Решение № 77 от 25.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 25.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203535 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Т.д.“ ЕООД ЕИК***3 със седалище и адрес на управление гр.Игнатиево, общ. Аксаково, м-ст ***, чрез адв. Н. Б., против НП № 53-001064/02.08.2024год. на директора на Областно пътно управление – Варна, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура" с което на ЮЛ е било наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 3000лв. на основание чл.54, ал.1 вр. чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушаване нормата на чл. 26, ал.2, т.2 б.“б“ от ЗП.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран като сочи, че дружеството било наемател на обект склад, който не попадал нито в обхвата нито на пътя – път І-2, нито в обслужваща му зона, а и изобщо обектът не обслужвал нито пътуващи, нито пътни превозни средства. От друга страна в жалбата се сочи, че АУАН и НП са издадени след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като обектът бил изграден и съществувал преди 2001год. Твърди, че при издаване на АУАН и НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – В АУАН и НП не се съдържало пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата при които било извършено, не била извършена и преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изразява становище, че ако се приеме, че има извършено нарушение то попада в обхвата на посочената по- горе норма – представлява маловажен случай. Мали НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените разноски.

В съдебното производство въззивното дружество се представлява от 1 надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Н. Н., която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на обвинението.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че нарушението е безспорно и категорично доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2024год. свидетелите Р. Ц. и К. Д., и двамата служители на ОПУ Варна, извършвали рутинни проверки за нерегламентирани пътни връзки по републикански път І-2. При тези проверка на км. 189+747 в ляво свидетелите констатирали наличието на обект стопанисван от въззивното дружество и пътна връзка към него. Свидетелите влезли на територията на обекта от главния път и установили, че това е склад. Служителите в обекта се обадили на управителя на въззивното дружество и той пристигнал.

Установено било, че този обект и пътната връзка към него няма издадено разрешение от администрацията управляваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура“ ОПУ Варна.

На място св. Ц. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 0002053/15.02.2024год. в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата тъй като на 15.02.2024год. в обхвата на и обслужваща зона на път І -2 при км. 189+ 747 в ляво се констатирало че фирма „Т.д.“ ЕООД извършва дейност от специалното ползване на пътищата, а именно експлоатация на търговски крайпътен обект – склад производство, доставка и пътна връзка към него без разрешение от администрацията управляваща пътя АПИ – Областно пътно управление.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното дружество, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу АУАН не постъпило и на 02.08.2024год. и.д. директор на ОПУ Варна издал атакуваното НП като е прие изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.2, б."б" от Закона за пътищата и на основание чл. 54, ал.1, вр. чл. 53, ал.1 от ЗП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя Р. Ц. и свидетеля вписан в АУАН К. Д., които в показанията 2 си пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата. Сочат, че на място са установили търговски обект стопанисван от въззивното дружество, че са влезли в него безпрепятствено откъм главния път както и че пътната връзка към него няма издадено разрешение.

Като писмени доказателства към делото са приобщени приложените към АНП 2бр. Заповеди на председателя на УС на А „ПИ“, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и представените в хода на съдебното следствие, договор за наем от 26.10.2021г. със страни „с. 2013“ ЕООД и „Т.д.“ ЕООД, скица на поземлен имот №15-314117-25.03.2021г., скица на поземлен имот №15-314137-25.03.2021г., скица на сграда №15-314120-25.03.2021г., удостоверение №57/16.05.2016г., 2бр. карти от Агенция по геодезия, картография и кадастър, разпечатка от Търговския регистър за актуално състояние на „Т.д.“ ЕООД, схема на организацията на движение в пътен участък от път I-2 км, 189+747, както и снимка от Google maps към днешна дата от същия участък, като всички доказателства по делото са непротиворечиви, кореспондират по между си, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. В случая атакуваното НП е било издадено от Л.Я. – и.д. директор на ОПУ Варна, който е бил надлежно оправомощен от Председателя на УС на АПИ да издава НП. В тази насока е приложената към АНП Заповед № РД-11-898/02.07.2024год. на председателя на УС на АПИ.

В същото време обаче съдът констатира, че както в АУАН така и в НП липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение, както и обстоятелствата при които то е било извършено. Обстоятелствените части на АУАН и НП са дословен препис на текстовата част на вменената като нарушена норма на чл. 26, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗП –в обхвата на път І-2 км… извършва дейност от специалното ползване на пътищата, а именно експлоатация на търговски крайпътен обект „Склад, производство, доставка“ и пътна връзка към него без разрешение на администрацията управляваща пътя – АПИ – ОПУ Варна.

3

Съгласно нормата на чл. 8, ал.1 от НАРЕДБА за специално ползване на пътищата Търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за пътищата.

Съгласно §1, т.9 от ЗП "Крайпътни обслужващи комплекси" са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и къмпинг автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили.

В случая фактите изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП не дават възможност за отнасянето им към нито една от дефинициите посочени по-горе.

Какво се има предвид пред под „склад, производство доставка“ – каква дейност се осъществява в обекта, търговска ли е тя и т.н. може само да се гадае.

От друга страна в АУАН и НП липсва и яснота досежно точното място на извършване на нарушението в частност, населено място, община и прочие.

Горното освен, че е елемент от обективната съставомерност на нарушението, но е и от съществено значение за определяне на местната подсъдност. В тази връзка следва да се отбележи, че Републикански път І-2 (в АУАН и НП не е посочено дори, че пътя е Републикански) е пътя Русе – Варна, и преминава през различни области и общини. Само във варненска област пътя преминава през три общини, всяка определяща самостоятелна местна подсъдност.

Съдът намира, че посочения по-горе дефицит на факти описващи в достатъчна степен вмененото на въззивното дружество нарушение води до грубо нарушаване правото на защита на последното . Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Констатираното по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП на процесуално основание без изобщо да се обсъжда казуса по същество.

Горното е и абсолютно невъзможно с оглед дефицита на факти, които да 4 подлежат на установяване и доказване.

За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че въззиваемата страна, върху която лежи тежестта на доказване на адм. наказателното обвинение (дори само юридическо), не е ангажирала доказателства в тази насока. Напротив дори от показанията на двамата разпитани по делото свидетели не бе установено по категоричен начин, че въззивното дружество е извършвало търговска дейност и то такава попадаща в обхвата на чл. 8, ал.1 от НАРЕДБА за специално ползване на пътищата. И двамата сочат, че са влезли през врата със свободен достъп от към главния път, но не сочат, не установяват извършването на търговска дейност. Какво точно е извършвало дружеството в този обект не установяват. В тази връзка следва да се отбележи, че единствено и само осъществяването на търговска дейност в обекта би изисквало наличието на разрешение. Ако такава дейност не се извършва, разрешение не е необходимо. Например ако в обекта се помещава само седалището на фирма, определено няма как да се приеме, че той обслужва пътуващите по пътя.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното дружество, така и от въззиваемата страна, като и двете искания за направени своевременно, процесуалният представител на въззиваемата страна е направил и възражение за прекомерност.

По искането на въззиваемата страна.

С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. която и сума следва да му бъде присъдена.

Водим от горното и на основание чл.63, ал. 2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 50-00-1064/02.08.2024год. на и.д. директор на Областно пътно управление Варна, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“ с което на „Т.д.“ ЕООД ЕИК ***3, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево, м. *** ПК 9143, на основание чл.54, ал.1, вр. чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушаване нормата на чл. 26, ал.2, т.2, б. „б“ от Закона за пътищата.