Решение № 67 от 09.03.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр.Велинград, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД

Предявени са от М. М. С., ЕГН **********, гр.Велинград, ул.

„**************, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска” 29, ет. 7, представлявано от управител Н. П. П., обективно кумулативно съединени искове, както следва: по чл. 26 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска да се прогласи нищожността на договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 339849 от 18.07.2019г., с правно основание по чл. 55 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответното дружество да възстанови платените от ищцата без правно основания вземания в общ размер на 2 601,88 лв. по договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 339849 от 18.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба- 02.05.2025 г. до окончателното заплащане на задължението, и при условията на евентуалност с правно основание по чл. 26 ЗЗД, с който се иска да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 7. ал. 4 и на чл. 8 от договора, както и с правно основание по чл. 55 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответното дружество да възстанови платеното без правно основание въз основа на нищожната неустоечна клауза вземане в размер на 750 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба- 02.05.2025 г. до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 339849 от 18.07.2019г., по силата на който й е предоставена сумата от 3000 лв., която следвало да върне на 26 месечни вноски в срок до 20.09.2021г.. Сочи, че в него било предвидено ГФЛП 1 от 38 % и ГПР в размер на 45,05 %., като общата сума за плащане била определена на 4 554,26лв.. Излага, че съгласно чл. 6.1 от договора се задължила да предостави едно от изброените обезпечения, а именно: поръчител или банкова гаранция, като било предвидено, че обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договорът за заем.

Сочи, че съобразно чл. 8 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, следвало да заплати неустойка в размер на 1113, 74 лв., разсрочено, която се кумулира към падежните вземания по погасителния план. Твърди, че съгласно погасителния план общия размер на задълженията с включеното вземане за неустойка е 5 668 лв. Излага, че в клаузите на чл. 7, ал.

4 от договора и на чл. 14 от ОУ било предвидено, че в случай на забава, кредиторът има право да начисли неустойка в размер на 750лв. върху всички неизпълнени в срок задължения на заемателят за главница, за договорна лихва, неустойка и обезщетения за забава. Твърди, че в изпълнение на договора заплатила общо 5601,88 лв.. Поддържа, че потребителският договор е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК по подробно изложени съображения относно уговорката за възнаградителна лихва, която счита, че противоречи на добрите прави с оглед уговорения размер от 38 %. На следващо място излага, че извършеното договаряне създава неравноправност в правоотношението поради това, че размерът на записаната в договора възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като в нея не е включено вземането невярно наречено „неустойка“, което вземане твърди, че не притежава обезщетителна и обезпечителна функции, с което разкрива действителната си природа на цена на кредита - скрита договорна лихва.

Поддържа, че с такова договаряне се заобикалят изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което е осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК. В този смисъл твърди, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва и не е изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора да бъде разписан лихвения процент на ден. Твърди, че договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК.

В тази насока поддържа, че разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена възнаграждението на дружеството поръчител. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, а клаузата за ГПР като неравноправна / С-453/10 на СЕС, Решение от 17.09.2021 год. по в.гр.д. № 11394/ 2020 год. на СГС, IV „А“ въззивен състав, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020г. на СГС/. Твърди, че е изпълнена хипотезата на чл. 21 от ЗПК, тъй 2 като кредиторът не е изпълнил изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.2, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК да запише ясно и обективно приложимия в правоотношението ГПР. Ако не се приемат доводите й за недействителност на цялата сделка, твърди, че на собствено основание е нищожна неустоечната клауза, преценена съобразно задължителните разяснения по т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. Поддържа, че нищожна като противоречаща на закона е и клаузата на чл. 7, ал. 4 от процесния договор, тъй като уговорката да се заплаща неустойка за забавено изпълнение пряко противоречи на нормата на чл. 33 от ЗПК, съгласно която при забава на кредитополучателя същият дължи единствено законната лихва за забава. Тази неустойка е уговорена в противоречие на добрите нрави, тъй като не кореспондира с вредите от неизпълнението и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, поради това, че предвижда необосновано високо обезщетение за забавено изпълнение. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, депозира отговор, с който оспорва исковата молба като частично недопустима, нередовна и неоснователна, като излага подробни съображения. Предвид изложеното, моля делото да бъде прекратено по отношение на установителните искове като недопустимо поради липса на абсолютната процесуална предпоставка наличие на правен интерес. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК По основателността оспорва да е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като поддържа, че настоящият случай е именно такъв. Твърди, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Поддържа, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. По отношение на действителността на лихвата по договора се твърди, че е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Сочи, че в настоящия случай лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това обстоятелство "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869 не си е запазило правото да променя едностранно същата. Поддържа се, че оспорената неустойка е действителна и е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Поддържа се, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди се, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база шестте договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. По отношение на осъдителния иск се поддържа, че е неоснователен предвид 3 неоснователността на иска за обявяване на нищожност на договора. Признава се получаването на процесната сума, както и че неустойката не е част от ГПР.

Моли да се отхвърлят предявените претенции като неоснователни. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже наличие на облигационно отношение, соченото основание за недействителност-неравноправност съгласно ЗЗП и ЗПК, а в тежест на ответника е да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 18.07.2019 г. между М. М. С. и "Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 339849 по реда на ЗПФУР. Съгласно него „Сити Кеш“ ООД, заемодател предоставил на М. М. С.заемател сума в размер на 3000 лв., която е следвало да бъде издължена на 26 месечни погасителни вноски, първите три от които в размер на 95 лв., а останалите 23 в размер на 185,62 лв., платими на дата, посочена в Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38 % и ГПР от 45,05 %. Общата сума, която кредитополучателката се задължила да върне възлизала на 4554,26 лв., платима до 20.09.2021 г..

Съгласно чл. 6 от договора, страните са се споразумели договорът да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: чл.6, ал.1. банкова гаранция или чл. 6, ал.2. поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия. На основание чл. 8 от Договора, ако заемателят не изпълни задължението си да предостави някое от предвидените в чл. 6 обезпечения в тридневен срок от сключването на договора, следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на 1113,74 лв., която се начислява автоматично към договора за кредит. С подписването на договора за заем, заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплащала разсрочено, съгласно включен в договора погасителен план. С нея задължението по кредита възлиза на 5668 лв..

Съобразно приетата по делото, без възражения от страните, съдебноикономическа експертиза – по процесния договор, която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена, по процесния договор, от ищцата са платени общо 5679.88 лв.. С тази сума е погасена главница в размер на 3000 лв., възнаградителна лихва в размер на 1554,26 лв., неустойка в размер на 1113,74 лв. и такса в размер на 11,88 лв.. Вещото лице е изложило, че в ГПР 45.050% е включена само договорната годишна лихва 38%, ако сумата договорена за неустойка за непредставено обезпечение в размер на 1113,74 лв., бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 84.57%.

4

След анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че той е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.