Решение № 29 от 22.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Русе, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20234500100001 по описа за 2023 година

Ищецът по делото „Тексим“ООД със седалище и адрес на управлениегр.О. чрез пълномощника си адв.Д. с молба вх.№ 14082 от 30.12.2024г иска от съда да поправи очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 511/03.12.2024г, постановено по гр.д.№ 1/23 по описа на РОС по реда на чл.247 ГПК, евентуално да допълни същото решение по реда на чл.250 ГПК като поправи, респективно допълни решението, както следва :

1. Диспозитива на постановения съдебен акт на стр. 12-13, в абзац ПЪРВИ, като вместо: „ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тексим" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.О., ул."Г." № ** срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.София, ул."Г.С.Р." № ** иск с правно основание чл.108 ЗС, с който да се установи пo отношение на Държавата, че „Тексим" OOД е собственик на BЛEKAЧ Волво 440 с per. № T **** CT/ пpи закупуването му/, впоследствие per. № T **** BT, a понастоящем рег. № BA **********/, рама № **********, гориво дизел, цвят бял, година на производство -2008, и Държавата бъде осъдена да му върне владението върху този товарен автомобил, като неоснователен." се посочи вярното: „ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тексим" ООД, EИK *******, със седалище и адрес на управление гр.О., ул."Г." № ** срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул."Г.С.Р." № *** иск с правно основание чл.108 ЗС, с който да се установи пo отношение на Държавата, че „Тексим" OOД е собственик на BЛEKAЧ Волво 440 c per. № T **** CT/ npu закупуването му/, впоследствие peг. № T 54-17 ВТ, a понастоящем рег. № BA*********/, рама № **************, гориво дизел, цвят бял, година на производство -2008, въз основа на постановление за възлагане от 05.05.2017г., издадено пo изп.д. № 20167110400802 пo oпиca на ЧCИ Д. П.-Я. и Държавата бъде осъдена да му върне владението върху този товарен автомобил, заедно със свидетелството за регистрация - част II-pa и контактен ключ, като неоснователен."

1

2. Диспозитива на постановения съдебен акт на стр. 13, в абзац ВТОРИ, като вместо: „ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност спрямо иска с правно основание чл.108 ЗC иск на Тексим"ООД, EИK ***********, със седалище и адрес на управление гр.Омуртаг, ул."Генералска" № 19 срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул."Г.С.Р." № *** с правно основание чл.57, ал.2 З3Д за сумата от 44 400лв. / след допуснато в съдебно заседание от 16.09.2024г. изменение размера на иска- л.1141, т.3 от делото/, представляваща равностойността на ППСто, ведно със законната лихва, считано от момента на разпореждането до окончателното плащане на сумата, като неоснователен." се посочи вярното: „ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност спрямо иска с правно основание чл.108 ЗC иск на „Тексим" ООД, EИK **********, със седалище и адрес на управление гр.О., ул."Г." № ** срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул."Г.С.Р." № *** с правно основание чл.57, ал.2 33Д за осъждане да му заплати сумата от 44 400лв. /след допуснато в съдебно заседание от 16.09.2024г. изменение размера на искал.1141, т.3 от делото/, представляваща равностойността на ППC-то, ведно със законната лихва, считано от момента на разпореждането до окончателното плащане на сумата, като неоснователен."

3. Диспозитива на постановения съдебен акт на стр. 13, в абзац ТРЕТИ, като вместо: „ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тексим" ООД, EИK ***********, със седалище и адрес на управление гр.О., ул."Г." №**срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул."Г.С.Р." № *** иск с правно основание чл.59 33Д за сумата от 30 898.60лв./ след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера му в открито съдебно заседание на 09.10.2023г. - л.595, т.2 от делото/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца без основание от ползването на собственото му ППС за периода от 17.11.2017г. до 17.12.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателно плащане, като неоснователен." се посочи вярното: „ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тексим" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.О., ул."Г." № ** срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република Българиягр.София, ул."Г.С.Р." № ***иск с правно основание чл.59 33Д за осъждане дa му заплати сумата от 30 898.60лв./ след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера мy в открито съдебно заседание на 09.10.2023г. - л.595, т.2 от делото/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца без основание от ползването на собственото му ППC за периода от 17.11.2019г, до 17.12.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателно плащане, като неоснователен."

Държавата, представлявана от министъра на финансите на Република България, представлявана по пълномощие от Областния управител на Област Русе, счита, че в постановеното решение няма допусната очевидна фактическа грешка, както и не са налице предпоставките на чл.250 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца. Не възразяват да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на началната дата на изчисляване на обезщетението по чл.59 ЗЗД и същата да бъде съобразена с определението на съда, отразено в протокол № 285 от 22.05.2025г Молбата е подадена от ищеца по спора в предвиденият от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

2

С Решение № 511 от 03.11.2024г, постановено по гр.д.№ 1/23 по описа на РОС съдът се е произнесъл, както следва :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тексим“ООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.О., ул.“Г.“ № **срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № ***иск с правно основание чл.108 ЗС, с които да се установи по отношение на Държавата, че „Т.“ООД е собственик на ВЛЕКАЧ Волво 440 с рег № Т ***** СТ/ при закупуването му/, впоследствие рег № Т 54-17 ВТ, а понастоящем рег.

