Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4650 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8845/2022
Вид
Решение № 4650
Подписан
20.11.2023
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330108845 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против А. О. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1296.46 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., 133.66 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2020 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5032/2022 г. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът бил собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. „М." и като такъв притежавал качеството клиент на топлинна енергия и бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да заплати начислените суми за доставена топлинна енергия на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, за посочения обект в периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. в общ размер 1296.46 лева. Същият дължал и обезщетение за забавено плащане на сумата, определено за периода 02.07.2020 г. – 05.04.2022 г. в размер 133.66 лева.

Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5032/2022 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., връчена редовно по чл.

47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в 1 срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението - 06.04.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

Ответникът А. О. Р., ЕГН **********, е починал в хода на процеса, на *** г.

С определение № 12256/10.11.2022 г. на съда, са конституирани, на мястото на починалия ответник А. О. Р., нейните наследници, а именно: Р. А. А., Х. А. Р. и В. А. С., на които са редовно връчени преписи от исковата молба за отговор.

С определение от 27.01.2023 г. е назначен адвокат О. Д. за особен представител на ответника Х. А. Р..

От ответниците Р. А. А. и В. А. С. не са депозирани Отговори на исковата молба, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК, макар същите и приложенията, да са редовно връчени.

От ответника Х. А. Р. чрез особен представител адвокат Д. е депозиран писмен отговор, с който оспорва исковете.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните през процесния период от време.

Твърди се, че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот, съответно не е клиент на топлинна енергия, поради което и не дължи заплащане на цената за топлинна енергия.

Оспорва, че на доставената топлинна енергия е извършено дялово разпределение от търговеца „Бруната“ ООД в сградата, в която ищецът твърди, че ответника притежава вещни права /имот/.

Твърди, че за процесния период от 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. в процесния имот не е имало монтирани средства за дялово разпределение за топлинна енергия – индивидуални разпределители на топлинна енергия, инсталирани върху отоплителни тела, индивидуални топломери и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения на сградната инсталация, поради което, счита, че неправилно се начислява задължение по партидата на ответника за процесния период, тъй като липсвало основание за това – няма изобщо доставяна топлинна енергия до имота на ответника.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5032/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г. срещу А. О. Р., за следните суми за начислена топлинна енергия: 1296.46 лева – главница , представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.

"М", за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г., както и сумата от 133.66 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2020 г. до 05.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.04.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със събрани сведения, поради което и съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

По редовността на исковата молба:

Съдът намира, че направеното от ответника Х. Р., чрез адв. Д., възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не било посочено на какво основание се претендират дължимите суми за топлинна енергия, е неоснователно.

Ищецът, с уточняваща исковата молба от 08.07.2022 г., към която е приложена 2

Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност, е уточнил исковата претенция по отделни компоненти.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

По делото като писмени доказателства са приети: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с вх. № 07-09-820/25.03.1998 г., подадена от А.

М. Р., ЕГН **********, като съсобственици с А. О. Р., всеки на ½ ид.ч. на жилище, находящо се в гр. П., ул. „М", в която е посочил, че са придобили собствеността на основание Договор за покупко – продажба от 07.04.1992 г. от Община Пловдив;

Удостоверение за наследници на А. М. Р. (***) и оставил за свои наследници: А. О. Р. (***), Р. А. А. (***), Х. А. Р. (***) и В. А. Р. (***).

Ответникът А. О. Р. е починала в хода на процеса, на *** г., като на нейно място са конституирани нейните наследници: Р. А. А. (***), Х. А. Р. (***) и В. А. Р. (***).

Ето защо и съдът приема, за неоснователно възражението, че А. О. Р. не е била собственик на процесния имот.

Без значение за изхода на спора е, че имотът е бил съсобствен, по силата на наследяването. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/ е дължал начислените суми.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е бил титуляр на вещното право на собственост на имота, за периода, през който се твърди да е начислена ТЕ, при което е имал качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ , според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

3

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за БГВ, за сградна инсталация и за услуга разпределение.

Следващият, спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията, е дали в имота за процесния период, е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали се дължат претендираните за тази енергия, суми.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. "М", където се намира процесния апартамент № ***, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, няма монтирани ИРУ и на същите не се начислява топлинна енергия за отопление. Установява също, че през имота на ответника не преминава щранг лира. Вещото лице установява още, че в имота на ответника има монтиран един брой водомер за топла вода, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база два броя лица по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на устройството. Вещото лице установява и, че отопляемия обем на имота е 131 м2. Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за БГВ – на 2 броя лица по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство за топло вода. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 11,8832 МWh, в т.ч.