Решение № 407 от 06.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. *, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110101511 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. * и Ф. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. * срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изчезването на техния баща * Д. К., ЕГН ********** - потребител на социална услуга в стопанисвания от ответника Дом за стари хора „*“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищците излагат, чрез адв. И. В., че техният баща * Д. К., ЕГН ********** бил настанен в Дом за стари хора „*“, гр. *, по силата на Договор № */08.07.2021 г. за предоставяне на соц. услуга от ответника „*“ ЕООД. Поддържат, че той страдал от деменция, като по закон и по договор ответникът имал задължение да поддържа постоянна охрана на сградата на дома за стари хора, за да не може баща им да избяга. Излагат, че на 03.05.2023 г. той изчезнал от дома, докато служител изхвърлял боклука и входната врата била отворена, като оттогава е в неизвестност. Твърдят, че са подали сигнал в Пето РУ при ОД на МВР *, а баща им е обявен за общодържавно издирване с бюлетин, като са претърсени всички места на територията на гр. * и гр. *, но той продължава да е в неизвестност. Сочат, че с решение по гр. дело № 339/2023 г. на ВРС ищецът Д. К. бил назначен за представител на отсъстващото лице, на основание чл. 8 от ЗЛС. Излагат, че съгласно чл. 36, ал.3, т.3 от ППЗСП домовете за стари хора са специализирани институции за предоставяне на социални услуги, които подлежат на вписване в регистър, воден от Агенцията за социално подпомагане, а съгласно чл. 40г, ал.1 и ал.2 вр. ал.4 от ППЗСП (ДВ, бр. 55/2014 г.) доставчикът на социални услуги е длъжен да изготви индивидуален план, базиран на оценка за нуждите на всеки потребител, в т.ч. здравните, за задоволяването на които следва да се изготви писмен план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование. Сочи се, че ответникът е поел и по договора задължение за изготвяне на такъв индивидуален план, съответен на потребностите и здравословното състояние на техния баща, който да съдържа и дейностите, необходими за тяхното задоволяване и относно отговорността му той да бъде на територията на дома. Излага се, че ответникът - доставчик на социалната услуга не е осигурил грижи и надзор, адекватни на установеното здравословно състояние на баща им и е следвало да откаже настаняването или да осигури 1 завишен надзор, но в резултат на незаконосъобразното поведение на служителите на ответното дружество са претърпяли неимуществени вреди - страдания от неговото изчезване. Поддържат, че са били привързани към баща си. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „*“ ЕООД чрез адв. А. Т. оспорва иска като недопустим, тъй като Дом за стари хора „*” - гр. * осъществява резидентна грижа за възрастни хора в пенсионна възраст, а не представлява специализирано заведение за психично болни, където може да се държат лица против волята им, поради което не носи отговорност за доброволното напускане на дома от бащата на ищците * Д. К.. Не спори, че последният е бил настанен в дома по силата на Договор № */08.07.2021 г. за предоставяне на соц. услуга, сключен от ищеца К., като възложител в интерес на своя баща. Поддържа се, че възложителят спрял заплащането на цената и преместил баща си в ДСХ в с.* - Варненско, но в края на 2021 г. отново го върнал в Дом за стари хора „*”- гр.*. Излага, че съгласно т.

15.2 от договора той се прекратява едностранно от изпълнителя при промяна на психическото състояние на потребителя (в това число Деменция, Алцхаймер и други), тъй като в дома не могат да се оказват специализираните грижи, необходими за потребители с психически заболявалия. Излага се, че при разговори между персонала на дома и * Д. К., последният правил впечатление на спокоен и уравновесен човек, интелигентен и в добро психическо здраве. Излага, че в действително съгласно т. 7 от договора бил длъжен да осигури физическа охрана на сградата, но с цел предотвратяване на кражби и грабежи и опазване на спокойното пребиваване на настанените лица в дома, а не за държане в дома на настанените лица против волята им в нарушение на закона и морала. Сочи, че на 03.05.2023 г. бащата на ищците доброволно напуснал дома за стари хора като казал на познат от дома, че отива да си купи плодове от пазара. Излага, че близките му били веднага уведомени за напускането му, като едва тогава ответникът разбрал, че по същия начин лицето напускало и другите домове, в които било настанено в това число ДСХ в с.* — *, включително и домът, в който живеел. Роднините на ищеца заявили, че той обича да рови по боклуците и няма да остане гладен и сигурно е отишъл да търси алкохол. Ответникът незабавно уведомил 112 и на доброволни начала негови служители се включили в търсене на лицето, въпреки умишлено укриваната информация за наклонностите на настаненото лице. Сочи се, че то е обиколило много домове за стари хора и само ищецът го посещавал веднъж на няколко месеца. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете. Иска се присъждане на разноски.

В о.с.з. ищците се явяват лично и с адв. Ванина В., чрез която поддържат изразената позиция по същество.

В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц. представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение за наследници изх. № */18.12.2023 г. на * Д., нейни наследници са преживелият съпруг * Д. К., ЕГН ********** и двете им деца – ищците Д.

Д. К. и Ф. Д. Д..

Съгласно чл. 1 от представения от ищеца препис от подписания с ответника договор № */08.07.2021 г. за предоставяне на социална услуга, възложителят Д. Д. К. възлага на изпълнителя „*“ ЕООД в Дом за стари хора „*“ да осъществи, срещу заплащане цялостното му обгрижване с цел да му бъдат създадени условия за нормален живот, считано от 08.07.2021 г. за неопределено време.

