Решение № 348 от 13.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Варна, 13.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20213100900496 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „Еко Инвест продукт“ ООД, ЕИК 201645618, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, срещу „ЗСК – Девня“ АД, ЕИК 103148230, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ***, иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 420 000 евро, представляваща двойния размер на задатъка по Предварителен договор за покупко-продажба на дялове от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност от 23.12.2019г.

Ищецът твърди в исковата и уточняващата молба, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на дялове от 23.12.2019г., ответникът "ЗСК-Девня" АД, в качеството си на собственик на Поземлен Имот с идентификатор *** по КККР на Община Провадия, представляващ земя-урбанизирана територия с площ от 491465 кв.м., с административен адрес: с.Златина, Община Провадия, и с начин на трайно ползване депо за индустриални отпадъци, се задължил да апортира имота и да снабди сформирано специално за целите на договора търговско дружество „Еко Провет" ЕООД, ЕИК 206008319, с изброените в чл.2 от договора разрешения и документи, позволяващи изграждането и оперирането в имота на „Депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95т/денонощие и 34000т/годишно", след което да прехвърли на ищеца 100% от дяловете от капитала на последното дружество, с окончателен договор с нотариална заверка на подписите. На 23.12.2019г. ищецът изплатил договорения задатък от 210 000 евро. За остатъчната цена и строителство на депото, ищецът постигнал договореност за финансиране с „Общинска банка“ АД. До края на м. юни 2021г. ищецът не получил информация за дата за сключване на окончателния договор. В началото на м. юли извършил проверка в РИОСВ – Варна и установил, че решението в процедурата по ОВОС е в процес на 1 обжалване от неправителствена организация. От справка в Община Провадия установил, че ответникът не е предприел действия по чл.154 ЗУТ по промени в одобрения инвестиционен проект. С покана, получена от ищеца на 15.07.2021г., ответникът поискал остатъка от цената и сключване на окончателен договор. Междувременно финансиращата ищеца банка отказала финансирането занапред. Поради неизпълнението на ответника, сключването на окончателен договор станало безполезно за ищеца и той упражнил правото си на отказ от предварителния договор по чл.4, ал.4 с уведомление от 15.07.2021г., като потвърдил позицията си и в кантората на нотариус Пачолова на 23.07.2021г. Излага, че без изменени инвестиционни проекти, имотът е непотребен за ищеца, който развива проекти в областта на управление на отпадъците. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗСК – Девня“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Счита изпълнението на задълженията на ответника по предварителния договор за доказано от представените от ответника документи в кантората на нотариус Пачолова, които се изброяват и се сочи, че не са представени в цялост от ищеца. Изпълнителният директор Кр. Григоров е представил и изявление относно поетите от ответника задължения и е възразил срещу неоснователно разваляне на договора. Възразява се срещу твърдението, че финализирането на сделката е станало безполезно за ищеца. Сочи се, че в предварителния договор не са фиксирани срокове за изпълнение на задълженията на „ЗСК – Девня“ АД, а и в отношенията между страните се е лансирала позиция намеренията да се случат във времето, тъй като процесът е продължителен, под мониторинга на институции и неправителствени организации, а купувачът е демонстрирал постоянен интерес. Сочи се, че решението на РИОСВ е влязло в сила. Излага се, че със заповед на гл. архитект на община Провадия ответникът е заличен като титуляр на разрешението за строеж и като такъв е вписано „Еко Провет“ ЕООД, като е отказана промяна на възложителя в инвестиционните проекти, във връзка с което ответното дружество е отправило изрично запитване, на което е получило отговор от гл. архитект, че инвестиционният проект е неразделна част от разрешението за строеж. Поради това, ищецът не би имал пречки по реализация на инвестиционното си намерение. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът „Еко Инвест продукт“ ООД е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва да е получил становище на гл. архитект от 14.07.2020г. преди волеизявлението за отказ от договора, като сочи, че поканата за сключване на окончателния договор е от 13.07.2021г. Сочи, че от ответника не са представени презаверени на името на „Еко Провет“ ЕООД инвестиционен проект и строителни книжа, включително Разрешително за водоползване на тръбен кладенец, което е необходимо условие за сключване на окончателния договор. Твърди, че не отговаря на истината твърдението, че не е бил налице срок за изпълнение на предварителния договор. Поддържа, че самият ответник с поканата си е определил срок на 23.07.2021г. Не оспорва, че първоначално в договора не е била конкретизирана дата на окончателен договор, тъй като едно от условията е било влизане в сила на решението на РИОСВ – Варна. Но се твърди, че ответникът е проявил пасивност и е забавил процеса, излизайки извън разумния срок. Излага се в допълнение, че рязката промяна в цените в 2 резултат от кризата, породена от Ковид – 19, е повишила себестойността на строителството, и с оглед забавата на ответника, и намалената цена за депониране на отпадъци, е щяло да се стигне до огромни загуби и фалит за ищеца при пускане в експлоатация на депото. Поддържа се от ищеца, че становището на гл. архитект от 14.07.2021г. не е за отказ за промяна на инвестиционните проекти, а по-скоро, че няма пречка инвестиционният проект да се презавери на името на „Еко Провет“ ЕООД, което ищецът счита, че е могло да се случи чрез услуга номер 38 на община Провадия. Обръща внимание, че съобразно Наредба 6/27.08.2013г., план –сметките трябва да бъдат на името на „Еко Провет“ ЕООД, а съобразно ЗУО експлоатацията на депата изисква разрешителен режим, статут „оператор на депо“, който е с оглед личността. Счита, че ако инвестиционният проект не е презаверен на името на „Еко Провет“ ЕООД, МОСВ не би издал разрешение за експлоатация на депото. Излага, че в инвестиционния проект е предвидено водозахранване на депото чрез собствен водоизточник – тръбен кладенец „ЗСК – Слатина“, собственост на ответника, като съобразно Закона за водите, разрешителното за водоползване е също индивидуално и всяка промяна в титуляра му подлежи на разрешителен режим. Това разрешително е част от строителните книжа и без неговото изменение, експлоатацията на депото би била невъзможна.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с който оспорва допълнителната искова молба.

