Определение № 662 от 03.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. София , 03.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600592 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по жалба на осъдения М. С. М. срещу определение на Окръжен съд Враца от 11.05.2021г. постановено по нчд № 254/21, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година, 11 месеца и 6 дни на наказанието 19 години „лишаване от свобода“, наложено с присъда № 12 от 04.07.2005г., постановена по нохд № 109/2005 на Окръжен съд Разград.

Жалбата не съдържа мотиви.

По жалбата е постъпило становище от прокурор при Окръжна прокуратура Враца, в което се застъпват доводи за законосъобразност и правилност на постановеното определение. Прокурорът обосновава, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне, че целите на наказанието не са изпълнени и остатък от наказанието е значителен. Моли въззивният съд да постанови определение, с което да остави без уважение жалбата, а определението на окръжния съд се потвърди.

Софийски апелативен съд, като съобрази жалбата, представеното становище и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил надлежно и в необходимата пълнота релевантните факти, подложил ги е на вярна оценка и е приложил закона правилно. Анализът на доказателствата и на приложимия закон, на неговия разум и философия, проведен от първостепенния съд, по своята 1 задълбоченост следва да бъде отбелязан.

И настоящата инстанция се съгласява, че данните за осъденото лице не обосновават необходимата за приложение на института на чл. 70 НК личностова промяна.

Приложените оценки и становища на затворническата администрация, като доказателствени източници съдържат и позитивни за осъдения данни, но за целите на чл. 70 НК са последователно негативни.

Вярно първостепенният съд е съобразил, че осъденият изтърпява едно общо по реда на чл. 23 НК наказание от деветнадесет години лишаване от свобода, наложено с присъда № 12 от 04.07.2005г. по нохд № 19/05 на ОС Разград за престъпление по чл.

116, ал.1, т. 3, пр.2, т. 6 , пр. 2 вр. чл. 115 НК и по чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 1, т. 3 НК.

Осъденият е постъпил в Затвора на 02.09.2004 г., фактически е изтърпял 16 години, 8 месеца и 9 дни, от работа са зачетени 4 месеца и 5 дни, към датата на съдебното заседание на окръжния съд остатъкът е 1 година 11 месеца и 16 дни.

Правилно съдът е приел ,че е налице само първата предпоставка на закона на чл.

70, ал. 1 НК доколкото осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наказанието. Но само тази предпоставка не е достатъчна, а следва да е налице и материалното основание, изявено в доказателства за поправяне на осъдения. Такива доказателства не са налице.

При последната преоценка на риска от рецидив за осъдения са отчетени 88 точки, снижени от първоначалните 115, което е в границите на високия риск. Дефицитните зони се запазват същите, а те са множество: отношение към престъплението – осъденият изтърпява наказание за изключително тежко престъпление - изнасилване и убийство на биологична майка, отношението му към деянието е незадоволително, тъй като не отрича отговорността за поведението си. Той е емоционално нестабилен.

Уменията за мислене са незадоволителни – не разпознава проблемите си, не е способен да ги решава по адекватен начин, не осъзнава негативните последици на постъпките си и не емпатизира. Ресурсите за интеграция в обществото са силно ограничени. Въпреки продължителния престой в местата за лишаване от свобода при осъдения не се отчитат съществени положителни промени.

Отношението му към плана на присъдата е отчасти положително. Планираните цели и задачи се изпълняват с минимален успех. В средата на затвора се адаптира трудно.

Осъденият е имал участие в различни програми – курс по румънски език, беседи за лишени от свобода с психични проблеми, включва се в образователния процес, като не допуска безпричинни отсъствия , но постоянството е преценено като стремеж за намаляване на остатъка от наказанието, не с действителни цели за повишаване на образователното ниво.

2

Така очертаните положителни положения от поведението на осъдения следователно не могат да отнемат значението на останалите негативни като препятстващи да се приложи институтът на чл. 70 НК.

Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд Враца от 11.05.2021г. постановено по нчд № 254/21, с което е оставена без уважение молба на осъдения М.

С. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година, 11 месеца и 6 дни от наказанието 19 години „лишаване от свобода“, наложено с присъда № 12 от 04.07.2005г., постановена по нохд № 109/2005 на Окръжен съд Разград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3