Решение № 1052 от 11.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501144 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от В. Т. Т. против Решение № 246 от 02.02.2023г. по гр. дело № 4740/2021г. по описа на БРС в частта с която В. Т. Т. е осъдена да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД с ЕИК 204600560, , представлявано от Мартин Божидаров Сребров, сумата от 10 600 евро – главница, представляваща уговореното и дължимо възнаграждение по т. 7 от сключен между тях договор за гаранция с купувач от 18.02.2022 г., изменен с анекс от същата дата, ведно със законна лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2022 г., до окончателното й изплащане и в частта с която е отхвърлен насрещния иск предявен от В. Т. Т., против „Хоум Ту Ю България“ АД за осъждането му да заплати на В. Т. сумата от 2 000 евро – главница, представляваща платена гаранция по сключен между страните договор за гаранция с купувач от 18.02.2022 г., изменен с анекс от същата дата, подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание, поради прекратяването на сключения между тях договор за гаранция с купувач от 18.02.2022 г., изменен с анекс от същата дата, на основание т. 3 от договора, респективно на основание т.

4 от договора, предвиждащ връщането й при установяване на вещни тежести, възбрани, ипотеки или други правни форми, които възпрепятстват нормалното изповядване на сделката, ведно със законна лихва за забава върху горната главница от 08.09.2022 г. С 1 решението е отхвърлен предявения иск за горницата над уважения размер от 10 600 евро до пълния заявен такъв от 12 600 евро, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част и В. Т. Т. с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 3 186. 73 лв. за направените по делото разноски, а Хоум Ту Ю България“ АД с ЕИК 204600560, е осъдено да заплати на В. Т. Т. с ЕГН ********** сумата от 380. 95 лв. за направените по делото разноски.

Въззивникът изразява недоволство от решението, считайки същото за неправилно и необосновано като сочи, че съдът неправилно е приел за приложима и действаща клаузата на т.7 от процесния договор за дължимост на комисионното възнаграждение, тъй като в договора са уговорени срокове за сключване на предварителен договор и/ или окончателен, като при неспазване на тези срокове договорът се счита прекратен т.е. договора е срочен и след изтичане на сроковете същия не обвързва страните. Твърди че договор за покупкопродажба е сключен не с ответника и много след прекратяване на договора. На следващо място сочи, че неправилно съдът приема, че ищеца-посредник е изпълнил задълженията и че наличието на вещен сервитут не е пречка за сделка с имота. Счита, че наличието на учредено безсрочно вещно право на прокарване на елементи от техническата инфраструктура в полза на трето лица за обслужване на съседен имот, съставлява тежест върху имота, ограничава възможностите за ползване и е основание за прекратяване на договора и връщане на гаранцията, като се акцентира на факта, че не ответницата е сключила сделката, а трето лице което е приело тежестта на свой риск. Относно размера на претенцията сочи, че комисионното възнаграждение е уговорено като процент от продажната цена която е 280000евро, а не 350000евро, като цената от 350000евро е била първоначална целева цена при сключване на договора и преди да се осъществи среща продавач-купувач. Тъй като ответницата – В. Т. е платила гаранция в размер на 2000евро, то ако се счете иска на „Хоум Ту Ю България“ АД за основателен, то се дължи сумата от 10080евро.

Относно свързаността на ответницата с третото лице купувач на имота-В. Д. сочи, че сделката е търговска само в отношенията на ищеца и ответника, но не и спрямо третото лице В.Д. като свързаността между Д. и ответницата – В. Т. е само за целите на ТЗ, а сделката по посредничеството и сделката по закупуване на имота не са извършени по реда на ТЗ и не при упражняване на дейност и осъществяване на правоотношения касаещо дейността на търговските дружество в които Д. и ответницата са свързани лица. Като, счита, че предявения иск е неоснователен, на своя ред счита предявения насрещен иск за основателен и доказан. Моли съдът да отмени решението в частта с която В. Т. Т. е осъдена да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 10 600 евро – главница, представляваща уговореното и дължимо възнаграждение по т. 7 от сключен между тях договор за гаранция с купувач от 18.02.2022 г, ведно със законна лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2022 г., до окончателното й изплащане и в частта с която е отхвърлен насрещния иск предявен от В. Т. Т., против „Хоум Ту Ю България“ АД за осъждането му да заплати на В. Т. сумата от 2 000 евро – 2 главница, представляваща платена гаранция по сключен между страните договор за гаранция с купувач от 18.02.2022 г. и да постанови решение с което да отхвърли предявения от „Хоум Ту Ю България“ АД иск против В. Т. Т. и да осъди Хоум Ту Ю България“ АД да заплати на В. Т. Т. сумата от 2000евро представляваща подлежаща на връщане гаранция. Претендира разноските и за двете производства.

Въззиваемият, чрез пълномощника адв. Д.Караиванов в срока по чл. 263 от ГПК представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба. Счита, че първоинстанционния състав е установил правилно фактическите отношения между страните и е извел съответните правилни и законосъобразни правни изводи. Сочи че дружеството посредник Хоум Ту Ю България“ АД е изправна страна по договора за гаранция с купувач от 18-02.2022г. и че е изпълнило задълженията си на посредник. Счита, че правилно съдът е определил дължимото възнаграждение по договора за гаранция с купувач от 18.02.2022г. и че възнаграждението се дължи от възложителя и в случай че свързано с него лице по смисъла на българското законодателства придобие имота, а ответницата и купувачът на имота са свързани лица, тъй като са съдружници в няколко т.дружества с равно дялово участие и управители. Моли, съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на БРС. Претендира разноските.

