Присъда № 9 от 09.06.2026, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ към Присъда № 9, постановена на 09.06.2026 г. по НОХД № 619/2025 г. по описа на Районен съд - Ихтиман.

Подсъдимият П.Ю.М. – ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „П.Д.“ №*, ет. 3, ап. 10, е предаден на съд с обвинение по чл. 216, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 17.11.2024 г., около 01,30 часа в гр.

Момин проход, общ. Костенец, обл. Софийска противозаконно е унищожил ч у ж д а недвижима вещ – един брой стъклопакет на входна врата на санаториума за възрастни на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД – Филиал – Момин проход, собственост на „СБР – НК“ ЕАД – Филиал Момин проход, като е хвърлил тухла по входната врата, вследствие на което е счупил стъклопакета на същата и е причинил имуществена вреда в размер на 115,00 лева /95 лева за подмяна на стъклото и 20 лева за поставяне/, като деянието представлява маловажен случай.

С Протоколно определение с рег. № 409/17.06.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по делото на 09.06.2026 г. съдът допусна изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК в такова по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за това, че: на 17.11.2024 г., около 01:30 часа в гр. Момин проход, общ. Костенец, обл. Софийска противозаконно е унищожил чужда движима вещ – един брой стъклопакет на входна врата на санаториума за възрастни на „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД - Филиал Момин проход, собственост на „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД - Филиал Момин проход, като е хвърлил тухла по входната врата, вследствие на което е счупил стъклопакета на същата и е причинил имуществена вреда в размер на 48,57 евро или 95 лева /включваща 33,23 евро или 65 лева за подмяна на стъклото и 15,34 евро или 30 лева за поставяне на стъклото/, като деянието представлява маловажен случай.

В съдебно заседание представителят на РП – Самоков, ТО - Ихтиман поддържа обвинението като безспорно доказано. Пледира, за осъдителна присъда, с която на подсъдимия П.М. да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 150 евро.

Защитникът на подсъдимия адв. Й.З. пледира съдът да постанови оправдателна присъда, считайки че е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Сочи, че не се оспорва и категорично се установява авторството на деянието. Счита, че подсъдимият е направил всичко по силите си и всичко възможно, за да предотврати настъпването на това деяние. Сочи, че на оставения телефон на вратата на санаториума никой не е отговарял при многократни повиквания, а след това вторият охранител – св. К. със своите действия и неадекватно поведение е предизвикал впоследствие да се случи това нещо. Според адв. З., св. К. нито се обадил на колегата си, нито е отключил вратата на санаториума. След тази случка 1 подсъдимият се изнервил допълнително и направил последен опит, като се обадил на тел. 112, като от там също му било отказано съдействие. Сочи, че изпадайки в тази ситуация след повече от половин час невъзможност да си легне и имайки предвид студеното време и неговото неразположение е счупил стъклото и се прибрал. Според защитника на подсъдимия в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли съдът да приеме, че извършеното от подсъдимия не е престъпно деяние, тъй като макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, то неговата обществена опасност е незначителна. Моли съдът да приложи чл.

9, ал. 2 от НК и да освободи от наказателна отговорност подсъдимия.

Подс. П.М. в право на лична защита заявява, че поддържа изцяло заявеното от него в дадените пред съда обяснения. Счита, че е изчерпал възможностите да се случи това, което се е случило. Заявява, че изцяло е съдействал на полицията и съда, както и че е звънял и търсил съдействие от всички, но никой не съдействал.

В последната си дума, подс. П.М. моли да бъде оправдан. Заявява, че не е нарушил обществения ред и не е събудил никой, а деянието е наистина маловажно.

Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият П.Ю.М., ЕГН: ********** е с постоянен адрес в гр. С., ул.

„П.Д.“ №*, ет. 3, ап. 10.

В периода от 14.11.2024 г. до 21.11.2024 г. подсъдимият П.Ю.М., бил настанен, като пациент в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД („СБР-НК“ ЕАД) – Филиал Момин проход, за физикална терапия и рехабилитации при болести на опорно-двигателния апарат.

