Определение № 18603 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18603 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110126087 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. М., чрез адв. В. У., срещу „**********“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 05.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че в периода от 09.05.2017 г. до 01.04.2025 г. между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 250/09.05.2017 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „************“ в обект, находящ се в гр. ******************, офис на „******“ АД. На 05.04.2024 г. около 19,30 ч. служител на банката – Н.В.Л., поискал да напусне паркинга на обекта със служебен автомобил, за което охраната трябвало да вдигне бариерата, поставена на входа. В същото време ищецът заедно с негов колега ************ – Л.В.А. се намирали в специално помещение, обособено за охраната под нивото на входа, до което се стигало по стръмна стълба. В стремежа си бързо да стигне до кабината и своевременно да осигури вдигане на бариерата ищецът тръгнал към стълбата, спънал се и паднал, при което ударил челно главата си в първото стъпало на стълбата. От удара получил дълбока травма в лявата челна половина на главата, прилошало му, а от раната бликнала кръв. Първа помощ на пострадалия оказал колегата му Л.А., а малко след това дошъл и служителят на банката Н.Л., който също му се притекъл на помощ и се обадил на тел. 112.

Ищецът бил откаран с линейка в ***********, където раната на главата била обработена и зашита. На пострадалия било назначено домашно лечение за 15 дни. Ищецът чувствал интензивни болки в лявата част на челото, получавал световъртеж, гадене, главоболие, страдал от безсъние, а в първите дни след травмата не виждал добре. След зарастването на получената прорезна рана останал голям белег на челото, който загрозил в значителна степен лицето на ищеца. Това довело до неудобство при общуването с хора, отразило се на психиката на пострадалия, който се усамотил, затворил се в себе си, избягвал да общува с 1 приятели и познати. Освен това травмата се отразила на съпътстващите заболявания на ищеца, който страдал от диабет, като силният стрес от преживяното довел до значително увеличаване на нивото на кръвната захар в дните след инцидента. Лечебният процес продължил около един месец, като раната на челото зараснала трудно. С Разпореждане № 35307 от 15.04.2024 г. на длъжностно лице при НОИ, влязло в законна сила на 02.04.2025 г., злополуката била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**********“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. А.и И..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. На първо място възразява, че служебните задължения на ищеца не се характеризирали с особен рисков характер, а инцидентът се случил при изкачването на стълби – действие, което се осъществявало ежедневно от всеки човек. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на злополуката. Твърди, че стълбището, по което ищецът трябвало да се изкачи, било стандартно с четири стъпала, които не били нито стръмни, нито тесни. В деня на инцидента ищецът се затичал, за да вдигне бариерата максимално бързо, спънал се на последното стъпало и паднал. Така пострадалият не спазил основни правила за трудова безопасност, не положил необходимата грижа и елементарно старание и внимание, като злополуката настъпила изцяло по негова вина. Затова прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от В. М. поради допусната груба небрежност. На следващо място оспорва ищецът действително да е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и същите да са в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания. Във връзка с инцидента ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност за период от 14 дни, без други негативни последици или усложнения, и същият се върнал на работа на 21.04.2024 г. Оспорва иска и по размер като прекомерен и необоснован. С оглед неоснователността на предявения иск за главницата, неоснователна била претенцията за законната лихва, както и искането за присъждане на разноски.

Страните не спорят, че към датата на инцидента – 05.04.2024 г. между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 250/09.05.2017 г.; че ищецът заемал в ответното дружество длъжността „************“ в обект, находящ се в гр. ******************, офис на „******“ АД; че на 05.04.2024 г. при изпълнение на служебните си задължения служителят паднал и ударил челно главата си; както и че претърпяната на 05.04.2024 г. злополука била обявена за трудова по съответния административен ред с Разпореждане № 35307 от 15.04.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, влязло в законна сила на 02.04.2025 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. механизма и обстоятелствата, при които настъпила процесната трудова злополука;

2. настъпването на твърдените неимуществени вреди и вида, характера, степента, 2 интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания;

3. наличието на причинна връзка между всички твърдени неимуществени вреди и полученото в резултат на трудовата злополука увреждане;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. обстоятелството, че процесната злополука настъпила единствено по вина на ищеца;

2. съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който допуснал груба небрежност, изразяваща се в това, че при излизане от подземното помещение, находящо се под нивото на входа на охранявания обект, се затичал, за да вдигне бариерата максимално бързо, в резултат на което се спънал и паднал.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства, както и да бъдат допуснати поисканите гласни доказателствени средства, както следва: двама свидетели на ищеца – един при режим на довеждане в първото съдебно заседание и един при режим на призоваване – Л.В.А., за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, и двама свидетели на ответника при режим на довеждане в първото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора обстоятелства.

Основателно е и искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска експертиза с поставени в исковата молба задачи.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 05.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че към датата на инцидента – 05.04.2024 г. между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 250/09.05.2017 г.; че ищецът заемал в ответното дружество длъжността „************“ в обект, находящ се в гр. ******************, офис на „******“ АД; че на 05.04.2024 г. при изпълнение на служебните си задължения служителят паднал и ударил челно главата си; както и че претърпяната на 05.04.2024 г. злополука била обявена за трудова по съответния административен ред с Разпореждане № 35307 от 15.04.2024 г. на длъжностно лице при ТП 3 на НОИ – София град, влязло в законна сила на 02.04.2025 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. механизма и обстоятелствата, при които настъпила процесната трудова злополука;

2. настъпването на твърдените неимуществени вреди и вида, характера, степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания;

3. наличието на причинна връзка между всички твърдени неимуществени вреди и полученото в резултат на трудовата злополука увреждане;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. обстоятелството, че процесната злополука настъпила единствено по вина на ищеца;

2. съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който допуснал груба небрежност, изразяваща се в това, че при излизане от подземното помещение, находящо се под нивото на входа на охранявания обект, се затичал, за да вдигне бариерата максимално бързо, в резултат на което се спънал и паднал.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а именно Л.В.А. за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. Определя възнаграждение на свидетеля в размер на 30 евро, платимо от бюджета на съда. Свидетелят да се призове на адрес гр. ************************, тел. **********.

ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 300 евро, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К.А.С., специалност: ортопедия и травматология, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.

4

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.07.2026 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват страните, вещото лице и свидетелят.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.