Решение № 5767 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5767 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110135862 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 138642/04.07.2022 г. на „............ ЕООД, ЕИК .............. срещу .............. /СГС/, БУЛСТАТ ............., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от общо 650,00 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева по гр. д. № 8638/2015 г. по описа на СРС, 118 състав, както и за сумата в размер на 600,00 лева – присъдени разноски в тежест на „............ ЕООД, ЕИК .............. с Решение № 163793/05.07.2017 г. по гр. д. № 8638/2015 г. по описа на СРС, 118 състав, претърпени в резултат от противоправното поведение на служител на СГС, изразяващо се в полагане на печат „Решението е влязло в сила на 22.06.2012 г .“ върху Решение от 22.07.2011 г. по гр. д.

№ 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав, което е било обезсилено с влязло в сила Определение № 797/02.05.2012 г. по в. гр. д. № 3628/2011 г. на САС, 4 състав.

В сезиращата съда искова молба се навеждат твърдения, че производството по гр. д.

№ 8638/2015 г. на СРС, 118 състав, е било образувано по депозирана от „............ ЕООД искова молба с предявени искове с правно основание чл. 134 ЗЗД за упражняване на правата на неговия длъжник – „............... ЕООД. Поддържа се, че основание за предявяване на исковете е било Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, по силата на което е била обявена за нищожна покупко - продажба на недвижим имот, извършена с Нотариален акт № 195, том I, рег. № 6034, дело № 189/2009 г. на нотариус ............. НК, вписан с вх. рег. № 7705, акт № 191, том XX, дело № 4579/2009 г. на Имотен регистър към Агенция по вписванията – гр. ............. ЕООД е признато за собственик на поземлен имот с идентификатор № .........., находящ се в ........... – град, с адрес на поземления имот: с. ........”, с площ от 2 751 кв. м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – НИВА, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 119117, при съседи на поземления имот: ..............1 съгласно Скица на поземлен имот № 25872/23.04.2012 г., издадена от СГКК – гр. София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на АГКК, описан по документ за собственост като НИВА Категория IV /четвърта/, с площ от 2.751 дка, съставляваща имот № 119117, находяща се в землището на с. ........................, полски път на Община Столична. На основание така посоченото решение „............ ЕООД 1 било предявило иск за признаване за установено, че длъжникът му „............... ЕООД е собственик на процесния имот спрямо последващия приобретател ....., като по повод подадената от него искова молба било образувано гр. д. № 8638/2015 г. на СРС, 118 състав.

В хода на инициираното производство ответникът в него – .............елевирала възражение, че решението от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС не е влязло в сила на посочената дата, същото е обжалвано в предвидените в закона срокове, като от приложеното от нея Определение от 02.05.2012 г. по гр. д. № 3628/2011 г. на САС, 4 състав, се установявало, че решението на СГС е било обезсилено поради отказ от исковете пред въззивната инстанция и съответно не е породило правните си последици. При тези фактически твърдения ищецът поддържа, че длъжностно лице, служител на СГС, е допуснало грешка, удостоверявайки, че Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, е влязло в сила на 22.06.2012 г.

Така, приемайки в мотивите си за установено, че „решението на СГС е обезсилено от въззивния съд с определение от 02.05.2012 г. по в. гр. д. № 3628/2011 г. по описа на САС, ГО, 4 състав, поради направен във въззивната инстанция отказ от иск“, СРС в своето решение № 163793/05.07.2017 г. по гр. д. № 8638/2015 г. е отхвърлил предявения иск по чл. 134 ЗЗД и е осъдил „............ ЕООД да заплати направените от ответната страна ..... разноски в размер на 600,00 лева, като отделно от това е била платена и държавна такса за завеждане на делото в размер на 50,00 лева. Решението по гр. д. № 8638/2015 г. на СРС, 118 състав, не е обжалвано и е влязло в сила. Твърди се, че впоследствие поставения печат, удостоверяващ влизането в сила на решението по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, е бил заличен с коректор.

Твърди се, че от длъжностно лице при ответника погрешно е извършено удостоверяване, че решението по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС е било влязло в сила на 22.06.2012 г. Това противоправно поведение било осъществено при или по повод възложената работа и от него били произтекли вреди за ищеца в общ размер от 650,00 лева, представляващи съдебноделоводни разноски по гр. д. № 8638/2015 г. на СРС, 118 състав. Тези вреди били в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, тъй като предявеният иск по чл.134 ЗЗД се основавал единствено на влязлото в сила решение по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от СГС, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.

