Решение № 219 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330200573 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0281-000955, издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ КАРЛОВО, с което на А. А. А. е наложена глоба в размер 50 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата не се оспорва приетата за установена фактическа обстановка, но се моли за отмяна на НП на процесуално основание. Поконкретно се твърди, че:

-в АУАН и НП не била индивидуализирана надлежната форма на изпълнителното деяние;

-АУАН бил съставен само в присъствието на един свидетел, при това на съставяне на акта, а не на извършване на нарушението.

Не се претендират разноски.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 08.06.2023 г. в 13:00 часа, в гр.К., на ул. „И.В.“ - до кръстовището с ул.

„Е. Й.“ , А. А. А. като водач на лек автомобил, Х., с рег.№ *****, собственост на А. А. А., паркира на по- малко от 5 /пет/ метра от кръстовището.

Нарушението е заснето със служебен таблет. На място е съставен фиш № GT №2056627 в отсъствие на водача. Водачът е посочен в декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл.

189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:

-приложените по преписката писмени доказателства: глоба с фиш № 2056627, докладна записка;

-приложения по преписката снимков материал.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила. По настоящото дело от жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства за опровергаване, изложеното в АУАН.

Пасивната легитимация на жалбоподателя се установява от представената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, с приложено СУМПС на жалбоподателя, в която собственикът на автомобила под страх от наказателна отговорност е декларирал, че именно жалбоподателя е бил действителния водач на МПС към времето на извършване и установяване на нарушението.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

2

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП Престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.

От посочената норма е видно че изпълнителното деяние може да се осъществи в две алтернативни форми на изпълнителното деяние:

-спиране/паркиране в самото кръстовище;

-спиране/паркиране извън самото кръстовище, но на по-малко от 5 метра от него.

В случая противно на възражението на жалбоподателя в АУАН и НП изрично е посочено, че във вина се вменява форма на изпълнителното деяние-паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовището, като тази форма на изпълнителното деяние се установява и от приложения по преписката снимков материал от таблета, с който е заснето нарушението.

Неоснователен е доводът, че от текста на АУАН и НП не ставало ясно дали паркирането е вътре в самото кръстовище или до него, доколкото в текста и на двата процесуални документа присъства фразата: „на ул. „И. В.“ до кръстовището с ул. „Е. Й.“.

Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл. 93, ал.2 ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да с п р е , за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

В процесния случай от самия факт, че глобата с фиш е залепена в отсъствие на водача следва, че правилно наказващият орган е счел, че се касае за паркиране, доколкото отсъствието на водача е несъвместимо с извършване на някои от дейностите, които биха квалифицирали спирането като престой, а не като паркиране.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183а, ал.4, т.8 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира с фиксирания размер, определен със законовата норма.

3

Съгласно новелата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено в случая.

ПО

ВЪЗРАЖЕНИЯТА

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА.

ЗА

НАРУШАВАНЕ

НА

Действително АУАН е издаден в присъствието на свидетел на самото съставяне на акта, а не на извършване на нарушението. Посоченото обаче е изцяло логично и обяснимо с оглед развитието на производствотопървоначално е залепена глоба с фиш в отсъствие на водача на дата 08.06.2023г., като след подадено възражение е издаден АУАН почти четири месеца по-късно на дата 29.09.2023г.

Макар подобно възражение да не е навеждано, следва да се посочи, че АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН. Това е така, доколкото откриването на нарушителя е станало едва на дата 20.07.2023г., когато в декларация по чл. 188 ЗДвП собственикът е посочил, че именно жалбоподателят е бил действителния водач на МПС.

Коректно е посочено в жалбата, че съставянето на АУАН само в присъствието на един свидетел съставлява формално нарушение на чл. 40, ал.3 ЗАНН.

Съгласно трайната съдебна практика, обаче този порок не е съществен и не води до отмяна на НП, щом не се е отразил на правилната установеност на фактическата обстановка.

Така Решение №939/22.5.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXIV състав, КАНД № 745 / 2023г., Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1872/26.10.2022 год.на Пловдивският административен съд, ХХIV състав, КАНД № 1751/2022 г.,Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на 4 разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Това е така, доколкото по делото е представено само писмено становище от самия представител на въззиваемата страна. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за присъждане на разноски.

Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив

Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0281-000955, издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ КАРЛОВО, с което на А. А. А. е наложена глоба в размер 50 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5