Определение № 469 от 09.08.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Габрово, 08.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20224200500308 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт И.С. срещу разпореждане на Габровския районен съд по ч. гр. д. № 945/2022 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ИВ. В. В., ЕГН **********.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, че сключения договор за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД има акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит и няма пречка същият да бъде сключен чрез размяна на електронно волеизявление между страните. Уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство срещу задължението поръчителя да сключи договор с кредитора и да отговаря солидарно за задължението на длъжника не е неравноправна по см. на чл. 146, ал. 1, т.19 от ЗЗП. Същата не е уговорена във вреда на потребителя. Излагат се доводи в подкрепа на твърденията. Счита се, че от обстоятелствата който са изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащане на дълга на поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на осн.

1

143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на исканата заповед за изпълнение. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се укаже на РС Габрово да издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Претендират се разноски за двете инстанции.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане № 1152 от 06.06.2022 г., по ч. гр. д. № 945/2022 г. на Габровския районен съд, с което изцяло е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу ИВ. В. В. .

Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство предвиденото възнаграждение в размер на 1 574, 10 лв., т.е. по – високо от размера на дължимата главница по договора за кредит, като така уговореното възнаграждение противоречи на добрите нрави и договора за поръчителство е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК. Съответно претенцията на заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.

В подаденото по ч. гр. д. № 945/2022 г. по описа на Габровския районен съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу ИВ. В. В., в т. 9 е посочено, че се претендира вземане в размер на 1 500 лв. – платена главница на Кредисимо ЕАД, във вр. с договор за потребителски кредит № 2008608; 444, 75 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.07.2020 г., във вр. С договора за потребителски кредит и 602, 75 лв. обезщетение за забава от 21.05.219 г. до подаване на заявлението. В т. 12 е посочено, че заявителя е цисонер по договор с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит предоставен на длъжника от „Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения договор за кредит, като между двете дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да 2 отговаря солидарно с кредитополучателя.

Поради неизпълнение на задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в правата на кредитора. Претендират се разноските по делото.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № 2008608 от 08.04.2019 г., сключен между „Кредисимо” АД и ИВ. В. В. като кредитополучател, за предоставяне на кредит от 1 500 лв., със срок на кредита петнадесет месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2019 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Н.К.Н., в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 104, 94 лв. на месец или 1 574, 10 лв. за срока на договора.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Видно от представения договор за поръчителство сключен между длъжника и цедента, същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, но видно от същия, договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, т.е. на първо място няма сключен договор за поръчителство. Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР. Освен изложеното, настоящият състав на съд намира, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.

3

146, ал. 1, т. 19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което на осн. чл. 26 от ЗЗД договорът е нищожен. Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона.

Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона.След като договорът за поръчитество е нищожен и претенцията на заявителя въз основа на него е неоснователна.

На основание изложеното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Габровския районен съд по ч. гр. д.

№ 945/2022 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ИВ. В. В., ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4