Решение № 629 от 09.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 629

Хасково, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VII състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700006 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на

Х. А. А., ЛНЧ : **********, [държава], адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение № 20272/07.12.2023 г. на Заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при МС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административният акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателката да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността й.

Административният орган се позовал на справка вх.№ ЦУ-1316/04.09.2023 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, в която се съдържала обща информация за състоянието на сигурността в [държава]. След като анализирал информацията в посочената справка решаващият орган правилно преценил, че спрямо жалбоподателката са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че [държава] е трета сигурна държава и че жалбоподателката би могла да бъде върната в [държава]. За да се приеме [държава] за "трета сигурна държава", то за жалбоподателката следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. [държава] ратифицирала Женевската конвенция за бежанците и Протокола от 1967 г., но прилагала географско ограничение спрямо търсещите убежище лица от неевропейски държави. През април 2014 г. [държава] приела нов Закон за чужденците и международната закрила, при действието на който сирийците, влезли масово в [държава], първоначално получили статут на „посетители“ (misafir) и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че ще останат в [държава], само докато трае военният конфликт в [държава] и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на [държава] за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция, член 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКГТЧ) и член 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

Наред с факта, че и в миналото [държава] имала практиката да връща обратно кандидати за убежище от неевропейски държави, в неотдавнашните си доклади международните правозащитни организации сигнализирали както за откази за влизане, така и за масови връщания на сирийска територия. Също така в резолюция, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 20 април 2016 г., наред е останалото се посочвало, че връщанията както на сирийци, така и на граждани на други държави в [държава] противоречат на европейското и международното право.

Това показвало ясно, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно.

Част от сирийската територия, в която живеели кюрди, се контролирала от турската армия, като там се извършвало етническо прочистване. Ето защо [държава] не отговоряла реално и на друго изискване, визирано в пар. 1, т. 9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава".

Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците.

[държава] принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на [държава], където преди това живеели сирийски кюрди.

С оглед гореизложеното, жалбоподателката моли съдът да отмени Решение № 20272/07.12.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът – ЗАМЕСТНИК –

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е основателна, предвид установеното в хода на производството, че сестрата на жалбоподателката е получила хуманитарен статут. Предлага решението да бъде отменено, а преписката да бъде върната на ДАБ за ново произнасяне.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба УРИ

10540-4308/31.07.2023 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София при МВР, жалбоподателката (фигурираща в молбата с имената Х. А. Б. от [държава]) е поискала закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 3818/08.08.2023 г. на РПЦ – Харманли. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 29040/08.08.2023 г., в който е вписана с имената ХАНАН (собствено) АЛТАКАС (фамилно) АБДУЛБАСЕТ (бащино), от женски пол, родена на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност - арабин, вероизповедание - мюсюлманин-сунит, семейно положение - [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите й (починали), тримата братя и четирите сестри на чуждененката (по отношение на които в регистрационния лист е налице отбелязване - [държава]).

Личните данни на чуждененката са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същата не е представил документ за самоличност.

С Писмо рег. №

УП-29040/28.08.2023 г. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от Х. А. А. молба за закрила. В писмо с рег. № М-21359/18.10.2023 г. (рег. № УП-29040/19.10.2023 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателката е проведено интервю на 07.09.2023 г., в което същата е заявила, че е родена в [населено място] на 25.08.2000 г., където живяла до месец май 2023 година, след което отишла в Д. А. и оттам напуснала [държава]. Завършила за детска учителка преди две години, но никога не била работила. [семейно положение] била от месец юни 2023 година, бракът бил сключен в Д. А., имала документ за сключен религиозен брак от шейха в [държава]. Познавали се със съпруга си от месец май 2023 г. Освен съпругът й, в България била и сестра й Разан, която пристигнала тук няколко дни след нея. Родителите й били починали, тримата й братя и трите й други сестри се намирали в [държава].

Напуснала [държава] през месец юни 2023 година, след като се оженила. Напуснала страната заради войната и лошите условия на живот, липсата на сигурност. В района на Д. А. условията били много лоши. Постоянно се страхувала.

Не била членувала в политически партии, нито била арестувана. Не била осъждана и нямало заведени съдебни дела срещу нея. Нямала проблеми с официалните власти в [държава]. Не била жертва на насилие и нямало заплахи към нея. Нямала проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група или заради изповяданата религия.

Пристигнала в [държава] нелегално, заедно със съпруга си. Установили се в Истанбул, при роднина на мъжа й. Не била посетила пунктовете за регистрация на ****, защото гонели ****. Още от самото начало искали да влязат в България. Жалбоподателката заявява, че нямала проблеми с властите в [държава], никой не я бил принуждавал да се връща в [държава].

На 26.07.2023 година влязла в България нелегално. Оградата преминала с помощта на стълба. Не искала да се върне в [държава], защото не вярвала, че ще стане, както преди.

С Решение №

20272/07.12.2023 г., Заместник-Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 22.12.2023 г. на чуждененката срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 28.12.2023 г. и регистрирана с рег.№ УП-29040/28.12.2023 г.

В хода на производството жалбоподателката представя по делото Решение № 14847/13.10.2003 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Р. А. А. (според жалбоподателката, нейна сестра, по който факт не се спори) е отказано да бъде предоставен статут на бежанец, но е предоставен хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима.

Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл.

84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, Решение

№ 20272/07.12.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл. 52, във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ (Заповед № 03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х. А. А. като чужденец по подадена от нея молба за международна закрила (чл.

68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. Становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х. А. А., в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителката е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителката Х.