Решение № 57 от 25.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Смолян, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500473 по описа за 2024 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2505/02.10.2024г от В. Т. ,Й.

Т.,Г. Н. Т. и М. Т. чрез адв.Б. И. К. против решение № 39 /16.09.2024 година постановено по гр.д. № 242/2022 г. по описа на районен съд -Чепеларе за делба - първа фаза, в частта му ,с която е допусната до делба пристройката ,построена в поземлен имот пл.№- 96 и попадаща в част от поземлен имот пл.

№- 95, както и в частта, с която доверителите му са осъдени да заплатят на ищцата М. И. сумата от 151.96 лева представляваща обезщетение за ползването на първи жилищен етаж и сумата от 54.89 лева представляваща обезщетение за ползването на втори жилищен етаж, съответно на притежаваните от ищеца идеални части от етажите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на делбата на основание чл.344 ал.2 от ГПК. Моли въззивния съд да отмени в атакуваните части решението Претендира разноски .Намира ,че в обжалваните части решението противоречи на материалният закон и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Намира ,че не е следвало да се допуска до делба построената в поземлен имот пл.№- 96 и попадаща в част от поземлен имот пл.№- 95 сграда, според допълнителното и неоспорено от страните заключение на вещото лице Б. Ас. Според това допълнително заключение новата сграда съдържа в себе си отделни самостоятелни обекти в сграда.Твърди ,че е построена от първата ответница М. Т. и покойният и съпруг Г. Т. с техен труд и средства. Счита ,че щом тази сграда съдържа в себе 1 си отделни самостоятелни обекти в сграда,то тя не подлежи на делба.

Относно претенцията на ищцата по реда на чл.344 ал.2 ГПК счита , че такава претенция не е била предявена изобщо. Тя е отразена единствено и само в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди ,че липсва такава претенция в петитума на исковата молба, независимо, че тя е била оставяна без движение на два пъти. Счита ,че в тази връзка съдът не е следвало да се произнася в тази част. След като е приел и е разглеждал тази претенция в нарушение на процесуалните правила, счита че съда при липса на доказателства е уважил претенцията. Твърди ,че по делото са събрани две групи свидетелски показания. Първите свидетели са тези на ищцата - съпруг и син, чийто показания намира ,че следва да се ценят съобразно изискванията на чл.172 от ТПК относно тяхната заинтересованост от изхода на делото.

Независимо от това синът на ищцата заявява , че „ние” поискахме да ползваме имота едва след като разбрахме, че баба е прехвърлила своите идеални части на ответниците по делото. Разбрахме също така, че ключовете на жилищната сграда се държат от баба, т.е. майката на ищцата. Твърди ,че допълнително се установява , че ключовете за жилищната сграда се намират в Г. Т., която живее там. В тази връзка са показанията и на свидетеля Г. К. И. - съпруг на ищцата, който заяви, че ключовете за къщата се държат от майката на съпругата му.

Пак от показнията на свидетеля И. счита че може да се направи извода, че ответниците по делото по никакъв начин не са пречили на ищцата да ползва своите части от имота, тъй като самите те за да влезнат в къщата използват ключовете, находящи се в Г. Т.- протокола от с.з. проведено на 15.01.2024 година — стр. 170 от делото/. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че като свидетел е разпитана майката на ищцата - Г. Т., която е равно отдалечена от страните по делото. Тя заявява , че дъщеря и - ищцата по делото никога не е проявявала каквото и да е желание да ползва своите части от имота въпреки, че е идвала в село Малево. Тя живее в жилището на съпруга си, което е съседно на делбеният имот. Отношенията между майка и дъщеря са се влошили след като Г. Т. е прехвърлила своите идеални части от делбените имоти на внуците си. Но дори и при влошени отношения между майка и дъщеря, счита ,че ищцата не е направила каквото и да е искане да ползва своите части от имота. Поради това счита ,че ищцата се е самоограничила /проявила е нежелание да ползва имота/, което не и дава основание да предяви претенция за ползите от които е лишена да ползва частите от имота си.

Твърди че много пъти ответниците са канили ищцата да идва в имота ,за да го ползва, в това число да участва и в сделките при които Г. Т. се е снабдила с констативен нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка и е прехвърлила своите идеални части на внуците си, ответници по делото. Покъсно в друго нотариално производство ищцата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху своите идеални части от правото си на собственост върху имот пл.№- 96, при което може да се констатира, че доверителите му са добросъвестни и не са ощетили с нищо ищцата по делото.Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2872/06.11.2024г от М. В. И. –гр.Пловдив ,чрез адв. К. А. К. ,който намира ,че решението на 2 районен съд Чепеларе в обжалваните части е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.Решението се обжалва в частта, в която е допусната до делба пристройката от западната страна на къщата, и в частта, в която ответниците са осъдени да заплащат на доверителя му обезщетение за ползване на първи и втори жилищен етаж от сградата. По въпроса за статута на пристройката жалбоподателите настояват тя да е самостоятелен обект, да е строена от техният наследодател и да е тяхна собственост. Като аргумент посочват факта, че тя съдържала в себе си отделни самостоятелни обекти. Аргументацията на жалбоподателите по този въпрос намира ,че не почива нито на фактите, нито на правото. Видно от заключението на вещото лице Ас. целият трети етаж на сградата (старата част плюс пристроената) може да се определи като един самостоятелен обект на собственост Твърди ,че този етаж функционира като многостайно жилище. Поради това счита ,че не е вярно твърдението, че пристройката съдържала самостоятелни обекти. Не е вярно и твърдението, че пристройката е строена от ответницата М. Т. и покойният и съпруг. Освен несъответствие с установените факти, твърдението във въззивната жалба за самостоятелност на пристройката противоречи и на правото. По въпроса дали дадена пристройка е самостоятелен обект има обилна и безпротиворечива съдебна практика, която най-общо се свежда до следното. Част от основните характеристики на „самостоятелния обект“ на правото на собственост са обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Сочи решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017г, II ГО ВКС. В допълнение е казано, че дори заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост. Счита ,че по делото е установено , че пристройката се състои от три стени, долепени до основната сграда, тоест има обща стена с основната сграда. Имат общи ВиК и ел. инсталации.