В „СБР-НК“ ЕАД – Филиал Момин проход действал Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, като в чл. 15, т. 4 от същия било посочено, че се забранява излизането и влизането в болничните бази във времето от 22,00 часа до 06,00 часа, което обстоятелство било отразено и в поставена на входната врата табела с надпис: „ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ В 22,00 ЧАСА. ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ В 06,00 ЧАСА“.

На 16.11.2024 г. след обяд подсъдимият П.М. напуснал санаториума за възрастни при „СБР-НК“ ЕАД – Филиал Момин проход и се върнал чак през нощта на 17.11.2024 г. около 01,30 часа. Същият се опитал да влезе в сградата на санаториума за възрастни, но входната врата била заключена. Подсъдимият М. позвънил на звънеца и изчакал няколко минути, но тъй като не се появил никой се насочил към сградата на санаториума за деца, където видял, че има охранител, а именно свидетелят С.С. К.. Свидетелят С. К. също видял, че 2 подсъдимият М. се приближава към него, попитал го какво иска и той му обяснил, че е настанен в сградата за възрастни, опитал се е да влезе, но вратата била заключена и нямало пазач. Двамата заедно тръгнали към санаториума за възрастни, като през това време свидетелят К. обяснил на подсъдимия М., че ще потърсят колегата му - свидетелят Л.С.В., който бил нощна смяна, като охрана на сградата за възрастни. Докато вървели към сградата, на свидетеля К. му направило впечатление, че подсъдимият М. е в нетрезво състояние. При пристигането на св. К. и подс. М. пред сградата на санаториума за възрастни двамата не открили свидетеля Л.В..

Подсъдимият М. се обадил на тел. 112 с искане за съдействие от тяхна страна да влезе в сградата на санаториума за възрастни, като описал, че охранителят на сградата отсъства, а охранителят на другата сграда на санаториума отказва да му отключи. Подсъдимият М. заявил на оператора на тел. 112, че няма да спи навън, а ще чупи стъкла, например.

След приключването на разговора с тел. 112 подсъдимият М. видял една тухла на земята, навел се, взел я и се опитал да я хвърли по входната врата на санаториума. Свидетелят К. му попречил, като застанал пред него, но тогава подсъдимият М. оставил тухлата на земята и показал нож в джоба си на свидетеля К., като му казал: „Виждаш ли ножа?“. След това бутнал свидетеля К. с ръце, за да се отмести, навел се, взел отново тухлата и я хвърлил по входната врата. Вследствие на удара се счупил стъклопакета на вратата. През това време пристигнал свидетелят Л.С.В., който се връщал от обход на сградата на санаториума за възрастни и приближавайки се, чул силен шум от счупване на стъкло. Свидетелят В. попитал подсъдимия М. какво прави, на което последният отговорил, че е настанен в санаториума за възрастни и че не е имало кой да му отвори, заради това е счупил стъклото на входната врата.

Свидетелят В. обяснил на подсъдимия М., че в санаториума има пропускателен режим, който е от 06,00 часа до 22,00 часа и че същият трябва да се спазва. Подсъдимият М. бил в нетрезво състояние, държал се неадекватно и вдигнал скандал.

Свидетелят В. подал сигнал в ОДЧ на РУ – Костенец, от където на мястото били изпратени свидетелите С.П.П. и В.Й.К., които били дежурен автопатрул. Пристигайки на място свидетелите П. и К. заварили свидетелите К. и В., които им обяснили, че подсъдимият П.Ю.М., който бил настанен в стая № 504 в сградата на „СБР – НК“ ЕАД – Филиал Момин проход е дошъл в нетрезво състояние и е счупил стъклото на входната врата с тухла, тъй като същата била заключена. Свидетелите П. и К. установили подсъдимия П.М. в посочената стая № 504, в сградата на санаториума за възрастни, след което му снели писмено сведение във връзка със случая.

