Определение № 115 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901601 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от гр. Балчик - чрез адв.

К. Т., против решение № 39 от 28.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2/2025 г. на Окръжен съд - Добрич. С посоченото решение, след отмяна на решение № 80 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 163/2023 г. на Районен съд - Балчик в обжалваната пред въззивната инстанция осъдителна част, са отхвърлени предявените от Г. И. Г. срещу „Дженерали застраховане АД искове за заплащане на сумите 11 000 лв. - застрахователно обезщетение, претендирано на основание договор за застраховка „Каско“, сключен със застрахователна полица № 031222034000004789, за вреди от извършена на 30.03.2022 г. кражба на застрахования лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СТ 1527 ВХ, и 427.24 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него от 30.09.2022 г. до окончателното плащане, като на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК са присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение на „Дженерали застраховане“ АД за производството пред първата и пред въззивната инстанции.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, 1 т.3 ГПК и за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че договорът за застраховка е сключен при действието на общи условия на застрахователя, които обвързват ищеца (настоящ касатор) и пораждат право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по повод на кражбата с позоваване на предвиден в общите условия изключен риск, както и че кражбата съставлява „изключено застрахователно събитие“, релевантно за приложението на чл.408, ал.1 КЗ. Навеждат се и оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на уговорките в общите условия относно изключените от застрахователния договор рискове; за несъобразяване от съда на основанието, с което ответникът - застраховател е мотивирал отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение (непредставяне на документи от застрахования, а не изключен риск по смисъла на чл.408, ал.1 КЗ); за отричане от съда на правото на застрахователно обезщетение без изследване на причинната връзка между поведението на застраховащия и настъпването на кражбата.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съображения, че с оглед предмета на спора, едната страна в който има качеството на потребител, фактите по делото и несъобразяването от застрахователя на законовите изисквания за мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение въззивното решение е очевидно неправилно мотивите му са вътрешнопротиворечиви, а изводите на съда са явно необосновани и формирани в нарушение на императивните правни норми на чл.143 - чл.147 ЗЗП, както и на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. В условията на евентуалност се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение № 154/17.11.2020 г. по гр. д. № 3110/2019 г. на ІV г. о., решение № 116/02.07.2015 г. по т. д. № 3234/2014 г. на І т. о. и решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на І т. о.) и с практиката на Съда на ЕС (без посочване на конкретни актове) по обуславящи за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, чийто отговор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика : „1. Следва ли 2 неизпълнението на задължения по търговска застраховка „Каско“, а именно оставяне на автомобила незаключен и с оставен контактен ключ, да води автоматично до отказ от изплащане на обезщетение, без изследване на причинна връзка между това поведение и настъпването на застрахователното събитие; 2. При изрично постановен отказ на застрахователя по реда на чл.108, ал.1 КЗ, в който застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на непредставени документи, допустимо ли е последващо позоваване на груба небрежност и/или на изключен застрахователен риск“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Дженерали застраховане“ АД със седалище в гр. София - чрез юрк. Г. Р., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да отмени решението на Районен съд - Добрич в обжалваната от „Дженерали застраховане“ АД осъдителна част и да отхвърли предявените от Г. И. Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД искове, квалифицирани с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Окръжен съд - Добрич е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК и е достигнал до извод, че в качеството на застраховател по сключен договор за застраховка „Каско“ ответникът не дължи на ищеца претендираните с исковете парични суми застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забавено плащане, за вреди от настъпило застрахователно събитие „кражба“ на застрахования с договора лек автомобил поради наличие на основания по чл.408, ал.1 за отказ от изплащане на обезщетението.

