Присъда № 101 от 17.05.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

№ 101 от 16.05.2022 г.

ПО НОХД № 5242/2021 г.

НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,

НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 45/2020 г. по описа на I РУ при ОД на МВР Пловдив, пр. пр. № 9649/2019 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал обвинение на Г. Ц. И. за това, че в периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021 г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. № 16209/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, влязло в законна сила на 08.03.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си Г. Г. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: две месечни вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.), равняващи се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се на 3250 лв., всичко общо 4200 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като прави предложение същият да не бъде наказан, като се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Поддържа фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация на деянието на подсъдимия.

Частният обвинител чрез неговия процесуален представител пледира също да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да му бъдат присъдени разноските.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ц., пледира подсъдимият да не бъде наказван, предвид постъпилото плащане на издръжката по обвинителния акт.

Подсъдимият в правото си на лична защита се съгласява със защитника си, а в последната си дума моли да не бъде наказван.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. Ц. И. е роден на ***. Същият е б., б. г.,, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с адрес за призоваване *** с ЕГН **********.

През 2007 г. подсъдимият се запознал с Д.С.. В края на същата година между двамата възникнали интимни отношения и през 2008 г. С. забременяла от обвиняемия.

На *** г. се родил синът им Г. Г. И., който бил припознат от баща си по реда на чл. 65, ал. 1 от СК, тъй като между родителите не бил сключен граждански брак.

Детето се родило недоносено и впоследствие развило хронично заболяване (астма), изискващо полагането на специални грижи и съответни допълнителни разходи. След раждането на сина им, подсъдимият и С. живели съвместно в гр. София в рамките на около три години, след което се разделили.

След раздялата си с подсъдимия през 2012 г. С. заживявала заедно със сина си в 1 собственото й жилище в гр. Пловдив. От този момент насетне се случвало подсъдимият спорадично да ги потърси, за да види детето си и да му донесе подаръци, като последният такъв случай бил през 2015 г.

През следващите три години подсъдимият И. преустановил контактите си с тях, поради което С. взела решение да се свърже с него, за да поиска изплащането на издръжка на малолетния им син. С решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. № 16209/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, II брачен състав, било утвърдено споразумение между двамата родители, с което подсъдимият се задължил за следното: да изплати издръжка в размер на 180 лв. месечно за минал период от датата на завеждане на исковата молба до влизането на решението в сила (11.10.2018 г.

- 11.04.2019 г.); да изплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на плащанията; да изплаща издръжка в размер на 127,50 лв. месечно за периода от 11.10.2017 г. до 11.10.2018 г., като, обаче, тези суми са дължими не от влизане в сила на решението на съда, а в рамките на един бъдещ период - по една вноска месечно за дванадесетте месеца, следващи датата на влизане в сила на решението, платима от десето до петнадесето число на всеки месец.

Предвид така описаните параметри на съдебното решение се налага изводът, че за периода след влизането на същото в сила подсъдимият е дължал издръжка в размер на 377,50 лв. (250 лв.+127,50 лв.) месечно за първите дванадесет месеца, а след това - в размер на 250 лв. месечно до момента на последното привличане на подсъдимия като обвиняем, включително. Натрупаните задължения от 11.04.2019 г. до датата на последното привличане на обвиняемия в това процесуално качество (08.06.2021 г.) били в размер на 12 вноски по 377,50 лв. (общо 4530 лв.) и 13 вноски по 250 лв. (общо 3250 лв.), или сумарно 7780 лв. Въпреки това за този период той изплатил на сина си единствено следните суми: два пъти по 340 лв., два пъти по 1000 лв., и еднократно по 500 лв., 250 лв., 100 лв. и 50 лв., или общо 3580 лв., като част от така описаните вноски били направени по банков път, а други - в брой. Последното от плащанията, чиято стойност възлизала на 250 лв., било направено около 01.01.2021 г. Така към датата на последното си привличане в това процесуално качество обвиняемият дължал сумата от 4200 лв. (7780 лв.- 3580 лв.).

До приключване на съдебното следствие по сметка на законния представител на частния обвинител от страна на подсъдимия е внесена сумата от 5000 лв., покриваща инкриминираната сума за неплатена издръжка.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство: гласни – показанията на свидетеля Д.С., писмени – платежно нареждане № 16 от 16.05.2022 г., заверен препис на решение № 920/08.03.2019 г. по гр.д. № 16209/2018 г. на ПдРС, справка за съдимост, справка АИС БДС, характеристична справка и останалите събрани на досъдебното производство писмени доказателства, приобщени по предвидения в закона ред.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, като не констатира съществени противоречия, несъответствия и непоследователност. Изложената в обстоятелствената част от обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепят от показанията на свидетеля С. по отношение на неплащането на издръжката от подсъдимия и преведените от него 2 суми, както и от представеното влязло в сила на 08.03.2019 г. решение за присъждане на издръжка в посочения размер и останалите писмени доказателства. Доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по правото, съдът намира, че в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото доказателства. Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора, така като е посочена в обвинителния акт.

Съдът оцени с доверие показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел по делото, тъй като същите са непротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват. Доказателствената съвкупност се подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка.

Същевременно тя се потвърждава и от действията на подсъдимия, който макар и да не прави признание на фактите по делото, е заплатил всички дължими суми за издръжка, представил е по делото бележка, а плащането е признато и прието от представителя на частния обвинител.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Г. Ц. И. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като са налице предпоставките за приложението на ал. 3 от същата разпоредба.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно – в периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021 г., включително, в гр. Пловдив, подсъдимият след като е бил осъден с решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. № 16209/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, влязло в законна сила на 08.03.2019 г., да издържа свой низходящ - сина си Г. Г. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. А. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: две месечни вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.), равняващи се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се на 3250 лв., всичко общо 4200 лв.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка се дължи, даже и да съставлява затруднение за родителите, тъй като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е найважният елемент в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.

Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.

Субект на престъплението може да бъде само наказателноотговорно лице, което 3 е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да изплаща издръжка на свой близък, по делото сина му, който съдебен акт в случая е решение № 920/08.03.2019 г. по гр. д. № 16209/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II брачен състав, с който подсъдимият е осъден да плаща издръжка. Доколкото е уговорен начален срок за присъждане на издръжка, то задължението е станало изискуемо от влизането в сила на решението насетне.

За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задълженията лице.

В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на С., че за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на което е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на две месечни вноски по 377,50 лв., както и част от трета вноска в същия размер (195 лв.), равняващи се на 950 лв., както и тринадесет месечни вноски по 250 лв., равняващи се на 3250 лв., всичко общо 4200 лв., дължими за периода от 15.02.2020 г. до 08.06.2021 г., включително. Както бе посочено по-горе, това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия, който изцяло е конклудентно е признал фактите, изложени в обвинителния акт, които са свързани с неизпълнение от негова страна на изплащане на задължението за издръжка към сина си, чрез цялостното изпълнение на задължението си за издръжка за процесния период, че и в по-голяма степен чрез заплащането на сума над тази на обвинението.

Коментираното престъпление по същността си се характеризира като такова на бездействие, доколкото изпълнението на задължението за издръжка е толерираното поведение и с него отпада ангажирането на наказателна отговорност. Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК представлява типично продължено престъпление. В този смисъл то представлява едно престъпление и наказателната отговорност следва да бъде преценявана към момента на довършването му или до крайния момент, който е определен от държавното обвинение във внесения обвинителен акт в съда, а в случая това е месец юли 08.06.2021 г.