Определение № 72 от 06.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Ловеч, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600002 по описа за 2024 година Производство с правно основание член 243,ал.8 от Наказателно – процесуалния кодекс.

Постановено е Определение № 212/30.11.2023 година постановено по частно наказателно дело № 2023433020089/2023 година на Районен съд Тетевен.С това определение съдът е отменил Постановление от 19.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура Ловеч, ТО - Тетевен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3/2018 г. по описа на ОСлО-Ловеч, прокурорска преписка № 73/2018 г. на Районна прокуратура - Ловеч, водено за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 2, вр. с чл.130, ал.1 от НК, като незаконосъобразно и върнал делото на Районна прокуратура - Ловеч, ТО-Тетевен за спазване на дадените в обстоятелствената част на определението указания.

Недоволни от това Определение са останали от Районна прокуратура Ловеч, ТО-Тетевен,което го протестират с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Сочат,че изводите на наблюдаващия прокурор за липса на данни за престъпление от общ характер се базират на обстоен анализ на доказателствения материал са обосновани и непротиворечиви.Сочи се в протеста,че прокурора е постановил акта си в съответствие на вътрешното си убеждение въз основа анализ на доказателствата по досъдебното 1 производство.Изразяват несъгласие с изводите на съда,че фактическата обстановка в обжалваното постановление се припокрива с тази по предходни произнасяния на прокуратурата.Изтъкват,че това се дължи на анализ на сходна фактология,установена в хода на продължило близо пет години разследване.Изтъква се в протеста,че вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор е формирано на база законосъобразно събран доказателствен материал и обстоен анализ на гласните доказателства,налични от оформилите се две групи свидетели.Отделно от това,с Постановление от 14.10.2023 година прокурора се е произнесъл защо не уважава доказателствените искания на защитата – именно разпит на допълнителни петима свидетели,неразпитвани до този момент,които следвало да удостоверят нейното здравословно състояние.Преди всички обвинението сочи,че същите не са преки очевидци на инцидента,като с оглед факта,че са роднини на Б. следва да се отчете и евентуалната тяхна заинтересованост.С оглед тези доводи обвинението счита,че разследването е продължило извън разумния срок,събрани са всички относими доказателства,поради което молят,протестирания съдебен акт на Районен съд Тетевен да бъде отменен,като с произнасяне по същество въззивния съд потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

От съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и наведените в протеста доводи състава на въззивния съд намира протеста за процесуално допустим,а по същество за основателен.За да постанови прекратяване на наказателното производство Районна прокуратура Тетевен е приела за установена следната фактическа обстановка :

На 27.12.2017г. свидетелите В.С.Х., поЛ.йски инспектор пътен контрол и С.Ю.А., мл. поЛ.йски инспектор, и двамата униформени служители на РУ МВР Тетевен към онзи момент, били на работа за времето от 08.30 часа до 20.30 часа съгласно утвърден план за провеждане на специализирана поЛ.йска операция в следобедните часове на деня, със служебен автомобил, обозначен като патрулен, „---------- с рег. № ----------, се намирали на 1111-1-4, км. 12+000, в районна на местност „***“, землището на с. Б. и осъществявали контрол на движението. Около 14:20ч. и двамата полицаи възприели, че от посока София, към. с. Б. се движи лек автомобил „***“, модел „***“, червен на цвят, с рег. № ***, без включени светлини. Тъй като деянието е нарушение 2 на правилата по ЗДвП, сигнал за спиране със „СТОП“ палка по образец подал св. А. и автомобилът спрял. Проверката на водача била предприета от полицай В. Х., който се приближил от страната на водача и след като последният свалил стъклото на предната лява врата, Х. му се представил с име, фамилия, длъжност и РУ на МВР, в което работи, изисквайки водачът да представи документите си и тези на автомобила. Водач бил установен като св.