3

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е сключен договор във формата на застрахователна полица № 0312200340004789 за застраховка „Пълно каско“ на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СТ 1527 ВХ, покриваща и риска „кражба“, със срок на действие 18.02.2022 г. - 17.02.2023 г. В застрахователната полица е отбелязано, че договорът е сключен при действието на общи условия (ОУ) на застрахователя, като при подписването й ищецът - застраховащ е декларирал, че е запознат с тях и че ги е получил. В т.16.35, б.„в“ ОУ е предвидено, че рискът „кражба“ на превозното средство не се покрива от застраховката, ако преди настъпване на застрахователното събитие застрахованото превозно средство е било оставено незаключено или с работещ двигател или контактният ключ е бил оставен вътре в превозното средство. На 30.03.2022 г., в 7.40 ч. сутринта, ищецът спрял застрахования автомобил на пътното платно на улицата пред детска градина в гр. Варна, ж. к. „Младост“, до бл.146, и напуснал автомобила, за да остави детето си в детската градина, но след като се върнал обратно видял, че автомобилът го няма. В деня на събитието ищецът уведомил писмено ответника - застраховател за липсата (кражбата) на автомобила, като посочил в уведомлението „слязох от автомобила, ключът беше вътре, с изгасен двигател“, а в декларация приложение № 3 отбелязал, че в откраднатия автомобил е останал 1 бр. контактен ключ. Едновременно с уведомяването на застрахователя ищецът подал сигнал до полицейските органи, по повод на който било образувано досъдебно производство. В рамките на досъдебното производство, на 30.03.2022 г., ищецът депозирал показания, че е паркирал автомобила пред детската градина и понеже бързал много, извел детето от автомобила, оставяйки го с работещ двигател и с поставен в стартера ключ; Когато излязъл от детската градина, видял, че автомобилът го няма и помислил, че някой го е преместил, защото пречи на пътя, но след като обиколил района и не го открил, разбрал, че е откраднат. По повод подаденото уведомление ответникът образувал преписка по щета № 211142925/30.03.2022 г. и с писмо от 30.09.2022 г. уведомил ищеца, че отказва да заплати застрахователно обезщетение поради непредставяне на документи, доказващи основанието на претенцията.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че депозираните от ищеца обяснения и показания пред застрахователя и пред органите на досъдебното производство съдържат 4 извънсъдебно признание на неизгодни за него факти относно настъпването на събитието, във връзка с което претендира заплащане на застрахователно обезщетение - че непосредствено преди събитието лекият автомобил е бил паркиран на пътното платно на улицата, оставен е отключен, с поставен в стартера контактен ключ и със запален двигател. Поведението на ищеца е преценено от съда като осъществяващо хипотезата на т.16.35, б.„в“ ОУ, която в съответствие с разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 КЗ изключва кражбата от покритите със застрахователния договор рискове, а наред с това и хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, доколкото ищецът не е изпълнил вменени му от т.66.10 и т.66.11 ОУ задължения при напускане на автомобила да не го оставя незаключен и да не оставя вътре контактния ключ. Неизпълнението на изрично поставени с общите условия изисквания/задължения за гарантиране сигурността на застрахования автомобил е счетено от въззивния съд като значително с оглед интереса на застрахователя. Според въззивния съд, ако при напускане на автомобила ищецът е взел ключа със себе си и е заключил автомобила след загасяване на двигателя, автомобилът не би бил откраднат за краткото време на отсъствие на водача и в светлата част на денонощието. С оглед на така извършената преценка въззивният съд се е произнесъл, че неизпълнението на задълженията по т.66.10. и т.66.11 ОУ е довело до настъпване на застрахователното събитие, поради което за ответника съществува предвиденото в чл.408, ал.1, т.3 КЗ основание да откаже да заплати застрахователно обезщетение за вредите от кражбата на автомобила и предявените искове осъдителни искове по чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД подлежат на отхвърляне като неоснователни.

По повод оплакванията във въззивната жалба на ответника въззивният съд е изразил несъгласие с решаващия извод на първоинстанционния съд, че отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение с мотив за непредставяне на допълнителни документи от застраховащия е необоснован и не попада в хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, което е достатъчно за уважаване на иска, а извършването на кражбата на автомобила вследствие оставянето му отключен с работещ двигател и с поставен в стартера ключ е без значение за основателността на исковата претенция, тъй като не е заявено от застрахователя като основание за отказ от изплащане на обезщетението.

Предвид предмета на исковата претенция - заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие „кражба“, въззивният съд е 5 мотивирал разрешението, че защитата срещу иска по чл.405 КЗ не е ограничена до основанието по чл.108, ал.1, т.2 КЗ, на което ответникът застраховател се е позовал в хода на произнасяне по застрахователната претенция на ищеца; защитавайки се срещу предявения иск за застрахователно обезщетение, ответникът - застраховател може да въведе чрез възражения всички обстоятелства, които са препятствали възникването или са довели до погасяване на правото на ищеца - застраховащ да получи застрахователно обезщетение, и съдът е длъжен да ги вземе предвид при разрешаване на спора за дължимост на търсеното обезщетение.

Постановеното от Окръжен съд - Добрич въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения :