отвод за неспазване на правилата за местна подсъдност, като е поискал образуваното съдебно производство по настоящото дело да бъде изпратено на местно компетентния съд – Районен съд гр. Бургас.

С определение, постановено на 04.06.2025 г. делото е насрочено в о.с.з. за 13.10.2025 г. от 10.30 часа, като съдът е намерил, че не са налице основания за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС Бургас.

Приел е, че на този етап от производството на ищеца следва да бъде дадена възможност в първото съдебно заседание да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че е узнал за първи път за процесната статия на 19.07.2019 г. и че се е намирал в град София. В тази връзка съдът се е позовал на определение № 165/25.07.2022 г. по ч. гр. дело № 2476/2022 г. по описа на ВКС, с което е дадено тълкуване на понятието "местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115, ал. 1 ГПК п о искове за вреди от деликт, когато същият се изразява в публикация в интернет пространството и приетото, че мястото на настъпване на вредите в тези случаи най-често и обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия – там, където той е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация.

Преди насроченото о. с. з. на 10.10.2025 г. , процесуалният представител 2 на ищеца е подал молба за отлагане на делото, с оглед служебен ангажимент /необходимост от явяване в о. с. з. по други две дела в ОC – Бургас/, удостоверено с писмени доказателства.

Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт в проведеното на 13.10.2025 г. открито съдебно заседание /в което не е даден ход на делото/, е приел при извършената служебна проверка по реда на чл. 118, ал.

1 ГПК, че по правилата на местната подсъдност не е компетентен да разгледа предявения осъдителен иск, тъй като ищецът не е изпълнил дадените от съда указания най- късно в първото съдебно заседание да ангажира доказателства за установяване на твърденията относно момента и мястото на узнаване за първи път на процесната статия. Допълнително е посочил също така, че липсват доказателства за това правнорелевантно обстоятелство като се е позовал на подадена по – рано молба от процесуалния представител на ищеца за липса на писмени доказателства и очевидци за това обстоятелство. В заключение е намерил за основателно релевираното от ответника възражение за местна подсъдност.

Обжалваното съображения: определение е незаконосъобразно по следните

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдяно непозволено увреждане, поради което в правната норма на чл. 115 ГПК е уредена т. нар. изборна (алтернативна) местна подсъдност, като исковете за вреди от непозволено увреждане могат да се предявят и по местоизвършването на противоправното деяние.

От една страна, първостепенният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК/Доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 2.02.2023 г./, съгласно която съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая липсва произнасяне на съдебния състав по постъпилото преди открито съдебно заседание искане за отлагане на делото от пълномощника на ищеца, което е довело до лишаването на страната от възможност да ангажира доказателства във връзка с дадените й от съда указания за правнорелевантните факти досежно местоизвършване на твърдяното противоправно деяние.

За установяване на това обстоятелство могат да съществуват писмени 3 доказателства, но дори да не съществуват такива, доказването му може да бъде осъществено чрез всички допустими по закон доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания. Като е допуснал соченото процесуално нарушение, първоинстанционния съд се е произнесъл преждевременно и не е извършил в цялост възложената му в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ГПК проверка. Касае е се за т. нар. „процес относно процеса“, в който се проверява чрез допустимите по ГПК доказателствени средства наличието на процесуалните предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

От друга страна, правилата за доказателствената тежест на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са различни от правила за доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти в исковия процес, уредени в чл.

154 ГПК. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника. Доказателствената тежест относно процесуалните предпоставки се урежда от следните правила: в тежест на ищеца е докаже абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, а в тежест на ответника е да докаже или обори относителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Във всички случаи неподкрепения с доказателства отвод за местна подсъдност ще бъде неоснователен.

С оглед на гореизложеното, като е достигнал до правния извод, че местно компетентен да разгледа предявения иск е РС- Бургас, СРС при извършената по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК служебна проверка е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на този районен съд за продължаване на процесуалните действия по него, като с оглед на въведените от страните твърдения и направени оспорвания, следва да разпредели доказателствената тежест по въпросите, включени в предмета на образувания „процес относно процеса“ и даде възможност на страните за ангажиране на доказателства, след което следва да се произнесе с определение по реда на чл. 121 ГПК.

4

Воден от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.10.2025 г., постановено по гр. д. № 49625/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, с което на основание чл. 118, ал. 1 ГПК, СРС е прекратил образуваното пред себе си съдебно производство, като е изпратил делото на местно компетентния съд – РС-гр. Бургас.

ВРЪЩА делото на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по него съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5