Решение № 4318 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4318 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110109819 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, предявени от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – град С., район В., ж.к. М. д., ул. „Р. П.в – К.“ № **-** срещу П. С. Х., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. Б. **, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** както следва:

1/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. Х. дължи на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 6700,38 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 10.06.2014 г. г., сключен между „С.“ ЕАД и П. С. Х. като задължението е прехвърлено в полза на заявителя „Е. М.” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД;

2/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. Х. на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 1260,94 лева, представляваща дължимата лихва за периода от 10.06.2021 г. до 04.06.2023 г. вкл., на основание чл. 422 ГПК като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 10.06.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът отпуснал първоначален кредитен лимит в размер на 27 000 лева. Годишният лихвен процент към датата на сключване на договорът е 7,60 % като задължените е разделено на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в общ размер от 416,34 лева, считано от 20.07.2014 г. Крайният падеж е на 10.06.2021 г. На 15.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата който ищецът е придобил вземанията спрямо ответника. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия. Твърди, че след изтичане срока на договора за кредитна карта, ответникът дължи и лихва за забава. Посочва, че срокът на договора е изтекъл и процесните суми са изискуеми. Подадено е заявление по 1 реда на чл. 410 ГПК, което е уважено от страна на съда като е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение. Молбата е за уважаване на исковите претенции. Претендира и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Заявява, че сключеният договор по съществото си преструктурира стари кредити. Заявява, че договорът е недействителен поради липса на подписани общи условия между страните, липса на погасителен план и последователността на разпределение на вноските, посочване на ГПР, условията за издължаване на кредита. Позовава се на недействителност поради противоречие със закона. Оспорва представения към договора погасителен план, ГПР, такси по кредита като неотносими към процесния случай. Твърди, че липсва реално предоставено сума на ответника. Договорът е недействителен, тъй като уговорките за увеличаване на главницата чрез изтекли лихви и начисления върху тях на възнаградителна лихва е недопустимо, тъй като представлява анатоцизъм. Налице са и неравноправни клаузи на договора, тъй като банката едностранно променя базовия лихвен процент, който участва при формирането на възнаградителната и наказателната лихва. Оспора претендираните вземания по размер. Заявява, че договорът за цесия е недействителен, тъй като не са представени доказателства за заплащане на цената по него. Липсва и съгласие на страните относно дължимата цена по договора за цесия. Не е налице уведомяване на ответника за извършената цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит № РК14-******/10.06.2014 г., от който се установява, че същият е сключен между „С.“ ЕАД, ЕИК ******** от една страна и П. С. Х., ЕГН ********** от друга страна като длъжник.

Предоставена на длъжника е сумата от 27 000 лева като срокът на договора е 84 месеца от датата на първото усвояване на кредита, с крайна дата на усвояване 09.07.2014 г.

Издължаването по кредита е чрез заплащането на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, на 20-то число от месеца. Посочено е, че е налице плаващ годишен лихвен процент – равен на сбора от банков лихвен процент, който може да се променя при условията на т 15.3.1 и който към сключване на договора е 6,40% и надбавка от 1,20%.

Годишният процент на разходите е 8,55%. Видно е, че договорът рефинансира текущи задължения по договор за потребителски кредит в размер на 4229,70 лева, към договор за кредитна карта в размер на 200 евро, към договор за кредитна карта в размер на 200 евро.

Кредитът се усвоява, еднократно, със заверяването на сумата по кредита на посочената в т.5, от договора, банкова сметка. При забава в плащането на дължимите погасителни вноски от страна на длъжника, банката събира върху непогасения дълг по кредита за времето на забавата годишен лихвен процент по просрочения дълг. Към договора са представени общи условия на „С.“ АД за предоставяне на потребителски кредити на физически лица.

Представен към договора е и погасителния план, който е получен на 12.06.2014 г. и удостоверено получаването чрез полагане на подписа.

