Решение № 16528 от 22.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16528 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110128488 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците Р. Е. П. и М. Е. П. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено:

- че ответникът Р. Е. П. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1936,19 лв., представляваща незаплатена цена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., доставена до топлоснабден имот в гр. ***, аб. № 172597, сумата от 54,27 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2020г. до м.04.2022г., сумата от 216,24 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г. и сумата от 9,88 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023г.

- че ответникът М. Е. П. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 276,60 лв., представляваща незаплатена цена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., доставена до топлоснабден имот в гр. ***, аб. № 172597, сумата от 7,75 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2020г. до м.04.2022г., сумата от 30,89 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г. и сумата от 1,41 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6087/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.

1

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който са изпаднали в забава. Твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № № 6087/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжниците са възразили, с оглед на което предявява настоящите искове за установяване на вземанията. Претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноски за производството.

Ответникът Р. Е. П. чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период предвид вписване на искова молба по чл. 87 ЗЗД по партидата на ответника. Прави евентуално възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода от м.05.2019г. до м.01.2020г., като оспорва изискуемостта на месечните задължения да е настъпила след издаване на обща фактура за отоплителния сезон. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът М. Е. П. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ООД не е взело становище по същество на делото..

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, 2 обективиран в Нотариален акт № 112, том I, рег. № 1839, дело № 106 от 14.05.2008г., ответникът Р. Е. П. е придобил собствеността върху 7/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 123, находящ се в гр. ***, за който няма спор, че е идентичен с процесния топлоснабден имот на същия адрес, който е с аб. № 172597. Установява се, че останалата 1/8 ид.ч. е придобита от другия ответник М. Е. П.а по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 7, том I, рег. № 823, дело № 6 от 24.03.2009г. Със заявление-декларация за откриване на партида от 03.06.2009г. ответникът П. е поискал ищецът да открие партида на имота на негово име, като е декларирал, че имотът ще се използва за жилищни нужди. Ищецът е приел отправеното предложение като е открил партида на името на ответника Р. П. с аб. № 172597, на чието име партидата се е водила и за исковия период, видно от приетите съобщения към фактури и изравнителни сметки за периода. С оглед изложеното съдът намира, че за процесния период единствено ответникът Р. П. се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на заявената воля за встъпване в договорна връзка с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия и следва да отговаря за задълженията за исковия период. В този смисъл е без значение обстоятелството кой е бил собственик на имота за процесния период и какво е действието на съдебното решение, с което е развален договорът за издръжка и гледане от 2008г. спрямо третото лице – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД. Само за пълнота следва да се посочи, че съдът намира, че до влизане в сила на решението по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, постановено по гр.д. № 18251/2008г. на СРС, 29 състав – 15.11.2022г., ответникът Р. П. се е легитимирал пред третото лице – ищец като собственик на 7/8 ид.ч. от процесния имот, т.е. за целия исков период, поради което би се явил клиент на топлинна енергия и на това основание.

Продажбата на топлинна енергия се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ). За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ЕООД. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение и документите за главен отчет, издадени на името на ответника П., са подписани, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар за част от периода проверката да е извършена извън нормативно определения срок, заключението от проверката, че топломерът съответства на метрологичните изисквания, е основание за извод, че той е бил годно СТИ за целия период (така заключението на неоспорената СТИ).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания 3 случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота е начислявана ТЕ за отопление на имот по показателите на 3 броя радиатори с ИРРО, на които е извършван реален отчет за процесния период, 1 брой щранг-лира без ИРРО по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер за периода от м.05.2019г. до м.06.2021г., на който е извършен реален отчет, а за периода от м.06.2021г. до м.04.2022г. е начислявана ТЕ за БГВ служебно „на брой лица“, с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител поради повреда на водомера, което в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2, т. 1 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г.