Поддържа се, че искът по гр. д. № 8638/2015 г. на СРС е бил отхвърлен и вредите са претърпени поради действия и бездействия на самия ищец, който не е положил дължимата грижа почти три години след обезсилване на решението по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС да извърши проверка дали длъжникът му „............... ЕООД е действително титуляр на съответните права. Поддържа се, че имуществените вреди са настъпили за ищцовото дружество поради неправилно избрания път за защита, тъй като обстоятелството, че решението по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, на което се позовавал ищецът, е било обезсилено впоследствие не е единствената причина за отхвърляне на иска по гр. д. № 8638/2015 г. на СРС. Навеждат се твърдения, че във връзка с извършена проверка от ИВСС по сигнал на ищцовото дружество инспекторът не е установил кой и кога е извършил както поставянето на печат, удостоверяващ влизането в сила на решението по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, така и последващото му заличаване с коректор. Според ИВСС при подаване на молбата от 23.10.2012 г. за издаване на заверен препис от решението по гр. д. № 4187/2010 г. ищецът е могъл да се запознае и със съдържанието на въззивното дело, което е било в кориците на гр. д. № 4187/2010 г. Релевира се възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване, като отделно се поддържа, че по делото от ищеца не е установено кой е прекият причинител на вредата, нито че това е лице, на което ответникът е възложил работа.

Навежда се възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва се реалното заплащане на сумата от 650,00 лева, поради липса на доказателства за заверяване на сметката на получателя им. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства и приложеното за послужване гр. д. № 4187/2010 г. по описа на СГС, I – 4 състав, че с 2

Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав , е признато за установено, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „.................., че покупкопродажбите, извършени с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том I, рег. № 6034, н. д. № 189 от 2009 г., вписан с вх. рег. № 7705, акт № 191, том XX, дело № 4579/2009 г. на АВ – София, и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196, том I, рег. № 6035, дело № 190 от 2009 г., вписан с вх. рег. № 7706, акт № 192, том XX, дело № 4580/2009 г. на АВ – София, съставени от нотариус ............. на НК, са нищожни; и на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ......................“ ЕООД, ЕИК ................. че ................ е собственик на имот № 119020 в землището на с.

.....................одробно индивидуализиран/, както и че „............... ЕООД, ЕИК ..................... е собственик на недвижим имот – нива, с площ от 2 751 дка, IV категория, находяща се в землището на с. .................. /подробно индивидуализиран/, като ответникът ......................“ ЕООД е осъден да предаде на ищците владението върху съответно притежаваните от тях недвижими имоти. На гърба на оригинала на Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав, находящ се в приложеното за послужване гр. д. № 4187/2010 г. по описа на СГС, I – 4 състав, не е положен печат за влязло в сила, но видно от него на същия е налице забелване на първоначално положен текст и печат. От представеното с исковата молба в заверен препис Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав /л. 19/, се установява, че на последната му страница е налице положен печат с отбелязване за влизане в сила на съдебния акт на 22.06.2012 г. и подписи за председател и секретар, както и печат на Градски съд София – Обща архива.

Видно от приложеното за послужване гр. д. № 4187/2010 г. по описа на СГС, I – 4 състав, е че с молба вх. № 108516/23.10.2012 г., депозирана по делото на СГС, адвокат Т. В., в качеството на пълномощник на „............ ЕООД, е направил искане за издаване на заверен препис от влязло в сила решение по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав. Върху молбата се съдържа отбелязване за получен на 01.11.2013 г. препис от решението и саморъчно положен подпис за получилото го лице – адвокат Т. В. , пълномощник на „............ ЕООД и в настоящото производство, чийто подпис не се оспорва в процеса.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства и приложеното за послужване в. гр. д. № 3628/2011 г. по описа на САС, 4 състав, че с Решение № 604/18.04.2012 г. по в. гр. д. № 3628/2011 г. на САС, 4 състав, е изцяло потвърдено Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав . С Определение № 797/02.05.2012 г. по в. гр. д. № 3628/2011 г. на САС, 4 състав , с оглед направен в срока за касационно обжалване отказ от исковете по реда на чл. 233 ГПК, САС е обезсилил Решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС, I – 4 състав, и Решение № 604/18.04.2012 г. по в. гр. д. № 3628/2011 г. на САС, 4 състав, и е прекратил производството по делото. Видно от направено отбелязване на гърба на определението на САС, то е влязло в сила на 21.06.2012 г.

По делото е представен препис от искова молба вх. № 2524/19.02.2015 г., с посочени в титулната част ищец „............ ЕООД и ответник ...... Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че по повод така подадената искова молба е било образувано гр. д. № № 8638/2015 г. на СРС, 118 състав. От представеното по делото Решение № 163793/05.07.2017 г. по гр. д. № 8638/2015 г. на СРС, 118 състав, се установява, че производството по това дело е било образувано по искова молба на „............ ЕООД срещу ....., с която е предявен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗС. В исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения, че е кредитор на „............... ЕООД, ЕИК ..................... Качеството кредитор е обусловил с фактите, че страните са били в облигационни отношения по Договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 16.07.2008г. и поръчки към него, по който договор „...............