Решение № 40 от 31.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Несебър, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20252150200640 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от И. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв.

М. С. от БАК, срещу наказателно постановление № 25-0304-001311/03.09.2025 г. на началник-група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

Жалбоподателят твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила, а наложените с него наказания явно несправедливи. Прави се оплакване, че е налице несъответствие между приетите с НП факти и дадената квалификация на нарушението, като се счита, че съответна на твърдяното противоправно поведение е разпоредбата на чл. 123, ал. 2, б. „б“ от ЗДвП, която обаче е приложима при наличие на пострадали лица, какъвто не бил процесния случай. Аргументира се в допълнение неправилно установена от наказващия орган фактическа обстановка, съществено противоречие между АУАН и НП, липса на мотиви при определяне размера на наложените наказания и отсъствие на преценка по реда на чл. 28 от ЗАНН. В обобщение се моли за отмяната вцялост на НП и присъждане в полза на жалбоподателя на сторените съдебни разноски.

Насрещната страна по жалба, чрез началника на РУ – Несебър, изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като намира същите за несъстоятелни.

Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като законосъобразно и релевира евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В проведени по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения си адвокат, който поддържа депозираната жалба, 1 моли за отмяна на обжалваното постановление и иска присъждане на съдебни разноски.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените съдебни заседания.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 25.08.2025 г. около 19,00 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „520И“, с рег. № ***, собственост на А.В. С., по гл.път I-9, около 178,90 км, в района на отбивката за м-ст Иракли, с посока от гр. Бургас към гр. Варна, когато загубил управление над него, преминал през платното за насрещно движение, напуснал го и се преобърнал по таван на склона след канавката. Свидетели на инцидента – случайно преминаващи с автомобилите си граждани – с взаимни усилия обърнали катастрофиралия автомобил отново на гумите му, след което жалбоподателят слязъл от него и установил, че няма пострадали от ПТП, а единствено щети по управляваното от него МПС. За инцидента били подадени сигнали на тел. 112, както следва: от Георги Колев в 19,12 ч. и от Е.А. в 19,13 ч. Въз основа на подадените сигнали на място били изпратени служители на МВР, вкл. св. Н. П. – мл.полицай в Участък Обзор при РУ Несебър. Св. П. и колегата В.З., в края на дневната си смяна, първи пристигнали на местопроизшествието, като установили самокатастрофиралия автомобил – на гумите си, извън пътното платно. По повод видим лек дим бил извикан екип на „Пожарна безопасност“, който разкачил клемите на акумулатора на автомобила. Около 19,30-40 ч. св. П. и колегата предали смяната си на местопроизшествието на св. С. С. – ст.полицай ООР в Участък Обзор при РУ Несебър.

Св. П., след като приключила с документирането на случая в Участък Обзор, в извънработно време посетила бензиностанция „Лукойл“, където установила жалбоподателя, който заявил, че чака пътна помощ, защото загубил контрол на

МПС-то си и самокатастрофирал.

От своя страна, Св. С. също констатирал щети само по предната част на МПС, което все още се намирало на склона при липса на водач. Впоследствие съдействал за безопасното му извозване от автомобил на „Пътна помощ“, извикан от жалбоподателя, с който разговарял по телефон. След изнасяне на катастрофиралия автомобил в отбивката на пътя, на място пристигнал екип по КАТ в състав св. Д. Д. и актосъставителя – св. З. Д., двамата на длъжност „автоконтрольор“ при РУ Несебър, нощна смяна за времето т 19,00 ч. на 25.08.2025 г. до 07,00 ч. на 26.08.2025 г.

Свидетелите Д. и Д. също установили, че се касае до самостоятелно ПТП, като разговаряли с явилия се впоследствие на място водач-жалбоподателя и установили, че бил напуснал ПТП, за да търси пътна помощ в гр. Обзор.

При тези данни св. Д. съставил АУАН Серия GA № 4410354/25.08.2025 г. за това, че жалбоподателят като участник в самостоятелно ПТП с материални щети не уведомил и не изчакал компетентните органи на МВР и за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: справка за нарушител/водач; АУАН Серия GA № 4410354/25.08.2025 г.; два броя докладни записки по случая на служители на МВР;

2 заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; удостоверение на ВПД началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР Бургас; дл.характеристики за длъжностите „началник група ПП“ и „мл.автоконтрольор“; както и се потвърждава изцяло от извършения оглед на веществено доказателство и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителя Д., свидетелите Д., П. и С.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, който безспорно разполага с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатират посочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, които налагат отмяната на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран в процесния случай жалбоподателя, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За нарушението на посочената разпоредба законодателят е предвидил санкция с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /отменена редакция, действала към датата на нарушението/ – „Глоба“ в размер от 50 лева до 200 лева и „Лишаване от управление на МПС“ за срок от 1 до 6 месеца.

Същевременно, с разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП са предвидени задължения за водача на МПС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В случая, видно от обстоятелствената част на НП, която дословно преповтаря обстоятелствената част на АУАН, на жабоподателя е вменено нарушение, съставляващо неуведомяване и неизчакване на компетентните органи на МВР, като участник в самостоятелно ПТП с материални щети.

Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, като се съдържа описание на всички признаци от състава на твърдяното нарушение. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в АУАН действителното фактическо положение по случая е неправилно и непълно установено, като не са посочени релевантните към основанието за налагане на санкция факти, а именно, че от ПТП има или няма пострадали лица. Тази непълна фактология е установена от наказващия орган, който като е счел за неприложими към случая нормите на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, поради липса на данни за пострадали от ПТП, формално е подвел описаното в АУАН поведение под разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

3

Безспорно, с оглед съдържанието на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, се установява твърдяното от жалбоподателя несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената от наказващия орган правна квалификация. Безспорно в случая напускането на местопроизшествието от жалбоподателя – водач и неуведомяване лично от него на органите на МВР не е равнозначно на неспиране и неустановяване на последиците от ПТП. Напротив, по делото категорично се установи, че самокатастрофиралото МПС е спряло извън пътя /на безопасно за останалите участници в движението място/, по таван, а водачът е слязъл, установил е, че единствено са нанесени щети по автомобила и е тръгнал да търси пътна помощ.

Неправилното подвеждане на нарушението под приложимата правна норма съставлява съществено нарушение на материалния закон и предпоставя на самостоятелно основание отмяната на НП.

С оглед посочено, настоящата инстанция намира, че при издаване на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което и то следва да се отмени.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и представените по делото доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да му се присъдят разноски в размер на 500 лева. Във връзка с възражението на наказващия орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възражение за производството, съдът съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, както и че вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намери същото за неоснователно. При самостоятелна преценка за фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените заседания и действително положения от адвоката труд, съдът намира, че заплатеното възнаграждение от 500 лева е съответно по размер. Посочената сума следва да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началник-група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър.

На основание чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските следва да бъдат служебно превалутирана от съда с настоящото решение и съгласно Фиксираните валутни курсове за валутите на държавите от еврозоната към еврото на БНБ – 1,95583 лева за 1 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 25-0304-001311/03.09.2025 г. на началник-група ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя И. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.