„Хоум Ту Ю България“ АД с ЕИК 204600560 обжалва Определение № 2293 от 13.04.2023г. постановено по делото, с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Моли, съдът да отмени обжалваното Определение № 2293 от 13.04.2023г. и да измени на основание чл. 248 от ГПК постановеното решение в частта на разноските като присъди на „Хоум Ту Ю България“ АД 1390лв. направени разноски в обезпечителното производство.

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и отговаряща на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Пред РС Бургас въззиваемото дружество – „Хоум Ту Ю България“ АД е предявило иск против въззивницата - В. Т. Т. за заплащане на сумата от 12600 евро възнаграждение на търговски посредник по договор за гаранция с купувач от 18.02.2022 г.

Настоящият състав намира, че правното основание на претендираното от ищеца право е чл.

51 ТЗ . Разпоредбата на чл.51 от ТД предвижда, че " търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им.

Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни. ".

3

Ищецът твърди в исковата молба, че с „КВАРТА – С“ ЕООД в качеството на продавач на недвижим имот сключили договор за посредничество при покупко-продажба и след проявен интерес към имота от ответницата и организиран оглед на 18.02.2022 г. сключили договор за гаранция с ответницата, като същата предоставила гаранционен депозит в размер на 2 000 евро и се е задължила да купи имота на цена от 350000лв., а в т. 7 от договора било договорено изплащането на възнаграждение в размер на 3 % без ДДС от продажната цена т. е. сумата от 12 600 евро, дължимо в деня на сключването на предварителен договор или съответно на окончателен такъв. В договора страните предвидили и че уговореното възнаграждение се дължи и в случай, че свързано с възложителя лице, стане страна по предварителен или окончателен договор за покупката на имотите. Сочи, че „КВАРТА – С“ ЕООД продало имота на В. Д. Д. на 16.06.2022г. с н. а. от №44 том III, н.дело № 372 от 16.06.2022г. който е свързано лице с В. Т. като ответницата не е заплатила дължимото по договора за търговско посредничество възнаграждение.

В подадения писмен отговор ответницата В. Т. изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че сключеният между страните договор е прекратил своето действие, преди датата на сключване на процесната покупко-продажба, предвид уговорките по него и анекса, за сключване на предварителен договор в срок до 15.05.2022 г. и/или окончателен такъв до 27.05.2022 г., и затова възнаграждение не се дължало. Сочи, че продажната цена била различна, поради установеното в последствие учредено вещно право на прокарване на елементи на техническата инфраструктура в полза на трето лице, за обслужване на съседен имот, което съставлявало тежест, която не била съобщена от посредника, което пък се явявало и самостоятелно основание за прекратяването на договора по т. 4 и връщане на гаранцията. Оспорва се и свързаността на ответницата и Д. доколкото сделката по посредничеството и тази по закупуването били извършени не по реда на ТЗ и не при упражняването на дейност или осъществяване на правоотношение, касаещи дейността на търговските дружества, в които те са свързани лица. При условията на евентуалност по отношение цената на иска се иска при евентуалното му уважаване, да се вземе предвид че продажната цена е 280000 лв. и да се приспадане внесената гаранция.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от В. Т. за заплащане на сумата от 2 000 евро – главница, представляваща подлежаща на връщане гаранция по договора и анекса към него, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на завеждане на насрещната исковата молба – 08.09.2022 г., до окончателното й изплащане. С постановеното решение насрещния иск е отхвърлен.

От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че страните на 17.02.2022 г. са сключили споразумение за условия по предоставяне на посредничество, видно от което ответницата се е запознала с обявата на имота, като е получила пълна и изчерпателна информация по всички поставени въпроси, след което е организиран оглед на имота, въз основа на така осъществената предварителна посредническа дейност. Съгласно споразумението клиентът В. Т. .желае и се ангажира в случай, че прецени да придобие имота лично или чрез другиго, да продължи да ползва възмездно посредничеството на ищцовото 4 дружество, за което последното има право на възнаграждение.

Страните са сключили и договор за гаранция с купувач от 21.02.2022 г., по силата на който В. Т. е предала на „Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 2000 лева като гаранция за закупуване на недвижим имот с идентификатор ***, гр. Бургас, кв. Сарафово, с площ 1099кв.м., заедно с построената в него къща. Дружеството е приело задължение при приемане на офертата от продавача и при писмено договорени условия за покупка с продавача на описания имот да прекрати огледите с други купувачи на имота и да организира подписването на предварителен договор. В договора страните са посочили, че възложителя желае да закупи имота при следните параметри на сделката: за цена 350000 евро; имота - необзаведен; при срок за сключване на предварителния договор – до 18.03.2022г., срок за сключване на окончателен договор – до 18.04.2022г. /т. 2/, като при непостигане на тези параметри на сделката в срок до 3 работни дни, договора за гаранция се прекратява, а изпълнителя „Хоум Ту Ю България“ АД, дължи на възложителя връщане на сумата предадена като гаранция.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db8efec1-f902-45be-b6cb-25b4bfe0256c