Т.Г., който веднага реагирал с думите: „Научете се първо да спирате и тогава елата да ме спирате“. При уведомяването, че е спрян, тъй като се движи без включени светлини, от страна на Г. последвали множество реплики от рода на това, че Х. е луд и че не е ли видял, че светлините били включени. Х. неколкократно повторил искането за предоставяне на документи и уведомил Г., че ще бъде санкциониран за нарушението с фиш. Г. дал документите си, продължавайки да твърди, че полицаите не го спрели според правилата, че ще се върне с кмета на с. Б. и тогава полицаят Х. ще скъса фиша, че ще подава оплаквания срещу тях и ще ги уволнят и пр., без да е бил провокиран по какъвто и да е начин. При предявяване на фиш съставен от Х., Г. първоначално отказал да го подпише, тъй като поискал да напише възражение, но след като му било разяснено, че в такъв случай следва да му бъде съставен акт, се подписал, получил препис и получил документите си обратно. Преди да тръгне Г. отново на висок тон заявил, че служителите „няма да са вечно полицаи“ и когато ги срещне без униформи „ще им се стъжни“, през сваления прозорец отправил груби изрази, че те не са никакви полицаи, а са боклуци, напсувал ги, показал среден пръст и потеглил демонстративно с пълна газ и „въртене на гуми“ в посока към с. Б.. След тези действия на Г. Х. и А. незабавно се качили в патрулния автомобил и потеглили след автомобила, управляван от пострадалия, с намерението да предприемат мерки за непристойното му поведение, както те преценили държанието му към тях, като длъжностни лица при и по повод изпълнение на службата им, и поведението му на водач на МПС. Х. уведомил дежурния по управление - св. П.Ф., за случай с Л., на което е съставен фиш и последвали обиди от негова страна, спрямо което те ще предприемат задържане по реда на ЗМВР. ПоЛ.йският автомобил бил управляван от свидетеля С.А..

Настигайки автомобила на Г., св. Х. подал сигнал по образец със СТОП палка.

Първоначално Г. не се подчинил и продължил движението, което накарало полицаите да го изпреварят и препречат посоката му с поЛ.йския автомобил 3 като от самото начало те се движели с включени сигнални светлини, така че Г. спрял на уширение на пътя непосредствено преди първите сгради на с. Б. и района на гробищата. От патрулния автомобил пръв слязъл полицай Х. и се отправил към колата на Г., откъдето слезли всички лица, возещи се в колата на Г. както следва: пътуващият на предната седалка негов братовчед - св.

Т.Н., както и пътуващите отзад три жени: А.Б., майка на Г., И.Р., с която Г. живеел на семейни начала и св. М.Г.Д., фактическа съпруга на св. Т.Н.. Г. отново изпсувал и питал какво искат от него. Всички, основно жените, започнали да викат, да вдигат голяма врява, да задават въпроса какво се занимават е тях. При устното уведомление, заявено високо и ясно от страна на полицай Х. към Г., че ще бъде задържан в арестно помещение на РУ МВР Тетевен, Г. го хванал за ръкавите на униформената дреха и задърпал като същевременно викал, хем, че го удрят и щипят. Полицай Х. е заявил, че никой от двамата - той или полицай А., който се бил приближил, но стоял в страни не е докосвал Г.. Жените наобиколили двамата поЛ.йски служители, викайки.

В същото време Г. хванал полицай Х. през тялото, намирайки се Л. в Л. с него, сключвайки пръсти зад гърба му и започнал да го стиска. Въпреки няколкократните устни предупреждения на полицай Х., Г. не го пуснал.