С Решение № 3617/09.11.2023 г. по гр.д. № 10339/2023 г. на ВРС ищецът Д. Д. К. е назначен за представител на отсъстващото лице * Д. К., който да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси, на основание чл. 8 от ЗЛС.

Съгласно писмо изх. № */1/25.10.2024 г. от Районна Здравноосигурителна каса – *, ведно с 4 стр. справка, включително за пролежаванията в болница на * Д. К., при болничен престой през 2021 г. и 2022 г. същият е бил с поставена придружаваща диагноза „Болест на Алцхаймер, неуточнена“.

Съгласно служебно постъпилото писмо изх. № 53260-1/21.10.2024 г., ведно с 1 бр. справка от ТД на НАП – *, за действащите трудови договори сключени от ответника „*“ ЕООД, в периода 01.03.2023 г. – 01.05.2023 г. по ТПО с дружеството са били заети четири 2 лица, включително свидетелката Н. И. С..

Ищците по делото са ангажирали и гласни доказателства в процеса посредством разпита на водените свидетели * Д. К.а – * – дъщеря на ищеца, и * К.а – съпруга на ищеца, както и на призования по почин на ищците свидетел Н. И. Сатанимирова.

Дъщерята на ищеца сочи, че не се знае къде е нейният дядо *, който е в неизвестност от 03.05.2022 г. Първоначално той бил в дом в с. *, който се запалил и го преместили в дом – „*“ във *. Излага, че той е бил настанен, защото имал деменция и изисквал 24 часа грижа.

Загубвал се и не бил ориентиран къде се намира, като в дома били наясно със здравословното му състояние, уведомена била и личната му лекарка. Сочи, че им звъннали следобед от дома, че е избягал, излязъл и го няма. Започнали да го търсят заедно с управителите на дома, обикаляли с дрон, като имало и други хора, които го търсели.

Търсенето продължило един месец, но без резултат. Три дни след като изчезнал им се обадили по сигнал, че са го видели в морската градина, където отишли и търсили една седмица, но отново безрезултатно. На другия ден след изчезването санитарката им казала, че е излязла да изхвърля боклука и да си взима кафе от кафемашината и вратата на дома била отключена. Бащата на свидетелката казвал, че баща му нито е жив, нито е умрял и вече надали се надява на нещо.

Съпругата на ищеца излага, че в момента никой не знае къде е нейният свекър, който отсъства от 03.05.2023 г. Поддържа, че той от 2019 г. имал признаци на деменция, но тогава не бил сам, защото нейната свекърва била жива и се грижела за него. След като тя починала съпругът на свидетелката и сестра му се мъчили да се справят в рамките на година, като се редували през деня и вечерта, понеже имал нужда от 24-часова грижа, като е много трудно да се опише състоянието му. Били принудени да го дадат в дом точно поради това, че трябвало 24 часа някой да се грижи за него, а те имали семейство и ангажименти и нямало как някой от тях да полага такива грижи. Свидетелката сочи, че нейният свекър бил настанен в „*“, под *, от дома знаели за здравословното му състояние, като той бил на предписани медикаменти. В самото начало лично тя ходила при личния лекар да ги изписва, а после от дома поели този ангажимент и продължили да дават лекарства. Сочи, че от там им казали, че той просто е избягал, като от една санитарка на име Н. разбрали, че отишла да хвърля боклука и вратата била отворена, като на връщане си пуснала кафе в кафемашина, а когато се върнала, нейн колега казал, че * е излязъл през вратата. Твърди, че след като им се обадили, че го няма около месец постоянно търсили нейния свекър, включително в морската градина, търсили от тъмно до тъмно. Наели дрон с термокамера от * до *, като им казали, че това е най-доброто за да намерят нещо. Свидетелката сочи, че емоционалното състояние на нейният съпруг е трудно за описване, като казвал, че баща му нито е жив, нито е умрял. Не знае дали ищците се надяват баща им да се върне. Твърди, че докато нейният свекър бил в дома съпругът ходил всяка седмица и му носил плодове и бисквити, които баща му много обичал. Имали постоянно контакт независимо, че бил настанен в дома.

Свидетелката С. излага, че познава лицето * К., който бил в дома за стари хора на „*“, където работила преди. Там го виждала всеки ден, за последно преди година и половина – две. Поддържа, че домуващите не следвало да излизат и вратата се заключвала, но понякога оставала отключена, когато се носили провизии. Свидетелката разбрала, че мъжът е изчезнал, когато след като отишла да хвърли боклука се върнала и двама нейни колеги казали, че той е избягал и тя веднага тръгнала да го търси. Не знае точно в кой момент вратата била отворена, като излязла за 2-3 минути и се върнала. Предприели търсене, като веднага се обадили на работодателите и тръгнали да го търсят из района, обиколили го целия, но мъжът го нямало.

Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна страна приема следното:

За успешното провеждане на исковата защита по исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като докажат осъществено от ответника противоправно деяние - бездействие на ответника да изпълни чрез своите служители задълженията си като доставчик на социални услуги, включително да поддържа постоянна охрана на сградата на Дом за стари хора „*”- гр.*, за да не може бащата на ищците * Д. К., който е бил настанен в дома, да избяга, както и че последният е страдал от деменция налагаща да не излиза от дома; че на 05.03.2023 г. * Д. К. е изчезнал от Дом за стари хора „*”- гр. * и е в неизвестност и понастоящем; претърпени от ищците неимуществени вреди вследствие изчезването на техния баща; причинно - следствената 3 връзка между деянието и вредите; размера на претърпените вреди.