Решение № 6436 от 23.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6436 гр. София, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100108360 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на искова молба от З. Р. З., с ЕГН ********** срещу ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК *******, с която се предявяват искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 04.08.2022г. по вина на водача на л.а.„Киа К5“, с рег. № *******, И. М. Р., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сумата 8308,02лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение и закупуване на медицински изделия и медикаменти, ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. – датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция, до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 04.08.2022 г., около 16:15 ч., в гр. София, л.а.„Киа К5“, с рег. № *******, с водач И. М. Р., движейки се по ул.

„Черковна“, с посока на двиЖ.е от ул. „Попова шапка“ к ъ м ул. „*******“, несъобразявайки се с пътната настилка. вид и релеф на пътя, скорост и с останалите участници в двиЖ.ето, блъска пресичащата на пешеходна пътека З. З., както и нейното кученце Джорджо. Ищецът получила травматични увреждания, изразяващи се в загуба на съзнание, полифрагментна фрактура на дясна патела (дясно коляно), подбедрица, травма на главата, ригидност в дясно в лумбалния отдел на гръбначния стълб, 1 увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, както и множество други, с оплаквания от остра болка в областта на дясното коляно и невъзможност за двиЖ.е на десен крак. Сочи се, че уврежданията наложили болничен престой от един месец, през който ишецът на 09.08.2022г. претърпяла оперативна интервенция, последвана от болничен престой от 10 дни, липса на възстановяване и продължаващи болки, което наложило в периода 10.10.2022г.-17.01.2023г. да посещава многократно лекари специалисти, а на 18.01.2023г. отново да й бъде извършена оперативна интервенция за изваждане на два серклажа от коляното. След интервенцията са се засилили болки в кръста и изтръпване на десен долен крайник, установен е дефицит на флексия от 30 градуса. Освен посочените травми, твърди да е претърпяла и психологически такива – скръб от загубата на кучето й, починало в следствие на произшествието, което наложило да провежда редовни сесии с фамилен системен психотерапевт от месец септември 2022 г. до настоящия момент. Твърди значително засягане на ежедневния й бит и начин на живот – не можела да се грижи за 16 годишната си дъщеря, наложило се майка й да й помага, поради това, че тя не можела да се обслужва сама и имала постоянна нужда от чужда помощ, затварила се в себе си, изпитвала непрестанни и силни болки, както и притеснения относно това дали ще възстанови предишното си здравословно състояние и дали ще може да възстанови живота си. Заради настъпилото ПТП работоспособността й била силно засегната и за периода от 05.08.2022г. до 19.06.2023г. преустановила работа, което засилило болките и страданията от преживяното ПТП и последиците от същото. Твърди, че в следствие на ПТП била с влошено емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, депресия. Били осуетени плановете й за планирана лятна почивка и събитията по това време.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска по основание и размер. Посочено е, че ответникът оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции.

Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на ПТП, оспорва се посочените травматични увреждания да са настъпили в следствие на ПТП, оспорва се изобщо наличието на сочените увреди, оспорва се ищцата да е претърпяла оперативни интервенции, да е изпитвала сочените болки и страдания. Поддържа се, че произшествие от 04.08.2022г. е настъпило по причина от действията на ищцата като пешеходец, поради извършеното от нея навлизане на пътното платно в опасната зона за спиране на автомобила, т.е. на такова отстояние от превозното средство, което в момента на навлизане на пешеходката на пътното платно е било недостатъчно за преустановяване на двиЖ.ето и за пълно спиране преди мястото на удара. Твърдят, че пешеходката е могла при обикновено внимание, непосредствено преди да започне пресичането, да възприеме пътната обстановка и другите участници в двиЖ.ето и не е била налице обективна пречка да съобрази пътната обстановка и разстоянието до наближаващия автомобил, като въпреки наличето на обозначена пешеходна пътека, именно поради недостатъчното разстояние от превозното средство да не предприема пресичане, с което да препятства възникването на опасност на пътя и осъществяването на транспортния инцидент. Посочват, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДВП. Оспорват сочените разходи да са били нужни и да са направени във връзка с лечение на травми от ПТП. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди и социално икономическата обстановка в страната. Възразяват срещу искането на ищеца, да бъдат обяваявани за безспорни, 2 каквито и да са обстоятелства, относими към спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен заверен препис от Присъда №145/19.03.2024г., постановена по НОХД №1916/2024г. по описа на СРС, 2 състав, потвърдена с Решение №485/24.07.2024г., постановено по ВНОХД №3009/2024г. по описа на СГС, НО, 17 въззивен състав, с която И. М. Р. е признат за виновен в това, че на 04.08.2022 г. около 16.15 ч. в гр. София, на ул. „Черковна“, при управляване на л.а.„Киа К5“, с рег. № *******, с посока на двиЖ.е от ул. „Попова шапка“ към ул.“*******“, до №*******, на пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен знак №Д 17 от ППЗДвП, нарушил правилата за двиЖ.ето по пътищата, визирани в Закона за двиЖ.ето по пътищата /ЗДВП/, а именно: чл. 119, ал.1 от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминавапщте по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила пешеходка З. Р. З., реализирал пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост причинил на З. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявото колянно капаче, осъществило медико-биологичният признак трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл. 343, ал, 3, б. “А”, пр. 2, вр. ал, 1, б. “Б”, пр. 2, вр, чл. 342, ал, 1, пр, 3 от НК.