Излага отново съображения, че инвестиционният проект е неразделна част от строителното разрешение, като управителят на ищцовото дружество е участвал в процедурата по промяна на титуляра на разрешението за строеж и е знаел, че пресъгласуване на инвестиционните проекти не се осъществява.

Оспорва се твърдението, че община Провадия осъществява адм. процедура номер 38, като се сочи, че съществуващата процедура „пресъгласуване и преодобряване на архитектурни и конструктивни проекти на база РЗП“, няма общо с промяна на възложителя в инвестиционния проект. Оспорват се твърденията за неоправдана забава и се поддържа, че приложима в отношенията между страните, е разпоредбата на чл.70 ЗЗД. Излага се, че съобразно съдържанието на инвестиционния проект, за изграждане на депото не се предвижда изграждане на ВиК мрежа, както и водоползване от съществуващия сондаж.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата и допълнителната искова молба. Оспорва, че обектът ще се водозахранва чрез ретензионен басейн, твърдейки че е предвидено в проекта и захранване от съществуващия сондаж. Обръща внимание, че с решението за липса на необходимост за оценка по ОВОС, както и от Басейнова дирекция, има поставено условие за влизане в сила на тази заповед в разрешението за водоползване на сондажа да бъде внесено изменение за това, че водният дебит от този кладенец ще се използва за снабдяване с промишлени води на предприятието и ако няма такава промяна, този обект не може да работи.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираните отговори. Относно твърденията, че тръбният кладенец е част от строителните книжа, пояснява че водоснабдяването на обекта според инвестиционния проект става чрез ретензионно депо.

3

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено следното от фактическа страна:

На основание чл.374, ал.2, вр. с чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, с доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по предварителен договор за покупко-продажба на дялове от 23.12.2019г., в което е включена действителна акцесорна реална клауза, по силата на която ищецът е предал на ответника твърдяната и уговорена сума под формата на задатък от 210 000 евро; че като възложител в одобрените инвестиционни проекти за процесния обект е вписано дружеството „ЗСК – Девня“ АД.

Съобразно приобщения по делото предварителен договор за покупкопродажба на дялове от 23.12.2019г. /л.6-11/, сключен между страните, продавачът се е задължил освен да учреди ЕООД с капитал, формиран от непарична вноска с предмет описания в исковата молба недвижим имот, чиито дялове да прехвърли, съобразно чл.2, т. „г” и да извърши съответните действия, предвидени в ЗООС и подзаконовите му нормативни актове за получаване от компетентния орган в лицето на РИОСВ – Варна, на влязло в сила решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с преценка „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда” на инвестиционно предложение „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 96 т/денонощие и 34 000 т/годишно”.

Съобразно чл.2, т. „д” продавачът е поел задължение след вписване на новоучреденото дружество в ТР, да извърши необходимите правни и фактически действия за промяна на титуляра на издадените на продавача разрешения за строеж, влязлото в сила решение по чл. 2, б. „г” и одобрените от Общината архитектурни проекти и строителни книжа, които следва да бъдат на името на новоучреденото дружество. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, условие за прехвърляне на дяловете и заплащане на продажната цена в размер от 2 100 000 евро, е новоучреденото дружество да е вписано като титуляр на издадените на продавача разрешения за строеж, както и влязлото в сила решение по чл. 2, б. „г”, както и одобрените архитектурни проекти и строителни книжа. Чл.4, ал.4 от договора предвижда в случай, че продавачът откаже да извърши апорта и/или да прехвърли дяловете, и/или да промени титуляра на издадените на продавача разрешения за строеж, влязлото в сила решение за необходимостта от извършване на ОВОС с преценка „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда” и одобрените архитектурни проекти и строителни книжа, купувачът да се откаже от договора и да получи от продавача капарото в двоен размер. С чл.5 страните са приели започване изпълнението задълженията на продавача незабавно след получаване на аванса, като доколкото договорът зависи от трети лица в лицето на вещи лица и администрация, не може да бъде определен конкретен срок за изпълнение задълженията на продавача, който следва да прояви максимална оперативност и доборсъвестност да не се получава каквото и да е закъснение, когато това зависи от неговата воля.