Решение № 261304 от 17.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И

Е № 261304 гр. Пловдив, 17.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.11.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8973 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Унитемп“ ЕООД срещу А.Й.К., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 1075 лева, дължима заемна сума по договор за паричен заем от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2020 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемател е сключен посочения договор за заем, по силата на който ищецът предал на ответника сума в размер на 1075 лева, която последният се е задължил да върне до 30.06.2020 г. В самият договор се съдържала разписка за получаване на заемната сума. Сумата не е върната на падежа.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.240, ал.1 ЗЗД.

В тежест на ищeца е да установи наличие валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж на вземанията. Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си.

В проведено първо открито съдебно заседание на 04.11.2020 г. ответникът се яви лично и заяви, че признава предявения иск по основание и размер.

Съдът намира, че са налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – в първото по делото открито съдебно заседание ответникът е признал изцяло предявения иск, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, признанието е направено лично от ответника, в първото по делото заседание. В същото съдебно заседание ищецът е поискал да бъде постановено решение съобразно признанието на иска.

Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 50 лева – платена държавна такса и 350 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане /л.7-8/. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 400 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Унитемп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата в размер на 1075 лева, дължима главница по договор за паричен заем от 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 400 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Л. МИТРЕВА

Вярно с оригинала.

Р.М.