Решение № 13511 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13511 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря М. Й. Я. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110159200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на В. А. Н. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело 20138570400211 на ЧСИ Б. Я., въз основа на изпълнителен лист от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., за следните суми:

394,48 лв. - главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252, 73 лв. наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото, като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност.

Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в е издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД, която в качеството си на взискател на 09.04.2013 г. е образувала изпълнително дело 20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я.. Твърди, че през 2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на която се конституира като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че на 27.08.2015 г. по посоченото изпълнително дело е наложен запор на банковата сметка на длъжника, с което давността е прекъсната, но след посочената дата взискателите по изпълнителното дело не са извършвали никакви изпълнителни действия. Поради това счита, че на 27.08.2017 г. делото е перемирано и е следвало да бъде прекратено. Посочва, че с изтичане на 5 годишен давностен срок се погасяват всички установени по съдебен ред вземания, а доколкото давността не е спирана и прекъсвана след 27.08.2017 г. с предявяване на искова молба или с действия по принудително изпълнение, ищецът счита, че вземанията са погасени по давност на 27.10.2020 г. твърди, 1 че на 06.01.2023 г., след погасяване на вземането по давност, ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „Е. *** Б. ЕООД“ ЕООД. При тези твърдения моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., както следва: 394,48 лв. главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252, 73 лв. – наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото, както и лихвите и разноските по изпълнителния лист. Претендира разноски, в това число и направените разноски за адвокат.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск като недопустим, евентуално – неоснователен. Твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като изпълнителното дело е прекратено по право и след конституиране на ответника като взискател по изпълнителното дело последният се е дезинтересирал от воденето на делото и не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника. Заедно с това поддържа, че ищецът не се е позовал извънсъдебно пред ответника на давността. Твърди, че вземането по процесния изпълнителен лист е цедирано на ответника на 31.01.2018 г., но след тази дата оспорва да е предприемал каквито и да е изпълнителни действия спрямо длъжника като взискател по изпълнителното дело. Заедно с това посочва, че доколкото не се оспорва наличието на процесното вземане, а само погасяването му по давност, намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, доколкото изтичането на давността не прекратява съществуването на субективното право, а отнема на кредитора правото на принудително изпълнение.

Претендира разноски за водене на делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва адвокатското възнаграждение на ищцовата страна като прекомерно

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 11226/2013 г., СРС, 35 с-в., както следва:

394,48 лв. – главница, 128,90 лв. – договорна лихва, 252,73 лв. наказателна лихва, ведно със законна лихва върху главницата от 14.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 175 лв. – разноски по делото, както и лихвите и разноските по изпълнителния лист, за събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело № 211/2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я..

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след 2 приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти - с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Видно от представеното по делото копие на изп.д. № 2013 8570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, която е стабилизирана окончателно най-късно на 18.03.2013 г.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.

116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително производство.

От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно документите, съдържащи се в копие на изп.д. № 20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., се установява, че същото е образувано въз основа на молба с вх. № 8044/09.04.2013 г. по описа на ЧСИ Б. Я., подадена от „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на кредитор по изпълнителен лист от 18.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 11226/2013 г. по описа на СРС, 35-ти състав. По така образуваното изп. дело, давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

От документите по изп.д. № 2013 8570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., се установява, че с молбата от 09.04.2013 г., взискателят „Обединена Българска Банка“ АД е поискал от ЧСИ Б. Я. извършване на действия по принудително изпълнение, като в тази връзка съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в търговски банки, както и вземане за трудово 3 възнаграждение от установения работодател – „Г. *“ ООД. Установяват се извършени плащания от длъжника по изпълнителното дело в общ размер на сумата от 435,07 лв., платени в периода 28.05.2013 г. – 07.11.2013 г.

С молба от 27.08.2015 г., взискателят „Обединена Българска Банка“ АД е поискал извършване на нови изпълнителни действия и актуализация на размера на дълга. Изпратено е запорно съобщение от 28.08.2015 г. до „Обединена Българска Банка“ АД.

След посочената дата не са предприети изпълнителни действия в продължение на 2 години, доколкото е изготвено запорно съобщение до работодателя на длъжника – „**********“ ЕООД с изх. № 471/06.01.2023 г., в което е посочено, че изпълнителното действие се предприема по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.

Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая, в запорно съобщение до работодателя на длъжника – „**********“ ЕООД с изх. № 471/06.01.2023 г., е посочено, че изпълнителното действие се предприема по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Същевременно обаче, в кориците на предоставеното копие на изп.д. № 20138570400211 по описа на ЧСИ Б. Я., изобщо липсва молба на посоченото дружество в този смисъл. Нещо повече – липсва акт за констуирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател по изпълнителното дело. Такова юридическо лице не е страна по изп.д. № 20138570400211 по описа на ЧСИ Б.

Я.. Съгласно мотивите изложени в т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане - необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с 4 чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В настоящия случай такава молба изобщо липсва.