Решение № 23 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100504374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. А. Л. срещу решение от 09.11.2023 г. по гр.д. №65823/2022 г. на Софийския районен съд, 127 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 974,91 лв., представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, *******, с аб. №127682, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 31,63 лв., представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №50438/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е потребител на топлинна енергия, респ., че до процесния имот е доставяна топлинна енергия, както и че е доказано точното количество доставена топлинна енергия. Поддържа, че е релевирал и възражение за изтекла погасителна давност, което не е разгледано от първоинстанционния съд. Предвид 1 изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението на СРС в частта, в която предявените установителни искове за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за 2 каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК не е ответникът е оспорил обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, като това обстоятелства се установява от представения нот. акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ №79, т.ІV, н.д. №686/23.09.1976 г., и от обявеното за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ответникът е единственият наследник по закон на А.Л.П., както и че е приел оставеното от последния наследство. От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че процесният апартамент е бил топлоснабден през процесния период.

При тези данни, следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните изисквания. От заключението се установява още, че общата дължима от ответника сума за топлинна енергия за периода мес.05.2019 г. – мес.04.2021 г. е в размер на 974,89 лв., до който размер искът за главница е основателен.

Неоснователно е възражението, че стойността на топлинната енергия е недоказана по размер, с оглед отменената от ВАС методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, приета с Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Постановената отмяна на посочената методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, има действие занапред /чл.195 ал.1 АПК/, поради което няма значение за настоящия спор.

В ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл.22 ал.2 – възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са 3 събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите/, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, размерът на това вземане възлиза на сумата от 31,63 лв. за периода мес.08.2019 г. – мес.04.2021 г. Евентуалната липса на договор за дялово разпределение за процесния период, с оглед доводите на въззивника, че същият еподписан от лице без представителна власт, не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката, което е установено по делото.

Не следва да бъде разглеждано релевираното от ответника в първото о.с.з. пред първоинстанционния съд, както и във въззивната жалба, възражение за изтекла погасителна давност, доколкото същото е преклудирано – заявено е след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК. В едномесечния срок по чл.131 ГПК въззивникът не е релевирал възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. С изтичането на срока по чл.131 ГПК се преклудират всички възражения, които не са свързани със служебно приложения на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответно волеизявление, вкл. възражението за погасителна давност, наведеното в първото по делото о.с.з. В същия срок ответникът трябва да направи и фактическите си възражения срещу иска, т.е. да се позове на произключващи и правопогасяващи спорното право факти, т.е. и по отношение на фактите срокът за отговор е фатален.

Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размера на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №18435 от 09.11.2023 г., постановено по гр.д.

№65823/2022 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, вх.Б, *******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на 4 управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5