Прието по делото е уведомление за извършено прехвърляне на вземането, адресирано до П. С. Х., от „О. Б. Б.а“ АД чрез пълномощника си „Е. М.“ ЕООД, от което е видно, че се съобщава за прехвърляне на задълженията по договора за кредит от 10.06.2014 г. от „О. Б.

Б.а“ АД на „Е. М.“ ЕООД. Към уведомлението се съдържа и пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 21.12.2021 г., от което се установява, че „О. Б. Б.а“ АД е упълномощила „Е. М.“ ЕООД от името на „О. Б. Б.а“ АД да извърши уведомяване на длъжниците, за извършената цесия. Уведомяването от страна на „Е. М.“ ЕООД е станало чрез пълномощника му адв. М., с валидно учредена представителна власт да извършва уведомяване на длъжниците, видно от представеното и прието като писмено доказателство 2 по делото – пълномощно, находящо се на лист 43 от делото.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г., от който се установява, че е сключен между „О. Б. Б.а“ АД, ЕИК ******** като цедент и „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******** като цесионер с предмет – прехвърляне, от страна на цедента, на вземанията от свои длъжници в полза на цесионера срещу заплащането на покупна цена като вземанията са описани в приложение № 1А и № 1Б към договора.

Прието по делото е заключение, по назначената ССчЕ, от което се установява, че по сметката на П. С. Х. е постъпила сумата от 27 000 лева на 10.06.2014 г. като за периода от 21.07.2014 г. до 18.02.2020 г. е заплатена общо сумата от 27 947,12 лева, разпределена както следва 20 299,62 лева за погасяване на дължимата главница, 7593,32 лева за погасяване на договорната лихва, 54,18 лева – наказателна лихва и няма данни за извършени плащания за периода от 15.12.2021 г. до 14.05.2024 г. След датата на цесията, от страна на ищеца е начисляване единствено законна лихва. С последното плащане, на 18.02.2020 г., е погасено задължение с падежна дата 20.01.2020 г. Към датата 05.06.2023 г. непогасената главница е в размер на 6700,38 лева. Лихвеният процент не е променян и е прилаган 7,60% като за периода от 20.07.2020 г. до 13.12.2021 г. редовната лихва е 460,32 лева, но с договора за цесия е прехвърлена сумата от 456,82 лева като не е включена начислената лихва за периода от 20.11.2021 г. до 13.12.2021 г. в размер на 3,50 лева. Непогасената наказателна лихва възлиза на 768,34 лева, за периода от 20.07.2020 г. до датата на цесията. Назателната лихва е формирана от размера на редовната лихва увеличен с размера на законната лихва като при „Е. М.“ е включена лихва за забава в размер на 1260,94 лева, дължима за периода от 10.06.2021 г. до 05.06.2023 г., но в нея е включена част от наказателната лихва. Констатирано е, че общото задължение възлиза на 8453,92 лева като дължимата главница е 6700,38 лева, редовната договорна лихва е 456,82 лева, част от общата сума от 460,32 лева, такси – 35,78 лева и законна лихва от 10.06.2021 г. до 05.06.2023 г. – 1260,94 лева. Вещото лице уточнява, че сумата по кредита е усвоена като е имало правоприемство между „О. Б. Б.а“ АД и „С.“ АД.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на действащата нормативна уредба, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 410 ГПК, срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника като същият в законовоустановения срок, по реда на чл. 414 ГПК – депозира възражение. Дадени са указания, от страна на съда, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.3 във връзка с ал.1 ГПК за предявяване на установителни искове. При съобразяване датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи 3 точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на „О.

Б. Б.а“ АД на „ЕОС Матриск“ ЕООД и на адвокат Р. М., с което е предоставено правото от името на банката /стар кредитор/ да извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия. Наличието на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие не е лично и незаместимо.

Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на лично на ответника на 28.08.2023 г. (съобщение на л.