Счита ,че самия замисъл на тази пристройка, първоначалният замисъл на бащата на ищцата В. Т., е бил да разшири двата етажа, защото след развода си М. през 1990г се връща да живее в бащината къща. И тогава баща й започва това разширение. Друго важно при определяне статута на пристройката счита ,че е, освен че има обща стена с къщата, тя има и врати и на двата етажа, свързващи я с къщата. Твърди ,че дълги години в тази пристройка не е могло да се влиза отникъде другаде, освен от старата къща. За да се влезе в стаите на пристройката, се влиза от входа на къщата и през междинните врати се влиза в пристройката. И това е важало и за двата етажа. Твърди ,че така е било предвидено от общия наследодател В. Т. когато е започнал да я строи.

Много по-късно, чак през 2018 — 2019г ответниците зазиждат едната врата, свързваща къщата с пристройката (тази на първия етаж) и извършват преустройства и размествания. Твърди ,че свързващата врата на втория етаж съществува и до днес, видно и от заключението на ВЛ Асанов.

Твърди , че ответниците са изградили и стълба отвън, по която вече може да се влезе в пристройката, без да се минава през къщата, но това е станало 3 през 2018-2019г.“. Твърди ,че всичко това е станало без съгласието, дори без знанието на доверителката му М. И.. Важно е да се отбележи, че при определянето на статута на пристройката релевантно е какво е представлявала тя при построяването й, какво е било първоначалното й предназначение. А то е било да се разшири къщата с по още няколко помещения на всеки жилищен етаж. Това че много по-късно преходната врата на единия етаж е била зазидана и са били изградени външни стълби, от които да се влиза в помещенията на пристройката, отвън, без да се минава през къщата, счита ,че не променя нищо. Освен всичко друго и поради това, че е направено без съгласието на доверителката му. Счита ,че освен че е конструктивно свързана към къщата (имат обща стена и свързващи врати на двата етажа), то и функционалното предназначение на пристройката е обслужващо сградата, до която е пристроена. Тоест тя е принадлежност към жилищната сграда.

Следователно тя е станала собственост на собственика/те на сградата.

Относно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК счита , че жалбата в тази част е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване.

Макар да се съдържа в окончателния акт по делото — решението произнасянето по искането за обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК представлява определение, което може да се обжалва с частна жалба Претендира от ответниците заплащане на обезщетение за ползата, от която ищцата е лишена.

Квалификация на претенцията - чл. 31, ал. 2 ЗС. Още в първото по делото заседание съдът квалифицира претенцията като такава по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Твърди ,че привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство, същата е заявена в исковата молба, което не води до промяна на характера на претенцията.Счита ,че като е приел основателността на претенцията я уважава.Намира ,че ответниците правят опит да се освободят от отговорността за обезщетение ,твърдейки, че ключовете от имота се държали от баба им и те ползвали нейните ключове. Намира ,че това е несъстоятелно като развива подробни доводи Моли въззивния съд в обжалваните части да потвърди решението на районен съд Чепеларе като законосъобразно и обосновано Претендира разноски.

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите М. Г. Т. В. Г. Т., Й. Г.

Т. и Г. Н. Т. ,се явяват лично и с адв.Б. К. поддържат депозираната въззивна жалба изцяло .Молят да бъде отменено решението на районен съд – Чепеларе в обжалваните части като бъде отхвърлена уважената претенция за наема Претендира разноски

Въззиваемата М. В. И. редовно призована , не се явява. Постъпила е молба –становище от пълномощника и адв.К. ,който поддържа депозирания отговор и моли в обжалваните части да бъде потвърдено решението на районен съд –Чепеларе ,като законосъобразно и обосновано постановено Претендира разноски в размер на 600 лева и прави изрично възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещните страни.

Смолянският окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален 4 представител,в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

В районен съд –Чепеларе е депозирана искова молба, уточнена с молби вх. № 202/23.01.2023 г., вх. №576/24.02.23 г. и вх. № 768/15.03.2023 г. от М. В. И. от гр. Пловдив, против В. Г. Т.,Й. Г. Т., М. Г. Т. и Г. Н. Т. ,като е предявен иск с правна квалификация чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК и отделно искане/привременна мярка/ по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.Ищцата М. В. И. твърди, че първите двама ответници са нейни племенници - синове на нейния брат Г. В.в Т., починал на 15.03.2021 г., а третият ответник е неговата съпруга, като всички са съсобственици на следните недвижими имоти