№ BA 118858/, рама № ************, гориво дизел, цвят бял, година на производство – 2008 и Държавата бъде осъдена да му върне владението върху този товарен автомобил, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност спрямо иска с правно основание чл.108 ЗС иск на Тексим“ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.О., ул.“Г.“ № ** срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № 102 с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата от 44 400лв / след допуснато в съдебно заседание от 16.09.2024г изменение размера на иска- л.1141, т.3 от делото/, представляваща равностойността на ППС-то, ведно със законната лихва, считано от момента на разпореждането до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.“ООД, ЕИК **********със седалище и адрес на управление гр.О., ул.“Г.“ № ** срещу Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 30 898.60лв/ след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера му в открито съдебно заседание на 09.10.2023г - л.595, т.2 от делото/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца без основание от ползването на собственото му ППС за периода от 17.11.2017г до 17.12.2022г, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателно плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Тексим“ООД, ЕИК 175444625 със седалище и адрес на управление гр.О., ул.“Г.“ № ** да плати на Държавата чрез Министъра на финансите на Република България- гр.С., ул.“Г.С.Р.“ № *** сумата от 540лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Не е допусната очевидна фактическа грешка в решението на съда по отношение на произнасянето по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД, както и по отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

Очевидна фактическа грешка е налице когато е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В случая такава очевидна фактическа грешка по отношение на произнасянето на съда по отношение на трите предявени иска липсва. Налице е пълно съответствие между волята на съда, изразена в мотивите на съдебното решение и диспозитива на същото по отношение на всеки един от исковете.

Обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение липсва индивидуализацията на товарният автомобил по начина, които се иска от ищеца, а именно чрез вписване допълнително на следния израз „ въз основа на постановление за възлагане от 05.05.2017г., издадено пo изп.д. № ********** пo oпиcа на ЧCИ Д. П.-Я.“, и Държавата бъде осъдена да му върне владението върху този товарен автомобил, „ заедно със свидетелството за 3 регистрация - част II-pa и контактен ключ“, не представлява очевидна фактическа грешка, допусната в съдебното решение. Тази индивидуализация, направена от ищеца, не е елемент от фактическият състав на иска по чл.108 ЗС, респективно съдът като не е вписал същата в диспозитива на съдебното решение не е допуснал очевидна фактическа грешка.

Не е налице допусната очевидна фактическа грешка и в произнасянето на съда по отношение на евентуалният иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД и иска по чл.59 ЗЗД по отношение на обстоятелството, че в диспозитивите на решението, касаещо произнасяне по тези искове липсва израза „ за осъждане да му заплати“. Ясно от мотивите на съдебното решение, касаещи тези искове, както и в диспозитивите на съда, че се касае за осъдителни искове по чл.57, ал.2 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД за посочените в диспозитивите суми. Решението е пределно ясно и без употребата на сочените от ищеца чрез пълномощника му изрази.

По отношение на същите изрази, както касаещи иска с правно основание чл.108 ЗС, така и исковете с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, не е налице и хипотезата на чл.250 ГПК.

Непълното съдебно решение е това, което не обхваща целия спорен предмет било то защото съдът не се е произнесъл за част от спорното право, един от съединените искове, по допълнителните искания, свързани с гласния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или лихви, както и искането за присъждането на съдебни разноски. В случая съдът, и в мотивите на съдебното решение и в диспозитивите на същото, се е произнесъл по всички предявени обективно съединени искове, кумулативно обективно съединени и предявеният в условията на евентуалност иск. Произнасянето на съда обхваща целия спорен предмет. Обстоятелството, че в диспозитивите на съдебното решение липсват изразите, които са посочени от пълномощника на ищеца, не представлява липса на произнасяне на цялото искане на ищеца.

По тези съображения молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, а в условията на евентуалност за допълване на решение относно допълнително вписване на посочените по-горе изрази, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение изписване в диспозитива на съдебното решение, касаещо осъдителния иск с правно основание чл.59 ЗЗД на началната дата на претенцията, а именно 17.11.2017г вместо исканата от ищеца 17.11.2019г, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка също е неоснователна.

Съдът в съдебно заседание на 09.10.2023г е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в исковата молба, която обаче не касае началната дата на иска с правно основание чл.59 ЗЗД. В същото съдебно заседание съдът е допуснал изменение на този иск, но само чрез увеличение на размера му, но не и по отношение на срока на претенцията/ л. 594 и л.595, т.2 от делото/. Относно началната дата на претенцията по този иска съдът намира, че липса каквото и да било искане от ищеца по отношение на началната дата на претенцията, същата е такава, каквато фигурира в заявеният в исковата молба петитут, а именно 17.11.2017г. Съдът се е произнесъл в този смисъл, както в мотивите си, така и в диспозитива на съдебното решение. С оглед изложеното молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.