На лице е задължително решение на наказателен съд, като съгласно чл.300 ГПК следва да се приемат за установени по задължителен начин няколко групи обстоятелства. Първо, според чл. 300 от ГПК следва да се счете за задължително за този съд, че на 04.08.2022 г. в гр. София, на ул. „Черковна“, И. М. Р. при управление на лек автомобил „Киа К5“, с рег. № *******, е нарушил правилата за двиЖ.е, установени в ЗДвП – чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Второ, пак на същото основание следва да се счете за задължителен установеният механизъм за причиняване на ПТП- основна причина за възникналото ПТП е поведението на водача на л.а.„Киа К5“, с рег. № ******* относно останалите участници в двиЖ.ето - не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека пешеходка З. Р. З.. Елемент от установения механизъм е и как и къде е настъпил удара – на пешеходна пътека. Трето, задължително за СГС е, че при ПТП на З. Р. З. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявото колянно капаче, осъществило медико-биологичният признак трайно затруднение на двиЖ.ята на левия долен крайник.

Доколкото производството по настоящето дело е започнало преди постановяване на посочената присъда, по делото са сдъбрани доказателства за механизма на ПТП – депозирани са показания от И. М. Р. и е прието заключение на САТЕ.

3

Съгласно показанията на И. М. Р., двиЖ.ето и в двете посоки по ул. „Черковна“ е било натоварено. Спомня си, че преди пешеходната пътека от дясната му страна имало хора на тротоара, около десет метра преди пешеходната пътека, нещо привлякло вниманието му и за момент се разсеял - отклонил вниманието си в дясно и не видял пресичащия пешеходец. Когато върнал погледа си директно напред, малко преди автомобилът да стигне до самата пешеходна пътека, вече виждал, че пешеходецът пресича, тя вървяла по пешеходната пътека и с нея имало момиче и куче. Опитал се да спре, но не успял и ударил пешеходката, тя паднала, веднага спрял, излязал от автомобила и отишъл при нея. Тя била пред автомобила, на пешеходната пътека, паднала на коленете си - коляното й било ожулено и казала, че много я боли, като започнало и да посинява. Кучето се било завряло под бронята на автомобила. Посочва, че когато излязъл от автомобила, погрешно оставил лоста на автоматичната скоростна кутия вместо на „паркинг“, на „неутрална“ и поради това, че пешеходната пътека е задигната, автомобила потеглил назад, опитал се да го спре, но паднал тичайки и автомобила се ударил леко в намиращата се отзад кола.

По делото е прието заключение на САТЕ, съгласно което е възприет маханизъм на ПТП, описан в КП за ПТП с пострадали лица №К-384 от 04.08.2022г., издаден от СДВР, като посочва, че пресичането на пешеходката на пътното платно на ул.

„Черковна“ е започнало от началото на пешеходната пътека, находящо се от дясната страна на пътното платно, считано за посоката на двиЖ.е на лекия автомобил, като е изминала до мястото на удара около 2,00м, със скорост 1,36м/с, което разстояние тя изминава за 2,72с. За същото време автомобилът би изминал 11,31 м., т.е. когато пешеходката е започнала пресичането си, автомобилът е отстоял на 11,30м. от линията на пресичане на пешеходката. Прието е, че удара е настъпил поради недостатъчно внимание от страна на водача на лекия автомобил. Установено че при своевременна реакция от страна на водача на лекия автомобил, ударът на пострадалата пешеходка е бил предотвратим посредством аварийно спиране защото дължината на опасната зона за спиране е по - малка от отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на възникване на опасността. Посочва се, че и двамата участници са имали видимост един към друг, но пешеходката не може да прецени, че водачът на автомобила няма да спре и да я пропусне.

Съгласно чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. От САТЕ и от показанията на И. М. Р., е видно, че пешеходката е била стъпила на пешеходната пътека в момент, когато автомобила е бил на разстояние от 10 мевтра, според свидетеля и 11,30м. според вещото лице, което разстояние е напълно достатъчно за спиране на втомобила преди пешеходната пътека.