На 17.11.2024 г. сутринта пристигайки на работа свидетелката А.Б. З.а – директор на „СБР – НК“ ЕАД – Филиал Момин проход била уведомена от свидетеля С. К., че през нощта пациент с имена П.Ю.М. е счупил стъклопакета на входната врата с тухла. Подсъдимият П.М. бил извикан от 3 свидетелката А. З.а и от свидетеля З.Б. – финансов контрольор на „СБР – НК“ ЕАД – Филиал Момин проход, ко ито му обяснили, че трябва да заплати причинената имуществена вреда, но той отказал. Същият ден свидетелката А.

З.а създала организация да бъде подменено счупеното стъкло на входната врата, като за целта били потърсени услугите на фирма „Нерон-2005“ ООД.

Счупеният стъклопакет на входната врата бил подменен с нов, като за целта била издадена фактура № 0770000997 от 21.11.2024 г. от „Нерон-2005“ ООД.

Във връзка с извършеното деяние от страна на подсъдимия П.Ю.М. първоначално била образувана пр. рег. № */2024 г. по описа на РУ –Костенец, а в последствие било образувано Досъдебно производство №*/2025 г. по описа на РУ –Костенец.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал и не се оспорва от страните – гласни доказателства, обективирани в обясненията на подсъдимия П.М., показанията на свидетелите С.П.П. /дадени в съдебно заседание и приобщените на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК/, А.Б. З.а /дадени в съдебно заседание (частично) и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК/, С.С. К. /дадени в съдебно заседание и приобщените на основание чл.

281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК/, Л.С.В. /дадени в съдебно заседание и приобщените на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК/, В.Й.К. /дадени в съдебно заседание/ и З.Т.Б. /дадени в съдебно заседание/, писмените доказателства – заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), заключението по приетата повторна съдебно-оценителна експертиза (ПСОЕ), справка з а съдимост, справка за изтърпяно наказание „пробация“ по НОХД № */2020 г. на СРС, НО, 147-ми състав, издадена от ГДИН към МП, фактура № 0770000997/21.11.2024 г., издадена от „НЕРОН2005“ ООД, фискален бон № 0014750/21.11.2024 г., издаден от „НЕРОН-2005“ ООД, Настанително писмо № 1216/25.10.2024 г., издадено от „СБР-НК“ ЕАД, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред във филиал Момин проход към „СБР-НК“ ЕАД, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, вещественото доказателство 1 /един/ брой компактдиск CD-R с фабричен надпис „FIESTA“, с изписан надпис с черен маркер:

„17.11.24г.“ сребрист на цвят, огледано в открито съдебно заседание чрез неговото възпроизвеждане в присъствието на страните, 2 /два/ броя цветни фотоснимки, огледани в открито съдебно заседание в присъствието на страните, както и останалите приложени към делото писмени доказателства.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия М. и показанията на всички разпитани свидетели, тъй като същите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и категорично се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал, в това число и от събраните в хода на съдебното следствие пред настоящия състав писмени доказателства, както и 4 от заключенията на СОЕ и ПСОЕ, а също и от огледаните в съдебно заседание фотоснимки и компактдиск.

Съдът не кредитира единствено показанията на св. З.а, дадени в хода на съдебното следствие по отношение на това кога се е случило инкриминираното деяние и каква е била стойността за отремонтирането на процесния стъклопакет. Показанията й в тези части противоречи на приобщения по делото писмен доказателствен материал и по-конкретно на приобщените по делото фактура и фискален бон, издадени от „НЕРОН-2005“ ООД, както и на показанията на всички останали свидетели и на обясненията, дадени от подсъдимия.

От заключението по приетата ПСОЕ се установява, че стойността на унищожения стъклопакет е в размер на 115,00 лева /95 лева за подмяна на стъклото и 20 лева за поставяне/. Съдът кредитира именно тази стойност, тъй като заключението по повторната експертиза е мотивирано подробно и същото е изготвено след посещение и оглед на мястото на инкриминираното деяние. Именно поради това, съдът дава превес на повторното заключение, а не на изготвеното в хода на досъдебното производство заключение по СОЕ.