Определение № 5895 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5895 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от Фондация „Център за култура и спорт”- със седалище в гр. София /ищец по делото/, чрез Председател Ц.Н.П., частна жалба срещу Решение от 20.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 45824/ 2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав- с характер на определение, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 2.08.2024 г. решение- в частта му относно разноските. С доводи, че по делото били налични въззивна жалба вх.№ 273228/ 27.08.2024 г., ведно с молба за изменение на решението в частта за разноските, и молба вх.№ 412470/ 18.12.2024 г., по която съдът не се произнесъл, което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до постановяването на неправилен съдебен акт, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалваното решение /определение/ като немотивирано, неправилно и необосновано.

Ответникът по жалбата „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не изразява становище по същата.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи, намира следното:

Частната жалба, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество- неоснователна.

С Решение от 2.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 45824/ 2022 г. на Софийски районен съд, е уважен частично предявен от Фондация „Център за култура и спорт“ срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ установителен иск по чл.422 ГПК, като е признато за установено, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ дължи на Фондация „Център за култура и спорт“ сумата 1 074.97 лв.- застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното й изплащане, и искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1 600 лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 26.25 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 10.50 лв.- разноски за заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 49.22 лв.- разноски за исковото 1 производство. На основание чл.77 ГПК ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 114.84 лв. /за изплатен депозит за експертиза/, а ответникът- сумата 235.16 лв.

/за изплатен депозит за експертиза/.

На 27.08.2024 г. от ищеца е подадена въззивна жалба срещу постановеното на 2.08.2024 г. решение, която е върната с разпореждане на СРС от 12.12.2024 г., влязло в сила- според направеното върху него отбелязване.

С молба от 18.12.2024 г. ищецът е отправил искане до съда за изменение, евентуално поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното решение- в частта му относно разноските и относно началната дата на периода на дължимост на лихвата за забава.

С решение от 20.12.2024 г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 2.08.2024 г. в следния смисъл: вместо израза „ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на Фондация „Център за култура и спорт” сумата 26.25 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 10.50 лв.- разноски за заповедното производство“, в диспозитива на решението да се чете: „ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на Фондация „Център за култура и спорт” сумата 53.75 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 21.50 лв.разноски за заповедното производство“. Посочено е в мотивите на решението от 20.12.2024 г., че молбата на ищеца в тази част е основателна, тъй като присъдените в диспозитива на решението от 2.08.2024 г. суми не съответстват на приетите в мотивите му 67.19 % от доказаните разноски.

На 4.08.2025 г. по делото е постъпила молба от ищеца Фондация „Център за култура и спорт” за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 2.08.2024 г.- с искане да бъдат присъдени на същия разноски за заповедното производство, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

С обжалваното Решение от 20.08.2025 г.- с характер на определение, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 2.08.2024 г.- в частта за разноските, е оставена без уважение, като е прието от първоинстанционния съд, че не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на първоначалното решение, тъй като изрично е посочено, че разноските в заповедното производство се свеждат до държавна такса. Посочено е също, че евентуална неправилна преценка относно дължимостта на юрисконсултско възнаграждение не представлява очевидна фактическа грешка и следва да се оспорва по реда за изменение на решението в частта за разноските, за което срокът е изтекъл.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва два бъде потвърдено.

Съгласно чл.247, ал.1 ГПК, поправката на очевидна фактическа грешка е допустима единствено при наличие на несъответствие между волята на съда, изразена в мотивите, и диспозитива на решението. Очевидна фактическа грешка е налице само при такова противоречие, а не когато се касае за неправилна преценка на доказателствата или за неправилен правен извод относно дължимостта или размера на разноските.

В случая между мотивите и диспозитива на постановеното на 2.08.2024 г. първоинстанционно решение не съществува противоречие или несъответствие, тъй като в мотивите му е прието, че разноските за заповедното производство се свеждат до платена от заявителя държавна такса, каквато е присъдена на ищеца Фондация „Център за култура и спорт”, съразмерно на уважената част от иска. Воля за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното 2 производството в мотивите на цитираното решение не е формирана, поради което и основание за поправка на фактическа грешка в този смисъл липсва. Доводите на жалбоподателя биха могли да обосноват искане за допълване или изменение на решението, за каквото обаче предвиденият в ГПК срок към датата на подаване на молбата от 4.08.2025 г. е изтекъл, но не и искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Съгласно трайната практика на ВКС правните изводи на съда не могат да се изменят по реда на чл.247 ГПК.

При тези съображения обжалваното решение от 20.08.2025 г.- с характер на определение, което е правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 45824/ 2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав- с характер на определение, с което е оставено без уважение искане по чл.247 ГПК на Фондация „Център за култура и спорт”- със седалище в гр. София /ЕИК 176503532/, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение от 2.08.2024 г. по гр.д.№ 45824/ 2022 г. на СРС, 28 състав- в частта му, касаеща разпределение на отговорността за разноски между страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3