Намесил се полицай А., който опитвал да издърпа ръцете на Г., докато Х. сам не се отскубнал. Двамата полицаи предприели поставянето на белезници на ръцете на Г., отзад зад тялото му, прилагайки сила и поЛ.йски техники, за да извият ръцете му отзад, след което го качили в патрулния автомобил на задната седалка. След поставяне белезници на Г. и качването му на задната седалка на патрулния автомобил, където той продължил да се съпротивлява, двамата служители влезли в автомобила като Х. бил до А., който заел местото на водача на автомобила. Обидите и заканите, че ще пишат жалби, че полицаите ще бъдат уволнени и че ще се саморазправят с тях от спътниците на Г. продължили, като до потеглянето, което станало по най-бързия начин, те и започнали да удрят с ръце автомобила. При пътуването до РУ Тетевен Г. не спирал с непристойното си поведение. Пристигайки в РУ МВР Тетевен, Г. бил въведен в управлението и задържан с изготвяне на съответните документи. Полицай Х. отишъл в стаята на КАТ и повече не се занимавал със случая нито възприел нещо в или извън управлението. Г. бил закаран до болницата от свидетелите - полицай А.Л.Л. и полицай К.И.К. - униформени служители на РУ МВР Тетевен - за предвидения в закона преглед. При 4 излизането си от сградата, за да отведат Л.то до болничното заведение, двамата поЛ.йски служители видели група лица, които започнали да викат, че ще пишат жалби, ще наемат адвокат затова, ще викат телевизия заради задържането на Г.. В болницата Г. бил прегледан, не се оплакал от нищо както заявяват и двамата полицаи и при връщането му в РУ Тетевен въпросната група граждани отново били заварени и отново започнали да викат и да се заканват по описания начин. В това време от управлението излязъл св. С.А. и казал на Л. да го придружи като двамата заминали със служебен автомобил служебно по сигнал в с. Г.. При появата на А. отвън към него имало обиди от групата лица и същите закани, че ще бъде уволнен като той не реагирал. К. въвел Г. в управлението. Междувременно влязъл мъж, който се представил за баща на Г. и питал какво се случва като дежурният Ф. го информирал, че Г. ще бъде задържан по реда на ЗМВР, както и му разяснил, че може да закупи някакви храни и вода за него. По-късно същият човек се върнал и донесъл покупки, придружен от момиче и двамата се срещнали за кратко с Г., след което всички си заминали. Дежурният служител в ОДЧ П.Ф. получил обаждане от дежурния полицай в ОД МВР Ловеч, че е постъпил сигнал на тел. 112 за това, че полицай е взел телефон на някого, без уточнения, поради което и липса на такива данни той или който и да е не предприел нищо. Л. и А. се върнали от сигнала в с. Г., но вече пред управлението не е имало близки или познати на Г..

Разпитани били в качеството на свидетел от едната страна В. Х., С.А., И.И., П.Ф., Ангел Л., К. К. и Д.Н.. В показанията си свидетелят И.И. е заявил, че е видял действията на поЛ.йските служители от момента на спиране на автомобила на Г. и описаната схватка с Г. до качването му в служебния автомобил. Свидетелят И.И. пътувал в обратната посока, напускайки с. Б., когато насрещни автомобили му пресветнали с фарове. Възприел, че поЛ.йски автомобил с включени светлини изпреварва и спира друга кола на пътно уширение като сам отбил в ляво и спрял на същото уширение недалеч и излязъл от колата си, за да види какво се случва. Познава Х. и А. като поЛ.йски служители. Познава и Г., тъй като го бил наемал да му върши работа. Свидетелят И.И. е категоричен, че полицай Х. слязъл от поЛ.йската кола и се насочил към автомобила на Г., от който автомобили излезли другите установени по делото свидетели Заявява, че Г. се спуснал и хванал през кръста полицай Х., а една от жените дърпала същия полицай за дрехата. Св.

5

И. поискал да се намеси, за да окаже съдействие на полицаите, но бил възпрян с жест от А., който разбутал лицата около Х. и заедно задържали Г., поставяйки му белезници.

При проведените процесуално следствени действия ясно се оформили две групи свидетели/това обстоятелство е отчетено и анализирано и от решаващия съд /,именно свидетелите от едната страна В. Х., С.А., И.И., П.Ф., Ангел Л., К. К. и Д.Н., от друга страна свидетелите Т.Г., Т.Н., А.Б., И.Р., М.Д., Г.К., Р.Р., Р.Д. и М.М..

Тук първоинстанционния съд е допуснал един фундаментален пропуск,дал отражение и на по – нататъшните му изводи.Решаващия съд е поставил под един знаменател показанията на пътуващите в колата Т.Г., Т.Н., А.Б., И.Р. и М.Д. и показанията на първата група свидетели,без да отчете,че пътуващите в лекия автомобил лица са всички роднини помежду си – водача на автомобила и първопричина за инцидента Т.Г., пътуващият на предната седалка негов братовчед - св. Т.Н., както и пътуващите отзад три жени: А.Б., майка на Г., И.Р., с която Г. живеел на семейни начала и св. М.Г.Д., фактическа съпруга на св. Т.Н..